Особени хора сме това българите. Готови сме да критикуваме неща, преди още да са готови. Последният пример (както и предпоследният) – с ремонта на "Графа". Турили хората едни гранитни пирамидки по земята; подредили тия малки връхчета на строителното умение за наше удобство, а вие веднага се юрнахте да им намирате кусури. Щели минувачите да се претрепят. Глупости!
На тая същата улица имаше и по-голяма пирамидка, наречена КТБ. Както виждате – до ден днешен всички са непокътнати.
Колчета ли предпочитахте да побучат покрай трамвайните релси? Понеже не е да нямаме колчета в изобилие. Колчем постегнат някоя улица и веднага я оградят с тези чудесни съоръжения. Ако един ден ги снадим, ще се получи тръба, по-дълга от целия "Южен поток". Или може би по-добре да кажем макарон, при това леко крив.
В градоустройствено отношение пирамидките са си направо хай-тек иновация. Имало същите такива в Мадрид, разправя архитектчето. Все едно не знае, че като си внесеш нещо хубаво от Мадрид, то веднага става друго на родна земя. И предишната ни мадридска пирамидка викаше да не бързаме, за 800 дни щяло да е готово.
Не е проблемът в пирамидките, приятели; в нас е. Искаме всичко наготово, а то още не е готово. Строителството е пипкав процес, бързата работа – срам за майстора, дето се вика. Вторачили сте се в тия срокове, ще си помисли човек, че закъснявате за някъде.
Спокойно, отдавна е късно. И в същото време, именно по тая причина, не е готово.
Като с Европейския съюз е работата – бързахме, бързахме, а не бяхме готови. Сега ни имат нас за грозни пирамидки, нищо, че и другаде са същите.
Ако питате мен, нещата се объркаха още навремето. Като ни караха да викаме пионерския поздрав "Винаги готов", а очевидно още се изграждахме. После открихме демокрацията, пуснахме я за експлоатация, ама пак не бяхме готови. Свикнахме й криво-ляво, но все нещата ни идват малко изневиделица. Да ме прощавате, ама нито за една криза не бяхме готови, нито за един себеотдаден политически лидер, нито за едно качествено обиране.
Какво говоря, ние за снега традиционно не сме готови, та ни изненадва, а той почти винаги си спазва сроковете.
Все не сме готови с вас – нито за Еврозоната, нито за Председателството, даже за тоя дар Бронзовата къща не бяхме готови (то и тя самата не беше готова за нас, но това е друга тема). Да не захващаме културата, че там за нищо не сме готови. Затова и Ода Жон сервира полуготови колбаси, вместо да сготви нещо женичката. За този неин пърформанс също не бяхме готови.
Да му се не види, даже не сме готови да умрем за тая страна в мъглата й. Но и предците ни не са били готови, когато сме отворили Третата българска държава да минават през нея.
Вижте как пак стигнахме до "Графа". Дайте да си признаем с ръка на сърцето – тая клета улица никога няма да бъде готова. Това си я прави съвсем нашенска. Едва ли някога ще сме готови да приемем, че това е част от натюрела ни.
То и този текст го пускаме така, макар че още не е съвсем готов. Но ако го чакаме да бъде, едва ли някога ще е. Ще го оправяме в движение, ако се наложи...
