"Горчива обич нееека ме опивааа!"...
Припевът гръмва от телевизора и дотолкова ме стряска, че почти изпускам тавата с все корите за баница и късметите в тях. Бавно се обръщам, само за да установя, че за стотен път за последните няколко часа по някой от каналите върви концерт на Веселин Маринов.
Тази година реших да бъда от породата "домошар". А ако и вие сте предприели подобен ход, или просто сте преценили, че не ви се тегли петцифрен бърз кредит, за да карате Нова година по зимните ни курорти, със сигурност сте се зачудили в коя година са българските телевизии.
Там сте видели Веселин Маринов в обичайния му вид - разгорещен, разгърден, с развят перчем, пее с пълно гърло какво знае от старите винари и как пада лист от календара.
Освен него на малкия екран са почти всички представители на жанра, който кратко и с известно умиление наричаме "българска естрада".
Независимо дали става въпрос за националните телевизии или за някоя кабеларка - положението е "Мелодия на годината". Изключение прави само телевизия "Седем-осми", там програмата е ясна. Извън "7/8" българските канали се надпреварваха да излъчват концерти на естрадни изпълнители, а ситуацията може да се обобщи в "Посрещаме 2020-а, усеща се като 1990-а".
Започва се още на обяд на 31-ви, когато тъкмо сте седнали за лек обяд и, евентуално, една бира.
Прими на българската естрада излизат една след друга на сцената на Зала 1 на НДК, потропват с ниско токче и размахват ръкавите на брокатените си рокли.
Компания им правят колегите им мъже, които или са в костюми с три номера по-големи от необходимото, или са в нещо стил "пясъчна коприна". Или и двете.
Звучат песни, които не просто са омръзнали на широката публика, а направо я докарват до агресия. Декорите - и те са като от 90-те, тоест някой е отделил няколко часа, за да изреже парчета цветен картон или да окачи пет-шест сатенени пердета, които да се веят загадъчно зад изпълнителите. Балетът - и той като от друго време.
Не може телевизията по празниците да е "Сам вкъщи" и естрада.
Тъкмо си отдъхнем, че свършиха приключенията на малкия Кевин, забравен от разсеяното си семейство, и се започва - огън от любов, понеже вървят ли двама на дълъг път, камино, камино, там, преди сто лета, където големият кораб минава и за тебе хората говорят...
И за разнообразие - "съвременна българска музика", която пак не става за слушане, но понякога е малко по-приятна за гледане.
На оплакванията, че по българските телевизии по празниците менюто е постно не само за Бъдни вечер, мнозина веднага имат готов отговор, дори няколко. Имате си дистанционно, сменете канала, заповядват ви те. Прекрасно, но по съседния канал дават почти същото.
Кой въобще гледа телевизия, питат опонентите?! Всъщност повечето хора, останали си по домовете, пускат телевизора най-малкото "за фон". Направете си акаунт за някоя стрийминг платформа и няма да гледате глупости, съветват запознати! Имаме си, мерси!
Всъщност трябва да сме истински недоволни, че куп програмни директори ни имат за аудитория, която може да слуша естрада, да я редува с Гери-Никол и да е напълно ОК с това.
И че същите тези програмни директори смятат, че по празниците сме толкова пияни, че е все едно какво гледаме - предположение, което е доста далеч от истината.
Затова ще помолим учтиво - скъпи български телевизии, може ли догодина без "бате Веско" и колегите му?
Ману, vh1, mtv, magic.....
Този път съм на едно мнение с Мануелка. Вече 30-на години телевизията ни по новогодишните празници все едно е застинала някъде в началото на 90-те. За кой ли път се дава "Сам вкъщи", Нотинг Хил" и подобни. Сякаш времето е спряло. Това означава липса на генерална визия у програмните директори и, разбира се, на пари. А пък липсата на визия е резултат от липса на генерална стратегия какво въобще трябва да прави нашата държава в дългосрочен план. Липсва онази далечна цел, виждаща се малко над хоризонта, около която да се обедини цялото общество. Целите в момента са с максимален срок от 1-2 седмици и включват пари, но не за друго, а за ядене, пиене и евтини забавления, които също са краткосрочни и незапомнящи се с нищо. Не съм съгласен със съветите "смени канала" или "влез в нета". България не е само София, Пловдив, Варна, Русе и Бургас. По малките градчета и по селата хората нямат интернет и разчитат на националната телевизия. А там - все същите хрантутници от соца - В.Маринов, Б.Карадочева, Ст.Димитров и пр. Вярно е, че техните песни се харесват от много хора, защото са в онзи по-лек, мелодичен стил, но ... извинявайте, В.Маринов лично за мен означава преди всичко липса на вкус. ОК - пуснете го 1-2 пъти и стига толкова. Без да се прекалява. Мисля, че в този стил най-хубави, дори красиви са песните на Ст.Диомов изпълнени от В.Костова и Тоника-СВ. Но, все пак не всеки може да миксира добре по празниците музика, филми, комедии, научно-популярни филми, загадки и пр.интересни предавания. За това също е нужен талант, /майсторлук /. По време на соца хората очакваха с нетърпение ТВ-програмите по празниците. Това е възможно и сега, но за целта са необходими три неща, които тогава ги имаше, а сега ги няма: Пари, Иван Славков и Хачо Бояджиев.
Моята версия е, че просто се залага на сигурното, защото се търси рейтинг. Тези които гледат телевизия са 50+, а тях масово ги гони носталгията и предпочитат Сигнал и Веселин Маринов, пред Михаела Маринова и Графа. Не всички, но статистиката сама говори. Филмите по същия начин.
Има една древна българска поговорка: Който пост трие другиму, него целия ще го затри.., пардон - закри..., всъщност не - затрия..., така де - закрият..., а бе - все тая. Има и друга - Вола рие, рие, ама на рогата му пада.
Все пак е по-добре Веселин Маринов, отколкото Дриско или подобни нему недоразумения. А това да си пуснеш лелевизия (дедо Аджи - харесва ми как си определил) в празнична вечер е меко казано смехотворно