Напоследък във Facebook често ми се явява горната картинка със съответните велики заключения под нея и множество харесвания от хора, които нито са били в съзнателна възраст, нито имат реална представа за годините под мъдрото ръководство на вожда от Правец.
Гледах каква носталгия по времето „преди" се лее от повечето коментари на страницата на "Червени до гроб", качили снимката, и ми се прииска, но не успях да го направя, да отговоря на този вопъл по „имането и нямането".
Много е просто според мен. Ясно, логично, а и справедливо е България да не отлепва от дъното при толкова много хора с мислене като на „червени до гроб", с ампутиран морал и съвест.
Имаме това, което заслужаваме - и в джобовете, и в главите си.
А по отделните точки:
1. „Нямаше втора ръка хора" - Имаше, и то не втора, а „никаква ръка" хора. Който не беше червен или не „донасяше„ на червените, беше обречен да е „господин никой" до края на живота си, независимо от образование и способности.
2. „Нямаше дрехи втора употреба" - Вярно е. Нямаше втора употреба, но предлаганите нови дрехи бяха такава отврат, че днешната „втора употреба" е направо лукс. Не случайно хората масово си шиеха сами дрехи, ако имаха поне малко естетически вкус и елементарна суетност за външния си вид.
3. „Нямаше отчаяни хора, стигащи до самоубийства" - Имаше, и то много. Който твърди обратното, е обикновен лъжец . Има статистики, които биха ограмотили невежите тук, че и по онова време бяхме на едно от първите сместа в света по самоубийства наред с Унгария и Финландия.
4. „Нямаше фалирали банки" - Некоректно твърдение. Банката, в която хората внасяха пари, беше само една - ДСК, и комунистите хубаво я фалираха с всички свои действия и бездействия, довели до фалита на цялата система.
5. „Нямаше работещи бедни" - какъв мит само! Имах 10 години стаж като инженер по онова време и с мизерната си заплата едва посрещах най-необходимите разходи и плащах наема си.
6. „Нямаше съдия изпълнители". Нямаше причина да има такива. Тогава не се отпускаха кредити като сега. Благинките се предоставяха само на „заслужили към Партията" хора, които бяха назначавани и на по-високо платена работа . Дори чистачката партийка в завода, в който работех, беше по-високо поставена от мен.
7. „Нямаше прецакани с купуване на апартаменти" - Апартамент можеше да купи човек, само и единствено ако му разрешат да купува и му предоставят такъв за купуване от местоработата, или общината - и то само за мястото на което е жител. А не е трудно за досещане какви връзки бяха нужни за това.
8. Нямаше тази „хубава" безработица. - Нямаше безработица като сега, но нямаше и абсолютно никаква конкуренция или стимул да бъдеш добър в това, което правиш. За нещо, което беше във възможностите на 2-3 души, се назначаваха 10-12 човека.
„Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим" е крилата фраза, родена тогава и описваща доста точно времето с липса на безработица.
9. „Нямаше неграмотни хора" - и тогава имаше, но е факт, че сякаш бяха по-малко, или не се набиваха на очи като сега.
10. „Нямаше клошари" - Имаше и тогава много хора, изпаднали извън борда по разни причини, които биваха насилствено заселвани в най-затънтени селца или въдворявани принудително в лудници, дори и да не бяха луди. Важно беше да са невидими за обществото...
11. „Нямаше феодални владения на партии" - Партията беше една и всичко и всички бяхме в нейно владение и подчинение в по-голяма степен от крепостните селяни през феодализма.
12. „Нямаше купуване на гласове" - всички като стадо бяха принуждавани да гласуват. Беше супер важно да отчетат 99,99% гласували за Партията-майка...
13. „Нямаше плащане в болниците" - Да нямаше, но нямаше и абсолютно никаква опция да се лекуваш другаде, освен в поликлиниката и болницата, която отговаря за адреса, на който си регистриран. Изключение се допускаше, само ако от въпросното районно медицинско заведение те препратят в някоя голяма столична болница, но и за това си трябваха яки връзки и рушвети под масата.
14. „Нямаше такси за студентите"- Да, нямаше такси, но имаше далеч по-гнусно нещо, като привилегия за прием във ВУЗ за децата на „червените другари". Тях ги приемаха и с оценка 3, без изпит, ако са деца на „Активни борци срещу фашизма и капитализма". Освен това, обикновено биваха уреждани и с договори за работа с някой завод или проектантска организация, откъдето им изплащаха стипендия през целия период на следването в размер, често по-висок, от заплатата на работещ висшист.
15. „Нямаше мутри" - Ами, нямаше нужда от мутри. По-големи „мутри" от тогавашната милиция няма и не може да има. Те можеха да правят с нас каквото и когато си поискат, само да ти вдигнат мерника веднъж, или пък просто така, за садистично удоволствие.
Тогавашната Мутро-милиция можеше не просто да ни бие, но и да ни убие, или изселва и съсипе живота без никакви последствия за нея.
16. „Нямаше много богати и много бедни хора" - Имаше, но пропастта между бедни и богати беше старателно и целенасочено замаскирвана като привидно "равенство", което е върховен цинизъм. И тогава децата на партийния елит можеха и учеха на Запад - доказателство са повечето сегашни партийни функционери от целия партиен спектър- все деца на видни комунисти, но учили в Лондон, или Америка, докато редовият българин беше нещо като Крепостен селянин, дето и до Москва може да не го пуснат да отиде.
17. „Нямаше съсипано селско стопанство"- По-цинично твърдение няма! Точно комунистите ликвидират българското селско стопанство, като взимат на селяните всичко, което имат, и ги превръщат в дърво без корен, запращайки ги в нерентабилните ТКЗС-та, или превръщайки ги в лесна за манипулиране работническа класа, която да строи също толкова нерентабилни заводи, съсипващи земята и природата.
18. „Нямаше разпродадена материална база за жълти стотинки"- Ами какво да разпродават? Държавата беше единствен собственик. А материалната база, която заварват комунистите при идването си на власт, просто я заграбват, като на собствениците не дават дори жълти стотинки, а ги ликвидират физически или в най-добрия случай ги изселват някъде по селата.
За всеки случай ликвидират и почти цялата българска интелигенция, за да останат само тези, готови да пълзят в краката им.
19. Нямаше потопи - Е това вече е върхът! Това, че целият народ беше подложен на радиацията от Чернобил при престъпно мълчание на властите, които в същото време пиеха вода и ядяха храна, докарана за тях от другия край на света, и не им пукаше, че последствията за хората ще бъдат ужасни. А за потопите - най-големият досега е апокалипсисът на 1 май 1966 г. със стотици трупове край Враца.
20. Нямаше, нямаше - - Наистина, нищо стойностно нямаше, освен едно единствено, за което аз се сещам и което в това писание липсва - макар в примитивни и лоши хигиенни условия, упражняването на почти всякакви видове спорт беше достъпно за всички, а сега не е.
В заключение пожелавам на всички „червени до гроб": Роденият да пълзи не може да лети. Свободата за него не е ценност, нито изконно човешко право. Иронията е, че точно такива хора най-често се пъчат под лика на Васил Левски, а в същото време тъгуват по едно срамно и недостойно минало, изпълнено с терор, насилие и ограничения от всякакво естество.
* Текстът е изпратен на редакционната поща на Webcafe.bg
Как Брежнев "надари" НРБ Защо „плановата“ икономика на НРБ за 30 години три пъти стигна до фалит? И как „братската“ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й БКП. Николай Цеков потърси отгворите в обнародваните архиви на БНБ. http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D1%80%D0%B1/a-18651845
През 1959 г. натрупаните по време на Царство България 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка. „До 1962 г. две партиди от златния резерв на България е продаден, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения. http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%BD%D0%B5%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D1%80%D0%B1/a-18651845
„Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България течали реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт. Тези приказки не са подкрепени с каквито и да било документи и свидетелства. Напротив, хардлайнери на БКП и комунизма описват канските мъки при просенето на всеки по-значим кредит или доставки на съветски стратегически продукти за България. През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата ѝ твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли“, изтъква Тодоров. Според него, продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР. Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те. ===== Пак там.
Дългото сбогуване с НРБ През 2015 българските данъкоплатци ще погасят докрай натрупания от комунистическия режим в НРБ дълг за около 10 млрд. щ. долара. Н. Цеков потърси мнения за цената на комунистическото управление и последвалия го преход. http://www.dw.com/bg/%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D1%80%D0%B1/a-18184071
Митът за хубавия живот при социализма Какъв е бил животът по време на социализма - по-добър или по-лош от днешния? Последните социологически проучвания показват, че голяма част от българите са склонни да идеализират комунистическия режим. http://www.dw.com/bg/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/a-18062414
Изследване от 1977 година, изготвено от известния български социолог проф. Чавдар Кюранов, налага извода, че равенството в тогавашното „развито социалистическо общество“ е просто химера. В групата на най-бедните жители на тогавашна България влизат между 80 000 и 100 000 души. Дори според социалистическата наука животът на тези хора е бил повече от мизерен. Нямали са нито канализация, нито течаща вода. Осветявали са домовете си с газена лампа или в най-добрия случай с една крушка. Не са притежавали мебели, да не говорим за електроуреди. Обитавали са къщи с пръстен под. Малко по-добре са живеели хората от по-горната група, която обхваща около 400 000 души. Те вече имали тухлени къщи, макар и без водопровод, канализация, баня и тоалетна. Отоплявали се с въглища и дърва, но пък притежавали радиоточка, електрически котлон, ютия и дори гардероб. Хората, принадлежащи към още по-горната група, са притежавали такива „екстри” като диван, фотьойли и тапицирани столове. А в най-горната група влизат хората, които освен всичко това са притежавали и автомобил. http://www.dw.com/bg/%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/a-18062414
То си е ясно като бял ден , че си правен във воденица или в кенеф . По-вече от 100 % е сигурно , че ще нахраниш със сколиозното си боди поне едно прасе на бунището в покрайнините Сиктивкар , където ще бъдеш пратен на екскурзия с еднопосочен билет . Смени плочата отрепко неграмотна !
НРБ беше бедна, лъжлива и несвободна страна "При Тато беше по-добре" - биха казали поне половината българи, особено от по-възрастните поколения. Всички факти и статистики доказват обратното, но въпросното жилаво убеждение произхожда не от фактите, а от чувствата. http://www.dw.com/bg/%D0%BD%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0/a-17985851
лапам само втората половина, лапай и първата отрепко!!!
Голяма част от хората в България се чувстват излъгани и огорчени, но най-вече - ограбени. Не че някой им е ограбил телевизора "Опера" или нарязаните вестници във външния нужник /все битови маркери на Татовото време/ - ограбили са им усещането за равенство и справедливост /РиС/. Така е. Но обърнете внимание - ограбили са им усещането, а не самите равенство и справедливост. Защото в НРБ също нямаше РиС. Без да навлизам в подробности, ще припомня само привилегиите, корекомите, специалното снабдяване и западните автомобили на партийно-държавните елити /изброяването е дълго/, както и факта, че чак до 1975 година два милиона българи живеят в истинска бедност - без водопровод, канализация, баня и тоалетна, без електроуреди, с печка на въглища и минимално количество мебели. Тази картина, която добросъвестно възстановяват изследователите на социализма в България, не прилича на общество, където царят РиС. Тогавашната идеология обаче по генетичен код беше длъжна да твори РиС, тъй че на фактически празното им място просто издигаше лозунги, трибуни и потьомкински села. Но хората са забравили всичко това, а критичността им към НРБ обикновено се изчерпва с благодушното "бедничко беше, ама за всички". И никой не се сеща за най-важното - колко несвободна страна беше НРБ. http://www.dw.com/bg/%D0%BD%D1%80%D0%B1-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0/a-17985851
Как НРБ крадеше интелектуална собственост Разсекретените архиви на ДС показват и начина, по който соц-страните навремето чрез кражби са си набавяли ембаргови западни технологии. Това е и времето, когато са се наливали основите на бъдещата българска олигархия. Архивите пазят и три красноречиви шифрограми от агент “Бисеров” до Държавна сигурност, изпратени между февруари и април 1990 г. от Виена, където местна банка е натоварена с финансирането на „Монблан“ и „Нева“ зад Желязната завеса. В тях се настоява за незабавно пълно прекратяване и на двата проекта поради липса на средства и заради “невъзможност за поддържане на високотехнологични инсталации в чужбина”. ”Бисеров” апелира за бързо унищожаване на цялата документация по тях, за да се попречи на „следващите правителства“ да се доберат до фактите и банковите сметки или да се стигне до компрометиране на наетите помагачи. Огромни суми по тези сметки бързо са източени към междувременно установили се на Запад бивши членове на ЦК на БКП и на фамилията Живкови, сочат данни от досегашните разследвания. Под натиска на Москва през 1994 г. българската страна все пак предава на Русия с 4-годишно забавяне завода за запаметяващи устройства и носители в Кострома. В условията на дигиталната революция дистрибуцията на вече морално остарялата продукция на последната българо-съветска далавера е обречена на пълен провал не само на световния, но и на вътрешния пазар. Сега руините на това предприятие са част от множеството свидетелства за това, как навремето са създадени условията за по-сетнешната поява на българската олигархия, поникнала включително и от гигантските кражби и разсипничество в последните години на комунизма. http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D1%80%D0%B1-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/a-17402998
La Force, аз съм авторката и съм написала горния текст с името си. Не се крия зад псевдоними и снимки на профила си като Вас. Това, което видях е, че не сте публикувала образованието си и сте по-млада от мен с 30 години. Никой, който има някаква претенция за образованост и култура не би си позволил езика, епитетите и „обидите“, които сипете и от които ни най-малко не се чувствам обидена - по-скоро обратно. Никога не бих слязла на такова ниско ниво, за да отговоря с подобен на Вашия тон. Само бих Ви посъветвала да прочетете отново написаното от самата Вас и да потърсите смисъл в него, че аз нещо не го открих. Когато някой не харесва и обича ябълки и го заявява по някакъв начин, от това не следва, че задължително обича круши, особено ако не е казал и дума за крушите…Не е лошо да се замислите по това, когато самоволно решавате кой какво харесва, какво пропагандира и кой му плаща. Ще кажа само, че чета коментарите тук и развихрилата се дискусия не ме изненада. Не пиша коментари към чуждите коментари, защото по принцип всичко, което съм публикувала тук е било само за да изразя мнението си по някой въпрос, или тема, но не и да поучавам другите какво е правилно. Любопитно ми е какво мислят по поставения от мен въпрос останалите, но уважавам правото на мнение на всеки и е факт, че разбуних кошера. Мисля, че смисълът на място като това тук наистина е да се поставят теми и да се излагат мнения, а изводите да си прави всеки сам.
Хихи, лесно е да се „правиш на мъж“, когато си от страната на победителите. Още по-лесно е, когато знаеш, че и ножа и хляба са в теб. Пък най-лесно е, когато се правиш на мъж, като риташ умряло куче. Поясненията в обратен ред: 1. Социализмът умря, когато се разпадна СССР. Малцината у нас, които възправяха глава тогава и днес са обречени на забвение (които са сред живите). Защото възправяха глава срещу несправедливостта, лъжата и диктата. Те не се бореха срещу социализма, а срещу порочното в него. Сегашната система също си има пороци, но онези, които пишат за тях, пишат в коменари и блогове, а статиите са запазени за закъснелите борци срещу социализма, които пък преди 25 години мълчаха. Вечна слава на ритащите умрели кучета! 2. От тук е и приказката за хляба и ножа. Коментари 18 и 19 са не по-малко съдържателни и верни от статията, но никога няма да видят публикуване в медия с национално покритие. Защото са втората половина на истината. Неудобната. Истината, която трябва да бъде заглушена от мощния рев на говорителите: „Слава на вечната дружба на КПСС и БКП!“… Опс, простете за грешката, горното да се чете ЕС и НАТО. 3. И за „страната на победителите“: Един умен мъж е казал „Няма успяла идеология, но има хиляди личности уредили живота си, продавайки на масите някоя идеология.“. Ако някой не е забелязал, че същите, които преди ни подаваха социализъм, сега ни продават капитализъм, значи е слепец. Да живеят слепците, защото тяхно е царството небесно. Земното е за търговците на идеологии.
Инженер - БРАВО!!!
Rowan, тия дето го реват това от т.2 са пребоядисаните комунет, които могат да опорочат всяко нещо! Гнусна работа!