Чувам тракането на влака - на онзи, пътническия, който пътува цяла нощ от София до Бургас. Тъ-дък, тъ-дък, западащо в нисък ритъм до поредната селска гара и крррррр - спирате.
Протягаш схванато тяло и отваряш едно око да видиш през запотения прозорец докъде точно сте стигнали. „Колегите" в купето също сменят позата в опит да запълнят с телата си ръбовете на седалките и чакат влака отново да потегли, за да заспят.
Ето така ми изглежда телевизията в момента.
Не я гледам, но я виждам през коментарите във ФБ: „Биг брадър заприлича на Луна-парк", „СЕМ спиш ли? Във Фермата колят на живо яре! Това ли е забавлението?"
Тъ-дък, тъ-дък, бавният влак върви и изведнъж се изрязва някоя спирачка, за да те стресне - да видиш докъде са стигнали и после пак да придремеш.
Телевизията е точно като пътническия влак, който те кара от точка А до точка Б по най-дългия и скучен път, дремеш, ама не ти е удобно, не мирише особено добре и - когато най-после слезеш - всичко те боли, а в главата ти е мътно.
Май някаква Луна се качи по едно време, наприказва някакви лични неща, гримът й не мръдна, защото е перманентен, но май едната мигла се беше разлепила, тя се разстрои и си слезе. Слава богу - навреме.
После някакъв друг младеж разцепи...тишината и наговори как познавал 7-те „най-смъртоносни фолк фурии", с няколко живял, другите още не могат да го прежалят. Оказва се, че сам си измислил историите, защото можеш да станеш известен само ако познаваш друг, който е известен с това, че спи с известни или най-малкото си е направил едно селфи с тях.
От време на време в купето влизат и някакви рошави хора, за да ти обяснят точно какво се случва в този телевизионен пътнически влак - т. нар. „коментатори".
„Вижте сега, тази гара всъщност не е селска, тя е бившата градска... баня и много лични неща знае. Пък колко е видяла...И за да ви е по-ясно, какво гледате, вие не гледайте какво ви показваме. Това са истинските хора от плът и кръв, тук-таме сълзи и сополи има, вярно, но те имат нужда от вашето внимание. Отдавна никой не ги е гледал, уважете ги."
Вас пак ви унася, но това е и целта. Дремнете му - в хола, на канапето, в спалния вагон, важното е времето да минава. Ако на някой му стане лошо - да дръпне спирачката. Кррррррр - Време за рекламииии!!!
Пътниците вадят по нещо от вързопчето, замирисва на шпек, затънал в „хорце", а от телевизора им обещават, че най-интересното предстои.
Важното е да си изядат всичко и да догледат рекламите. Рано или късно ще стигнат до морето. И мечтата им ще се сбъдне - син хоризонт, горещ пясък и най-накрая живот. Личен!
А на вас не ви ли се иска да стигате бързо и красиво до личния момент в живота си, а?
Излезте от спалния вагон или станете от дивана - едно и също е. Изключете телевизора. Слезте от влака и тръгнете.
Животът, мили мои, не е това, което ви дават по телевизора, а това, което се случва, докато не гледате живота на другите.
