Един от най-смущаващите моменти в социалното общуване е сблъсъкът с хора, сякаш спрели когнитивното си развитие в така наречения предоперационален стадий, който обикновено протича между две и шест годишна възраст.
Според популярната теория на швейцарския психолог Жан Пиаже това е периодът, в който човек е подчинен изцяло на своя егоцентризъм. Характерно за този етап на развитие е убеждението, че светът се върти около теб.
Естествено е за дечицата в тази възраст да не могат да проумеят съществуването на различна от тяхната гледна точка и да смятат, че всичко, на което стават свидетели, е пряко свързано с тях самите.
Когато подобно мислене се наблюдава у голям човек обаче, имаме проблем.
Сещате се. Това е големият мачо в компанията, който започва да ви гледа агресивно, когато го попитате коя беше столицата на еди коя си държава (тъй като наистина не си спомняте, без да отчитате, че той изобщо не е наясно и приема въпроса ви като заяждане).
Това е онази закръглена кака, която си мисли, че я наричате дебела, защото сте казали, че пържените картофи в 23:00 вечерта са вредни за здравето и фигурата (а тя обикновено така вечеря, нещо, което няма как да знаете и не ви интересува).
Това е жената на ваш познат, която гледа неговата бивша съученичка кръвожадно, защото същата го е поздравила любезно, докато се разминавали по улицата...
И новият колега, който си мисли, че му се подигравате, когато се смеете шумно на някаква нелепа случка в съседната стая.
Това са всички тези хора, които се сърдят от вицове и се засягат от смешки. Това са онези, за които оценката винаги е на първо място и по-добре да е висока, защото иначе става страшно. Това е егоцентризмът на лесно обидчивите отличници.
Да си отличник обаче е трудно, скучно и опасно. Да си отличник е досадно. Затова никой е обича отличниците. Те развалят купона.
Всички познаваме отличници. Ако не познавате нито един такъв, сигурно вие сте отличникът в класа. Не сте убеден? Жокер: Отличниците упорито търсят оценки навсякъде. А животът няма общо с това.
Защото класният го няма. Няма и дневник. Всъщност и класът не съществува. А ако Пешо се заяжда и е лош, не можеш да "го обадиш" на директорката.
Но винаги можеш да му се присмееш на висок глас, без да те е страх от забележка. Подобна не би била от значение. Хубаво е гадостите да се обръщат на веселба. Здравословно е.
Защото животът на големите е пълен с гадости. Но в добрите случаи има и много веселие.
Да, големият плюс и големият минус в живота на големия човек не са на гърба на някоя цифра в бележник.
Големият плюс и големият минус е, че на никого не му пука чак толкова много за теб. Всеки е достатъчно зает със собствените си уроци.
И в това няма нищо лично. Наистина. Освен свободата, която носи със себе си.
Също както отличията са маската на средната класа, така непукизма е маската на гетото или маргиналните индивиди и групи. Така че хайде да не вадим съчки от чуждите очи, преди да сме видели гредата в своите ;)
наистина ли плащат на автора пари за подобна посредствена статия с толкова повърхностни и произволни умозаключения..да бяха публикували експертно мнение на психолог ..психотерапевт.а тази дама със сигурност не е била отличник .. а посредствен ученик ,такава си е и днес с посредствени статии и прави и уебкафе посредствена платформа по добре тикви да иде да сади
Отличниците в живота обикновено събират кръг от почитатели, или най-малкото публика, където да са център на внимание. Аутсайдерите отличници, или тр. да търпят цирка, или да успеят в извънколективни занимания.