Всяка година по "Аполония" нещата се повтарят по един и същ влудяващо досаден начин.
Тълпи от софийски снобари се изсипват. Трябва да си говориш все същите безмислени глупости с 1000 души едновременно - и главата ти става като тъпан от натоварване.
Хазяи. Хазяйки. Киснеш до среднощ по кръчмите и се уморяваш от досада.
Нищо свястно не може да се чуе или види. Отровна атмосфера на аматьорщина и чекиджийски проектчета. Същите формации - същите парчета...
Претъпкани кръчми. Джордано вечер. Шкембе. Размразена блажна цаца. Жега. Селски плажове. Рождения ден на Чочо Лалов. Дилов. Пилето. Максим. Паради на богатство и луксозни курви. Джипове. Социално неравенство. Бедни артисти, лизачи на гъзове, които чакат подаяния.
Брас. Синатра. Дони. Калки.
Познати, с които изобщо не искаш да се виждаш и да си разменяш глупости. Огромни компании, в които всеки иска да ходи някъде другаде - и лудваш. Плоски шеги. Преклонение пред едрия капитал и скъпите водолазни спортове за баровци...
Влага. Стомашни разстройства. Местни селяни. Игуаната на площада. Пуканки. Варена царевица. Беба. Димо. Пътуване в жегите.
Дааааааааа. Тази година реших да си спестя всичко това. Аман вече! Навремето си беше хипария. Но сега се изврати и стана гадно, както всичко в БГ.
ОТВРАТИТЕЛНО Е! Неам нерви да издържа всичко това за пореден път. Добре направих.
Коментарът е публикуван като статус в профила на Васил Паркамов във Facebook.
