Кое е общото между терористичен атентат, пандемията от COVID-19, домашното насилие и гибелта на Алексей Навални?
Ще разочаровам почитателите на черния хумор, че това не е началото на някакъв особено пиперлив виц. Реакцията обаче е идентична.
И именно тя е общото между тези четири теми и вица - вълната от смях, която водят след себе си под Facebook публикации.
Възможно е "ха-ха" реакцията във Facebook да е била създадена с много невинна и добродушна идея. Като например да споделяме весели клипчета с животни едни с други по стени и фийдове. Или дори буумърски хумор в стил "Забавната страничка на Агнес".
И така да е било, с времето тя е променила предназначението си до комуникационно оръжие, с което в социалната мрежа си обменяме много остри и понякога искрено жестоки послания.
Една "ха-ха" реакция може да носи повече от едно значение. Понякога тя казва "Нормален ли си, че ми пробутваш фалшиви новини?!", независимо дали новините са фалшиви действително, или само във въображението на реагиращия.
Друг път казва "Усилията ти са безсмислени, каузата ти е абсурдна, а всеки твой опит за протест - малоумен!". Или "Пф, моят прочит на историята или политическата ситуация е къде-къде по-легитимен от твоя!". Или "Това ли пък е най-големият проблем?!".
А в по-екстремните ситуации - "Хак му е на този човек, род или народ, че страда, напълно заслужено, чак ми е кеф да го гледам!" или дори "Ами съвсем закономерно са си умрели тези хора, даже им е късно, какво сте седнали да ги оревавате?!".
Реакцията "ха-ха" най-вече демонстрира доминация. Казва "Каквото и да си помислихте, злото ще победи".
Ако никога не сте изпитвали разочарование от човешкия вид или дори агресия при вида на подобно "ха-ха", се възхищавам на нервната ви система. Не помня в кой момент за пръв път забелязах, че всичко от поредната жертва на партньорско насилие до всеки един от аспектите на конфликта в Газа се оказва comedia del arte.
По време на пандемията, когато ваксинирането беше наравно смешно с опасенията от странични ефекти при ваксините, осъзнах, че може би на мен нещо ми липсва чувство за хумор.
Лавината от смях, която буди смъртта на известна личност - особено такава с политически оттенък - е пропорционална единствено на скоростта, с която биографията на клетия мъртвец се озовава на витрините на най-комерсиалните книжарници. И ми стои също толкова евтино.
Понякога тези "ха-ха" реакции първосигнално ме отказват от вярата ми в човечеството. Смехът има грозно дехуманизиращ ефект върху личността или случката, която осмива, обаче показва и че човекът, онзи, смеещият се, сам вече е изгубил от хуманността си. Импулсът да се смееш в абсолютно неуместни ситуации обаче е присъщ на хората много отпреди технологиите и социалните мрежи.
На индивидуално ниво нервният смях е начинът на мозъка да се справи с негативни емоции или събития. С новини, които го смущават. С информация, която го разстройва или не е по силите му да я обработи или проумее.
Първоначалните изследвания на психолози по темата показват, че тялото използва смеха като механизъм за регулиране на емоциите. По-късни изследвания определят нервния смях по-скоро като защитен механизъм срещу емоции, които могат да ни накарат да се чувстваме неудобно.
В тази насока са резултатите от небезизвестния зловещ експеримент на Стенли Милграм от 60-те години на миналия век. При него участниците са помолени да пускат слаб ток върху тялото на доброволци и постепенно да увеличават до достигане на 450 волта, без да знаят, че всъщност не пускат ток наистина. С "увеличаването" на импулсите, нервната възбуда от жестокостта нараства и при повечето участници избива именно в смях.
Неконтролируемият нервен смях може също да бъде съпътстваща симптоматика към патологията на основно психично заболяване.
Ако индуктивно пренесем индивидуалния поведенчески модел към обществения, нима не наблюдаваме как същият психологически феномен се превръща в социален такъв?
В съвремието получаваме десетки пъти повече информация, отколкото във всяка друга епоха на човешкото развитие, и вероятно в пъти повече, отколкото можем да обработим по здравословен и адекватен начин. На теория можем да се изолираме от нея, но на практика не съвсем, защото все по-малко професии, занимания или форми на общуване позволяват да бъдеш офлайн и да прекарваш време не пред екрана.
Всички лоши новини от всяка точка на света достигат до нас за секунди. Всяко влачено след автомобил куче, всяко пострадало от сексуално насилие дете и всяко изравнено със земята след бомбардировка село достигат до нас, ако достигнат до мрежата.
Успоредно с това, менталното здраве е приоритет само на тези от нас, които сами изберем да го приоритизираме - липсва общностна политика, насочена към благотворното му третиране.
Умът скръства ръце над себе си и казва "къща" - когато отказва да приеме някаква неудобна истина; когато вече си е избрал страна в конфликт, когато е разпределил ролите на "добри" и "лоши", на "лъжци" и "герои", на "наши" и "ваши".
Усеща, че всяко ментално усилие да прояви човещина или критична мисъл ще го прекърши безвъзвратно, ще спука основата под краката му - ако новината не е лъжа, манипулация или конспирация, за него това би значело, че целият му живот е. А често пъти и защото толкова си може, на чисто обективно ниво, толкова се е развил, толкова му е разделителната способност.
"Вие лъжете", "вие сте наивни глупаци" и "вие сами си го заслужихте" звучи толкова по-лесно, комфортно и приспивно от "вие наистина сте непреодолимо, непрежалимо, жестоко и несправедливо - най-вече несправедливо! - мъртви, пребити, измъчвани, разчленени и изнасилени". Ха-ха, Facebook приятели, ха-ха, ха-ха, ха-ха.
Колкото повече, толкова повече, защото според алгоритмите на Facebook най-популярната от възможните реакции под един пост се появява първа под публикацията и по този начин значително предопределя какви ще бъдат следващите. Новина за протест срещу насилието с 300 "ха-ха" отдолу е по-малко новина за протест, на който ще отидеш, от тази с 300 сърчица и прегръдки.
Лъжа с 300 сърчица ще ти се стори по-вярна от истина с 300 смяха.
Ако утре попаднете на новина, че сме първото поколение, което може да умре от смях, бихте ли се засмели под нея?
