По повод бъдещата листа на Реформаторския блок за евроизборите Деница Сачева публикува този постинг в страницата си във Facebook, който публикуваме с нейно съгласие. Отворени сме и за други мнения по темата.
И тъй като рискувам да бъда упрекната в заяждане или липса на толерантност, нека да изясня първо следното: Приемам, че Радан Кънев и Петър Москов не приемат направеното в периода 1997 - 2001 г. Приемам, че те се наричат реформатори очевидно не заради миналото, което нямат и което не признават, а заради фентъзито, което са чели като малки.
Приемам, че си играят на Властелина на пръстените - макар че пръстена на Хобит е доста по-различен от този на Ал Капоне. Приемам да бъдат политически пирати на биографии. На хората, богати на идеи, знания и опит - не им пречи да даряват. Мразя кражбите, но това е друга тема.
Приемам, че Радан и Петър първи подадоха оставки в зората на следизборния ден и приемам, че първи се самопредложиха за лидери само седмица по-късно, с което показаха, че оставките им са само театрален ход. Приемам, че няколко партии може да пренебрегнат волята и усилията на членовете си в името на популизма за пред предполагаемите си избиратели. Приемам, че председатели на партии, които не спазват собствените си устави, могат да имат претенции да преучредяват държавата.
Приемам, че двама души могат да се договорят помежду си, че ако единият е водач на листа за евроизборите (Меглена Кунева - бел.р.), другият (Радан Кънев, председател на ДСБ - бел.р.) - ще е лидер на блок (домоуправител в случая) и че заедно убедено могат да се опитват да накарат стотина хиляди, че тази договорка е националноотговорна кауза.
Приемам, че миналото нямало значение. Просто се чудя откъде идва бъдещето. Миналото на хора, които са останали верни на принципи и чиито идеи и концепции са преминали теста на времето, било за подигравка. Но миналото на хора, които са работили за комунисти, социалисти, либерали, монарси, диктатори - това баш минало създава невероятни предпоставки за високи творчески и най-вече десни успехи.
Приемам, че можеш убедено да искаш оставката на правителство, в което работят немалка част от членовете на партията ти довчера. Приемам, че на хората им е втръснало да слушат кой на кого ще го играе патерица и кой на кого катерица. Приемам да си затваряме устите, очите, дори да си запушваме ушите, защото конформизмът днес ни е по-скъп от истината, пък утре - какво ни пречи да ударим чело в земята и да кажем как сме се заблудили... С толкова много "лидери" вече го направихме - един повече, един по-малко - к'во му плащаш? Едно-две пропилени десетилетия само.
Изобщо аз съм устроена доста толерантно към света. Приемам, че в него съществува всичко. Но... имам една особеност. Каквото не ми харесва - променям го. И затова днес искам да предупредя за следното: Последният и най-важен тест за Реформаторския блок ще бъде изборът за водач на листа за европейските избори. ИС, ГС, НС и не знам кое още С на Реформаторския блок не излезе с предложение, че Светослав Малинов трябва да бъде водач на листа - всички приказки дотук стават излишни.
Светослав Малинов е единственият достоен да поведе тази листа, защото има последователна, ясна, дясна биография. Това е човекът, чието име би затворило пропастите, които задкулисните договорки отварят. Това е човекът, който може да говори по европейски теми за бъдещето и който може да сложи край на разговорите с дъх на яхния. Хората с техните имена и бигорафии са знаци и символи. И ако символът на европейските избори не е достатъчно силен и истински, ще си остане само конкурсът за логото.
*Деница Сачева беше водач на листата на ДСБ в Хасковски избирателен район за изборите на 12 май 2013 г. Собственик и изпълнителен директор на ПР и рекламна агенция "ИнтелДей Солушънс". Член на Европейската асоциация на директорите по комуникации.
Чудесен текст! Поздравления!
Браво. Но положението е барабан бие, майка плаче... Надежда от нигде се не види...
Само дето никой вече не кълве на "дясна идея". Затова борбата е за това, кой ще е водач на листата, защото надеждата е за максимум един евродепутат. Това, което на мен не ми е ясно е - ако това е въпрос на политически принципи, защо толкова борба за пустите евроместа? Един евродепутат от второстепенна партия в малка незначителна провинция /България/ е почти никой, безгласна буква в ЕП - ако някой иска наистина да провежда някаква политика не е ли правилно да се опита да го прави на местно ниво? Та и господина с последователната дясна биография защо не си подреди първо собствената къща-държава?
пепе Какво значи на местно ниво - вместо евродепутат да стане обикновен депутат ли? Ама то и от депутата нищо не зависи, така че май по-добре да е кмет да решава на местно ниво. Ама то пък и от кмета нищо не зависи, така че май по-добре всеки да си стои вкъщи и да не надига глас. Е сега те разбрах.
Оня, тези хора не отиват в ЕП зада помагат за провеждането на някаква политика /още по-малко пък зада се борят за някакви идеи или нещо подобно/. Отиват там, защото искат да емигрират. Затова няма защо разни ПР-ки да ми пробутват теории за достойните люде.
Ако въпросния човек беше достоен политик, който иска да направи нещо за страната си, за народа си /колкото и да звучи като клише/ наистина нямаше да се опитва да стане депутат в европарламента. Защото европарламента може да мине и без него. В момента обаче България е, която има ужасна нужда от достойни политици - тук, във вътрешната си политика.
Красимирчо, и от къде точно извади това си заключение бе душа? Единственото, което твърдя, е че в момента от добри политици за депутати /пък и за каквото и да било друго / се нуждаем повече тук, вътре, в България. А всичките ни уж "добри", "достойни" и какво ли не още политици се натискат да емигрират. А в същото време правят програми за връщането на емигрантите. Ми да бяха започнали от себе си тези програми. Целия този ПР, който вече започна е доста нелеп и смешен, защото ПР специалистите ни явно не искат да се научат, че публичната кампания за изграждане на образа на един човек трябва да съответства на образа, който искаш да изградиш. Не са добра идея неща, като патетични кампании за хора, които се опитваш да опишеш като делови например... и т.н. У нас кампаниите каточели се опитват да направят точно обратното.
Не, всъщност трябва да се поправя - ПР-а просто е еднакъв, като по калъп, независимо за кого се отнася. Затова за хора от типа на Бойко Борисов може и да върши работа, за други обаче не.
Въпрос е на приоритет Красимире. В момента, както се казва "къщата ни гори" - как тогава може да е приоритет нещо друго, освен спасяването на къщата? Поне за мен като гражданин на тази страна това е приоритета. В момента - иначе аз съм много "проевропейски"/и това стана клише със съмнителен смисъл но не виждам с какво мога да го заменя/ настроен и винаги съм бил, и личното ми мнение е, че колкото повече Европа и по-малко България - толкова по-добре и за нас Българите. В момента обаче /последните години дори/ ситуацията в страната ни е толкова говняна, че би трябвало да сме в паник мод. Политическата ни класа от друга страна се стреми предимно към удобни места в емиграция - значи пак огромно разминаване между приоритети на политици и останалата част от населението /това даже без да коментирам лицемерието - лицемерието, изразяващо се в това, че се опитват да ни убедят, че отиват зада водят политика в наш интерес, а всъщност искат просто комфорт и европейски заплати някъде по-далеч от лайната, които сами сътвориха - и на това отгоре се опитват да ми кажат, че са достойни и страхотни/.
Ако пък някой се интересува, защо нападнах "дясната идея" /щото май има хора, които се почувстваха засегнати/ - защото е куха - няма съдържание, и отдавна няма "ляво" и "дясно" - има конкретни хора, конкретни политически субекти и конкретни политики. Но никой не иска да ни каже нещо за последните - конкретните политики имам предвид, затова вместо това ни говорят за "десни идеи". Е нема вече - никой не кълве на "десни идеи".
Ти кого искаш да изпратиш? Тази тирада на Деничка с хобити и Ал Капоне, те убеди, че трябва да отиде нейния кандидат Светослав Малинов, така ли?
В тая манджа с грозде се говори за приказни герои, не за политики, и единственото достоинство на въпросния кандидат, което се изтъква, е че имал "последователна дясна биография" - последователна дясна биография/!/ - какво по дяволите значи това - като ходи не върви направо а все завива надясно ли? Поне да беше споменала в какво се изразява "последователната дясна биография" наместо да говори глупости за хобити...
Ти очакваш аз да ти кажа, кого да изпратиш /ти/? Сериозно ли? Що се отнася до Калфин - разбрах, че бил социалдемократ /а доктор Дертлиев беше върл антикомунист/, а аз го смятах за социалист, защото с тях работи ; макар да смятам, че е един от сравнително умните ни политици, към него бях написал един коментар, че проблема с тях - комунистите /както казах смятах го за такъв/, не е че всички са абсолютно лоши, а че са се съгласили доброволно да се откажат от мнението си и съвестта си и да предоставят личните си качества и способности за централизирано ползване от ръководството на "Партията". И сега, макар уж да бил социалдемократ, не социалист, мнението ми е пак същото. Станишев пък въобще не искам да го коментирам, само ще ти кажа, че въобще не ми е симпатичен /това е много меко казано/. Това, че намирам статията за някой, дето уж бил "демократ" и "син" за посредствена и глупава, не ме прави автоматично болшевик /аз предпочитам това название - болшевизъм, което е форма на военна диктатура/. Може да означава, че всъщност искам да видя добре написана статия за умен политик, който не е социалист. Искам да видя и самия умен политик и да прочета за него нещо, което да ме убеди, че той е такъв. А наместо това ме заливат с посредствени статии за посредствени политици. И какво - нямам ли вече правото да напиша за една слаба статия, че е слаба? Ако нямам - кажи, може и белезници да ми сложиш и в някое Белене да ме пратиш, пък после да кажеш и че аз съм бил болшевик - щото той болшевизма не е задължително да е приоритет на "комунистите".
"Прерогатив" исках да кажа горе, не "приоритет" Няма възможност за редакция а пиша набързо и после виждам какви съм ги сътворил.