През лятото църквата взе на мерника си йогата, като се възмути от включването й във въпрос от матурите. Причината за това е ясна - все повече хора в България посещават курсове по йога.
Има различни видове - Раджа,Карма, Джнана (Гяна) и Бхакти. У нас обикновено йогата е една - инструктор, който показва асани, докато пред него във физкултурния салон са насядали дами на средна възраст, които ги повтарят, за да влязат във форма, а не за да постигнат духовно извисяване
Сред най-бързите
В САЩ йога е четвъртият най-бързо развиващ се бизнес, заедно с пилатес, като пред тях се подреждат производството на генерични медикаменти, соларни панели и частните университети. Въпреки че там йога се е превърнала в супер успешен бизнес, то има няколко успешни позиции на „върха" в йога студиата, а надолу останалите се борят за оцеляване. Да се прехранваш като инструктор по йога никога не е било лесно, особено в САЩ.
На повърхността вероятно изглежда странно, че учителите по йога са подложени на толкова голямо напрежение, предвид факта, че бизнесът се разраства.
Около 8 на 100 от възрастните в САЩ практикуват йога, а студентите харчат по 2.5 милиарда долара годишно за курсове по йога. Според New York Magazine в САЩ има 3 900 йога студиа, а основният им приход е от обучения за инструктори, а не от самите курсове.
За да успеят да припечелят, учителите тичат от студио в студио и водят по 20 курса на седмица, а междувременно плащат високи наеми, разделят се с личния си живот, само за да успеят.
За други пък съдбата се усмихва и започват да водят курсове онлайн, с които печелят стотици хиляди долари.
Какво се случва в България?
Под йога у нас могат да се разбират много занимания с инструктор, защото ако в САЩ има точни статистики и цифри, то за страната ни това е по-скоро „Тъмна Индия".
В България има десетки йога студиа и няколко пъти повече инструктори. Йога се рекламира масово по-скоро като гимнастика за добра фигура за жени на средна възраст, отколкото като път към чисто съзнание.
В това, разбира се, няма нищо лошо. Едни ходят на фитнес, други - на тенис, трети - на йога.
Цените на курсовете варират между 5 и 15 лева (има и такива, които се отчитат на месечна база) за посещение, когато става дума за група. Индивидуалните са по-скъпи, но също варират. Официален ценоразпис обикновено няма, няма и официална информация за броя на онези, които посещават курсове по йога.
А вие получихте ли касова бележка?
Една от причините за това е липсата на каквито и да е списъци за посещенията. Най-малкото защо обикновено не просто няма информация за броя посетители, а няма информация и за приходите на съответното студио от заниманията. Касови бележки просто не се издават. Всичко минава през добра воля и на ръка.
Накратко: отивате на йога, преминавате през час, в който усещате духовно и физическо успокояване, след който вливате своята лепта в храма на сивата икономика и излизате усмихнати.
Групите обикновено се състоят между 10 и 30 души - в зависимост от мястото и цената. Сега си представете, например, 30 души в една зала, които оставят по 5 лв. на посещение и в края на деня йога инструкторът се е сдобил със 150 неотчетени по никакъв начин лева, които може да декларира както си поиска, в случай, че се наложи.
Един йога инструктор обикновено води по повече от един курс в една зала - обикновено ползва ползва една зала за повече от един курс седмично. Разходите му включват няколко килимчета за йога, наем на залата и отопление.
Разбира се, това не означава, че трябва да се прави обобщение - със сигурност има и инструктори, които действат според законите. И вероятно за тях проблемът с колегите им без касов апарат е голям.
Преподаването на йога се превръща в изключително успешен и популярен бизнес, който обаче се развива добре на сянка, извън закона и облагането с данъци.
Губят онези, които спазват правилата, защото освен да покриват разходите си, плащат данъци и не крият от държавата дейността си. Във всички останали случаи бизнесът може да се развива много добре, докато конкурент не прати сигнал до НАП. Но предвид големия брой йога студиа, това едва ли се случва често.
Проблемът съществува не само в школите по йога. Ако си спомняте, през 2012 година НАП направи проверка в танцовата школа на Памбос Агапиу точно след сигнал за това, че след тренировките не се издават касови бележки. Данъчните откриха несъответствие между наличните пари в касата и издадените касови бележки. Последва глоба. Този сценарий обаче не се случва често, още повече, че обикновено сигналът идва от конкурент. Проблемът важи за много от школите по танци, аеробика, гимнастика, пилатес...
Това показва, че явно няма добра система за регулация на дейностите за забавление от този тип. Ако отидеш на фитнес в голям салон (а не в мазето на съседа), обикновено получаваш касова бележка. Ако си купиш бягаща пътека за вкъщи - също. И така трябва да бъде. Ако обаче отидеш на йога, духът е над материалното, затова не чакай касов бон.
