От известно време в центъра на София се забелязват акценти с патриотично-казармен характер. Доста електрически табла са боядисани в бяло/зелено/червено. Първо помислихме, че Каракачанов лека-полека ни подготвя за задължителната казарма. После обаче все пак се обърнахме към Столичния инспекторат.
Кой би посегнал на българското знаме? Този въпрос си задали в Инспекторат, чудейки се как да решат проблема с лепенето на плакати и драскането на графити върху електрическите табла в София. Мислили и го измислили: няма да се боядисат трафопостовете в бяло-зелено-червено.
В най-добрите държавни традиции, за три месеца Инспекторатът е успял да украси внушителните десет обекта в цветовете на родината. Оправданието също е класическо - липса на финанси.
Електрическите табла не за първи път се превръщат в поле за изява. Преди известно време по идея на ЧЕЗ те бяха изрисувани с лъчезарни и пъстри картини, плод на млади български артисти.
Обаче кой ще обясни на чужденците-туристи, че гербът на Клета Майка България не е жълто каре с надпис "Внимание! Опасно за живота"?
Тази проява на родолюбие на ръба на кича никак не е изненадваща: от няколко години насам образите на Ботев и Левски мигрират от бицепсите и тениските на кварталните батки към стените на трафопостове и гаражи.
Видни възрожденци гледат строго, но справедливо както от кабинетите на държавниците ни, така и от гаража на чичо Гошо от осмия.
Появата на българското знаме на всеки ъгъл, комбинирано с образите на исторически личности, на пръв прочит звучи като страхотна идея за повдигане на поувяхналото българско самочувствие. Мечтата да сме пак на три морета пълни душите като нищо друго.
Бърза разходка из града обаче, само ще затвърди впечатлението ви, че две ръце боя не решават нито един проблем. Защото не "всичко мокро е чисто", не "всичко боядисано е ново", и не "всичко шарено е хубаво", както се заблуждават в общината.
Националното знаме е особен културен феномен. И би трябвало да се използва по начин, който да отговаря на високата символика, която се съдържа в него. Иначе границата между употреба и злоупотреба може лесно да изчезне.
Ако градската среда ще се "патриотизира", добре. Само да не ни карат после да боядисваме бордюрите в черно и бяло, и да излизаме за сутрешна проверка.