Пътувам от Виена за София и съм събрал двама стопаджии за Белград. Стигам и спирам на бензиностанция, за да слязат, но не успявам да ги събудя. Купувам си кафе и сядам до колата.
След няколко минути до колата ми спира полиция. За първи (и засега последен) път виждам кука да слезе от патрулка усмихнат. Идва при мен и ме пита за къде съм. После ми заявява, че ще взема една баба с мен. До София. Изритва спящите стопаджии, предава ми бабата и зачезва...
И тук започва историята на 59-годишната македонка Нона...
Вдовица от почти 20 години, изгледала 2 внучета и вече леееееко ненужна, тя се чуди какво да прави с останалото си време. Дъщеря й я съветва да си намери някой и й прави профил в сайта за запознанства.
Никнейм: Македонско девойче 56...
Там тя среща 65-годишния "Пирински сокол" и след почти 3 години чат и телефония решават да се съберат.
Нона е в Белград за пълномощни за щерката и изтървава автобуса за София. Обещала е на другия ден да е в София и се плясва в полицията да "си вършат работата". Те приемат работата присърце и ето я Нона в моята кола. С две чанти багаж и "само бъдеще". Никога не е виждала как изглежда "Пирински сокол". Така са решили.
Няма да ти разказвам колко велика е Нона. Но ме разпиля.
Кратки диалози:
Аз: Добре де, като се видите и не се харесате?
Нона: Знаеш ли колко отдавна минахме възрастта, в която как изглеждаш е важно?
Аз: И сега отиваш при него завинаги ли?
Нона: Да. Ще му пристана или ще му приседна.
Аз: Толкова добре ли те познава?
Нона: Един мъж или обича една жена, или я познава. Никога и двете.
Аз: Защо ти отиваш, а не той при теб?
Нона: Той е мъжът. Ако аз бях от България, той от Македония, пак аз щях да отида. Важно е. Един мъж трябва да знае, че неговото мнение е решаващото в едно семейство, че каквото мисли той, е правилно.
Аз: А ролята на жената?
Нона: А, жената просто трябва да насочва мъжа какво да мисли и да му изгражда правилното мнение.
Аз: И какви са ви плановете?
Нона: Да си продължим разговорите. С ръка в моята...
Дано си говорят дълго...
Много хубаво.
Много тъпо, скучно и безсмислено, всъщност. Нито има нещо забавно, нито нещо поучително, нито пък има някаква задоволителна история... Въобще, какъв беше смисълът на този разказ?
Разказът е хубав, ама някво много гадно това за спящите стопаджии. майка му и Ушев, на задната седалка се хващат трима
1.Стопаджиите са били до Белград ... поне така е написано, неясно как македонката Нона изтървава автобус, и как се появяват полицаи с нея, явно действието е вече след Белград .. правилно са ги изритали куките, та те са се успали и са си изтървали града! Няма за какво да се сърдим, значи, на сръбските полицаи .. .. 2.Пряк автобус София-Белград няма .. та няма какво да се изтърве .. сменя се на Ниш .. от Белград - до Ниш сръбски автобус на вътрешните линии (може и с влак ) и едва от там до София - български - линията е на МАТПУ ... 3.Вместо на бензиностанция е било по-добре да се качи стопаджийката, на пунктовете за плащане на магистралата ... там задължително абсоютно всички коли спират .. аз от Белград съм вземал стопаджии именно на плащането ...
Да не сме голословни .. ето ги автобусите ... до Ниш са българските, а от там - по вътрешните автобусни линии на Сърбия или по друг начин.... http://www.matpu.com/mejdunaroni-avtobusni-linii/razpisanie-avtobusi-Serbia.html А дето полицията е разбудила изтървалите града си стопаджии е добре !!
много отдавна в гимназията, за да не се товарим излишно, запаметявахме клишета за българските "класици". един от най известните беше именуван като "майстор на късия разказ". е, този тук не се е развивал в същата посока.