Само едно бебе и - бам! Бащите вече сме по-харесвани (от други жени?). Майките няколко месеца ще разнасят по-големи гърди (за чужда радост; или поне на мъжа им, какво?). Животът ни в социалните мрежи се подобрява. Все чудни, бързи и лесни за постигане резултати, разяснени от кампанията „Направи го сега!". А и държавата ще е доволна, българският народ ще пребъде. Всички печелят! Просто трябва да станем родители за първи или пети път.
Ако идеята на ДНК е била такава, че някак си да успокоят бъдещите родители и да им помогнат да съберат смелост, за да създадат дете, значи идеята е много хубава. Ако е била такава.
Родителите, особено на първо дете, по-скоро са вулкани от тревоги, отколкото безгрижни микимауси, и наистина имат нужда от подкрепа, от успокоение, от окуражаване.
Самото изпълнение на кампанията... ако сме оптимисти и вярваме в добрите намерения на хората зад нея - ами, опитали са се да разсмеят и така по-весело да ни е на душите. Как се прави дете, ако сме обзети от черни мисли и блатни емоции! А причини да се размножаваме - колкото си щем, ето ги, те са навсякъде около нас. Защо да не си направим малки версии на себе си, просто за да докажем, че не сме егоисти, че мислим за безработния щъркел или пък водени от патриотични чувства, да съхраним българския етнос.
Затова да продължим с позитивната нагласа и да подпомогнем кампанията - да изведем още една мотивация. Настрана чашките, тиганите и лайковете. Духовното е важно. Вижте само какво може да постигнем в сферата на личностно развитие и усъвършенстване просто чрез едно бебе:
Ставаме родители и така ставаме и далеч по-самостоятелни, защото вече безпогрешно разбираме, че всичко е в нашите ръце и никой не ни е длъжен. Нито да ни осигурява места в яслите и детските градини, нито каквото и да е улеснение, щом може да е трудно. Какво по-хубаво от това да разчиташ само на себе си - сега вече сме наистина пораснали.
Докато бутаме бебешка количка в квартала по така наречените тротоари, с всичките им „усмихнати" плочки и посадени точно по средата дървета, през кал и други природни забележителности, разбираме какво е сила на духа. И че мускулите не са достатъчни. А ако количката е за близнаци, духът за кратко дори излиза от тялото. Така че, ето - развиваме силен дух в силно тяло.
Учим се на търпение чрез всички документчета и документища, които ни трябват покрай детето - те задължително трябва да са изкарани на хартийка. А за това се отива и се чака на място. И се попълва отново, и отново, докато е вярно. Служителят в съответната администрация може да е проявяващ разбиране към трудностите ти, но процедурата обикновено не е.
Започваме да ценим малките неща и най-вече малките нежни хартийки, на които личен лекар или секретарка са се подписали. Ценим ги и ги пазим внимателно, особено ако вече по трудния начин сме научили колко по-важни и тежки са от нашата „честна дума".
Пред важни за нас хора ставаме мили и щедри. И пример за такъв човек е едната-единствена назначена възпитателка за цялата група от 35 деца, в която ходи и детето ни. Която лелка не може да им смогне и рано или късно „изпушва". Та дано, като „изпуши", да се сети, че сме били мили и щедри с нея и да се държи добре поне с нашето.
Освобождаваме се от желанието за контрол, което е изключително целебно за родителите! Вместо да се пържим в тревоги, се учим да се отпуснем и да се доверим на съдбата на бебето в яслата. Поне докато се научи да говори и да споделя как му минава деня. И се надяваме, че не са го оставили с часове самичко в другата стая, понеже много реве и да се успокои. Или пък ето, приемаме спокойно, че може още във втори клас да научи какво е енергийна напитка в лавката, на крачки от училището, където Чичо Продавач ще ни изрецитира, че от него тия работи ги купуват големите, ама на тях са им били поръчани от по-малките и той какво да направи.
Ставаме толерантни, особено към дразнещата вуйна, сърдитата съседка и дистанцирания дядо. Тях вече ги виждаме като милата вуйна, добрата съседка и забавния дядо. Защото са все хора, на които разчитаме да ни помагат с прибирането на детето от училище по средата на деня, защото няма места в занималнята или в този клас вече не се предлага такава.
Учим се и на смирение - за да получаваме детски надбавки, трябва да се унижим доброволно, като докажем, че сме социално слаби, а после да ни е окей, че са 40 лв., защото „кой ти ги дава".
Един от ужасите ни - ученикът да е в 7:20 в класната стая. Но това е хубаво - колкото по-малко спим, толкова повече живеем, нали знаете - от сън спомен няма. И ето - след като оставим детето да учи, ни се отваря едно свободно време до началото на работния ни ден в 9:30. Защо пък да не направим едно фитнесче или да почетем? Ако още спяхме, щяхме да си губим времето. А ето че сега водим пълноценен живот.
Евристичното мислене също вече ни идва като две и две - четири. Да, детето ходи на училище, а родителите работим. Звучи добре. Но после идва лятната ваканция - поне два месеца. Хайде сега, който не разполага с баба, да измисли как ще се работи, докато детето е у дома. Защото по закон, ако хлапето е под 10 години, не може да бъде оставено самичко. „Еврика!"? Някой?
Вярваме в по-доброто бъдеще. И по специално в деня, в който ще бъде изобретена телепортацията. За да решим казуса „Как да заведем детето същия ден при личния лекар, след като е вдигнало температура през нощта и не може да иде на училище, но трябва да иде до личния лекар, за да установи той, че наистина е болно и да му издаде извинителна бележка". Някой ден. Вярваме, ще някой ден ще бъде измислено как.
Учим се на състрадателност. Защото започваме да гледаме с други очи на чуждите трудности и битки и изведнъж ставаме с всички малцинства, бездомни хора и улични животни едно цяло, братя и сестри и си помагаме взаимно и е слънце, и е хубаво!
Все пак ни се струва, че много по-хубаво би било, ако самите условия за раждане и отглеждане на деца в България бяха такива, че да изпращат негласно послание: „Ако решиш да създадеш деца, някога, те са добре дошли!". И това сякаш ще е напълно достатъчно.
Деде,май ти си за пенсионирване!
Колко жалко, че представата за това какво е да си родител, се гради на базата на филми и wanna be фантазии, а не на базата на опита на родители, баби и дядовци. Имам новини за веселяците с чувство за хумор: преживяването няма да е по-различно от това на родителите ви, и на вашите баби и дядовци. До колкото те са имали грижи с вашето отглеждане, до толкова ще имате и вие. Пък дали ще се извисите или смирите, дали ще се забавлявате или депресирате, това е ваш проблем/избор. Кампанията е идиотска, но понеже вече 35 е новото 25, някои хора ще трябва да поемат отговорност, тук и сега и наистина не ви съветвам да чакате на община и/или държава.
P.S. всъщност явно остарявам, представата не се гради толкова на филими, а на "споделеното" в социалните мрежи от "известните" и "инфлуенсърите".
Чета тук откровени глупости и искрено се забавлявам на гледката до каква степен иначе интелигентни хора може да изглупеят в нелепите опити да оправдаят (пред себе си явно) своя нарцисизъм. Скъпи хора, никой не ви задължава да имате и отглеждате деца - включително и авторите на кампанията "Направи го сега". Те просто се опитват да кажат нещо простичко: Децата на първо място са радост, да - те са и отговорност, и тегоба на моменти, и безсънни нощи и пр., но това е нищо в сравнение с онова, което ще ви дадат! Така че, ако все пак мислите да имате деца, не отлагайте прекалено дълго, оправдания за отлагане винаги ще се намерят, но биологичният часовник тиктака и е много вероятно после горчиво да съжалявате. Толкоз! Може да ви харесва или да не ви харесва начинът, по който е направено Как да не се разсмееш до сълзи при разни мъдри мисли от сорта на умнотиите на някой си Аламанов (https://www.dnevnik.bg/analizi/2019/07/10/3936592_ako_triabvashe_da_pravia_kampaniia_za_nasurchavane_na/?ref=id#comment-95), който ако щял бил да прави такава кампания в полза на създаването и отглеждането на нов живот, щял да акцентира върху... и започва да изрежда двайсетина причини, поради които НЕ бива да имате деца в България. Понеже въпросният Аламанов бил, моля ви се, "комуникационен експерт, работи в SiteMedia Consultancy", да го попитам: Да речем случайно спечелите рекламна поръчка да промотирате идеята колко хубаво е човек да има пряк досег с дивата природа, каква радост носи това, въпреки трудните преходи из планини и блата, но как трябва същият този човек да я пази, да не се навира с автомобила си в природни паркове, да не тъпче и къса защитени видове в резервати и защитени местности, да си събира отпадъците и в никакъв случай да не пали огън извън специалните места за целта... и т.н. и пр. Тогава каква кампания ще направите? С посланието как хич няма условия в "тази гадна страна на mafiqta" да се прави всичко това? Как ще приеме поръчителят тази изключително свежа идея и какво ще си помисли за експертизата на "комуникационен експерт, работи в SiteMedia Consultancy"? Авторът Милен Антиохов тук се е предпазил от чак такова залитане към малоумна политическа пропаганда, за което браво. Но пак избива грешната в самата си същност теза, че основна причина хората да отлагат (а понякога и въобще да не искат) създаването на деца е в материалните условия. Защо твърдя, че е грешна ли? Защото е скарана с фактите - с елементарна справка могат да се открият поне пет европейски страни, в които материалните условия са в пъти по-добри, но раждаемостта е дори по-ниска, отколкото в България - и то при положение, че стотици хиляди хора "във фертилна възраст" живеят и работят извън страната ни, доста от тях вече имат или ще имат деца, родени в чужбина. Т.е. не влизат в нашата статистика. Да, материалните условия, неуредиците, сбърканата държавна политика и прочее също влияят. Но има друг кръг от причини, които още повече влияят. Дали Милен Антиохов, който очевидно е умен човек, да не помисли кои са те... па да ни спретне още една статия?
Деца, за да храния глобалния американски суперкапитализъм и да удължавам доживотния финасов дълг на така наречена има-нямаща държава България към Русия, нема да прая. Деца деца гледат ли. Още си бърка в гъза с всичките си 20 пръста с жълто около устата, срича и не може дори името си грамотно да изпише в бланка с документи, деца шял да ми гледа. Дори циганите по-грамотно вече си гледат децата. Българина отдавна е паднал и принизен под нивото им. Българина си взима животно да го "отглежда" затворено на терасата, че само и деца му трябват. Задника си не може да обършем сами без тези дето тропаме, псуваме, ругаем и вдигаме "протести" срещу тях, обаче сме щели да прогресираме с челяд или колкото да ги правим, за да запълним оная лайняна, клеясала и прогнила от комплекси и предразсъдъци душица, колкото да се самозалъжем за пореден път, че "всичко ни е наред" и има и по зле от нази- само тогава "постигаме баланс със себе си" и то не окончателен. Или колкото да създаем илюзията, че си изпълняваме дълга и предназначнието в живота или сме му открили смисъла и ще "оставим нещо след себе си. Е в тоя ред на мисли цигъните и африканчетата в Юар избиват рибата по "културно наследство". Леонардо, Микеланджело, Рафаело и Рембранд пасти да ядат. Най-добре е да си кажем истината както си е по реда веднъж за винаги, докато е още време, че накрая може да има изненадани и пак ще си измием ръцете със световна конспирация срещу България от заранта на съществуването й до днес.
Не казвам, че всички треба да се евакуират от големия град и да заживеят в дървени колиби в гората, но правенето на деца на днешна дата в приидващата вихрушка от лайна, мръсотия и грозотия на света,където престъпността и търгуването на умовете и душите на хората са в своя разгар, най-кратко точно и ясно казано е просто престъпление срещу природата и законите на вселената. Смятате ли и бихте ли искали невръстното Ви, невинно, неопорочено от таблети социални медии и реклами дете да израсне в свят, в който човешките тъй наречени икономическо-политически закони и изкуствени социални конструкции(норми,шаблони и етикети на поведение за правилно и грешно), отдавна оперативно са премахнали вътрешния морален кодекс на човека произтичащ от сърцето и душата.