Днес, в пространен, писмен вид ми беше обяснено как, видите ли, след настъпване на демокрацията, държавата била изпаднала в културен колапс и навсякъде властвала чалгата, лошото възпитание и обезценяването на истинските културни придобивки.
Това бил, също така, един процес, причинен от политическата неразбория и абдикацията на държавата от развитието на културата след и в контраст с времето от преди 1989.
Аз, уви, имам други спомени и отчитайки феноменално късата памет на българския гражданин, искам да отбележа няколко неща:
1. Чалга в България имаше. Тя беше сръбска и беше забранена. Слушаше се на касетки, които се носеха от Югославия или се купуваха на черно от Битака.
2. Държавата не подкрепяше артистите и хората на изкуството според изкуството, а според това до каква степен те можеха да обслужат режима. Затова скулпторите и художниците, които изпълняваха поръчки за партизански ансамбли, бяха възнаградени с жилища и солидни заплати, а майка ми, която беше прима балерина, живя със семейството си на свободен наем 13 години, докато не й отпуснаха панелка, защото дъщерята на тогавашния министър беше решила да става балерина.
3. Силикон и ламе нямаше, защото ... НЯМАШЕ. Имаше сиви, грозни дрехи - за деца и възрастни. Да намериш розова рокличка на сини цветя за дете беше невъзможно, камо ли да се изтипосаш с "Долче и Габана" някъде.
4. Българските филмови продукции третираха предимно битови драми и комедии, свързани с живота в кооперация, прокарване на парно, отглеждане на прасе в блока и други весели, простовати истории. Задълбочени сюжети за вътрешния свят на човека на изкуството и неговата крехка природа аз поне не помня.
5. Стремежът да се чете висока литература, да се слуша класическа музика и да се философства, бяха заклеймявани като безделничество, буржоазия и излишество.
6. Човекът на изкуството нямаше никакъв специален статут. Специален статут имаха плочкаджиите, водопроводчиците и всички работници, които работеха "час-пром" и се посрещаха от българската домакиня с баница, ракия, шоколадови бонбони и ефирно бельо. Работникът в завода или на полетo беше въздигнат в култ, неговото чело беше високо, а погледът - ведър.
7. Никъде и по никакъв повод нямаше достъп до информация за западните културни течения. Всичко, което се разбираше, се процеждаше до родината посредством хора, пътуващи в чужбина и докато навън се случваха културни революции, тук Лили Иванова караше валяк по софийските улици.
8. Хачо Бояджиев.
И когато си зададете въпроса "Защо, аджеба, народът така простовато го дава?", да знаете, че не е от демокрацията.
Не е.
(статията е от блога на Letiashtata Kozzila Erato - kozzila.com )
Е Пузев, то по тая логика и ти нищо не си видял от соц-а, ама знаеш колко е хубаво всичко руско и как всичко западно е лошо. Я издекламирай сега като едно чавдарче колко лоша е Ойропата
Като чета статията и коментарите се чудя кой точно не е наред са главата. Писалия статията или коментиращите. Бе хора това е просто малоумна статия търсеща извинение за несвършеното, за пропуснатото и проспаното. Че народа е прост, прост е това с и личи и от коментарите. Ама пък си имаме нужда от простотия, че как иначе ще отличим интелекта. Тъпо нали ? Мога до утре да пиша подобни словоизлияния, да подсмърчам и хленча. Ама не, трябва да вървя да бачкам, че трябват пари за култура, ядене и други работи. И господ да пази българина от българите. Амин!!!
Не ми допадат оплакващи се хора. Бих прочел нещо за авторката, но задълже в позитивен план. Инак, има си бегемама за хленчене...
"Класическа музика- опера , симфонии- заемаше поне половината от времето на радиото и телевизията. Автора лъже безсрамно и разчита на това , че повечето читатели са млади и не знаят как беше. Условията за култура и творчество никога не са били по-добри в България ,в цялата й история, от времето на социализма, и никога няма да бъдат!Колкото и да боли автора- нямаше нито чалга, нито наркотици.Новия режим след 1989та донесе тотално опростачване и циганизация." Има нещо странно в това твърдение - донасянето на тотално опростачаване и циганизация. В смисъл, преди 1989 - та, високо културните български граждани едва ли не сътворявали световна култура /няма как да е иначе, при тези условия за култура и творчество, а-ха и знаме на мира, мда/, а после, след 1989-та, с магическа пръчка, се превърнали в простаци /възможно е да е от някакви специални наркотици/. Децата им пък, на същите тези културни граждани, ставащи с Достоевски и заспиващи с Перголезе /междувременно преизпълняват плана за петилетката, разбира се/, сега се въргалят по дискотеките, опиянчени като свине. Вината за тези странни явления, след една иначе културна половинвековна соц. история, разбира се е на демокрацията. Изводи: ако някой вече не прави секс, по много, както по културното социалистическо време, вината е на демокрацията. Т.е., ако сте идиот и не си възпитавате децата, ако вече не правите любов и/или секс, да знаете, че е виновна пак демокрацията. Още нещо, много важно - и през соц-а, освен високата култура, имаше салам. И хората не си заключваха къщите, нямаше и престъпност. Защото нямаше демокрация.
Честно казано предпочитам да плуваме в дрога и наркотици, отколкото да се баламосваме, че с естрадата на Лили Иванова по телевизията и дует Ритон по радиото са били доказателство за разцвета на културата през соца. То като се замисля и сега тия са постоянно на екран, та май не се е променило много.....който иска култура, ей ти я. А да не забравяме, че естрада произлиза от страдам
"А да не забравяме, че естрада произлиза от страдам " Простак си Оня....и простак ще си останеш... Естрада (фр. estrade) е невисока (1-3 м) платформа на открито, вид сцена. Обикновено има временен характер, пригодена е за лесно сглобяване и разглобяване с цел преместване и няма защита от атмосферните условия. Понякога може да бъде изградена в закрити помещения и е по-ниска (0,5-1,5 м). Използва се за изява на оратори или музикални изпълнители. От предназначението на естрадата произлиза и значението и на събирателно понятие за сценични изкуства, предимно забавно-развлекателни. От тук и произлиза терминът естрадна музика - развлекателна музика, която се пее често на естрада.
Смит Тъп си като гъдулка, братле. Трудно ще е да ти се обясни, че думите имат и друг смисъл освен тоя буквалния им.