Изборите на 26 май се превърнаха в сцена на тежък челен сблъсък - гневът на професионалните социолози срещу практиката за публикуване на "пророчества" с неверни/подвеждащи данни няколко дни преди гласуването.
Недоволството в нощта на изборите дойде от Боряна Димитрова ("Алфа рисърч"), която обвини в "лицемерие, обтекаемост" и манипулиране на данни "Галъп интернешънъл" на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.
В последния работен ден от кампанията "Галъп" разпространи изследване, което намекваше за изравнени сили между управляващи и опозиция. Анализът не се ангажираше с прогноза за точен изборен резултат. "Времето ще е предимно и преобладаващо", както се казва във вица за синоптиците.
Въпреки това се представяха числови стойности "от-до" за описание на декларативна подкрепа. При това чертаеха пейзаж на изключително оспорвана битка за първо място, с глътка предимство на БСП срещу ГЕРБ.
Е, не познаха. Не им е за първи път, а и не са сами.
Два дни преди деня за размисъл "Афис" на Юрий Асланов (член на Националния съвет на БСП) също обяви първенство за листата, водена от Елена Йончева. Потенциалът на ВМРО се оказа подценен почти наполовина на реалния резултат на Джамбазки. "Демократична България" дори не присъстваше в списъка на засечените политически сили. Изследването им, публикувано на 23 май, се базираше на интервюта, проведени в първата половина на месеца.
"Медиана" на Кольо Колев този път уцели кой е първи и кой - втори (за разлика от опита си на Евроизборите през 2014 г.), но все пак завиши очаквания резултат на БСП с повече от пет процента.
Всички социолози надцениха мобилизацията на социалистите.
Две агенции регистрираха финални прогнози с прекалено близки стойности между ГЕРБ и БСП в диапазона +1.10 / +2.10% при реално отчетена преднина на водещата партия от +6.70%.
Не всяка грешка в социологията е предвидима и не всяко разминаване е доказателство за злоумишлени "ръчни настройки" срещу заплащане от партийни централи. Професионализмът в този занаят не се състои в това да преслушаш мнението на всеки отделен български гражданин. Изследванията се правят на база на извадка от около 1000 души, които трябва да бъдат подбрани по такъв начин, че да са представителни за социалното състояние на българското общество.
Претеглят се не само задължителните фактори като пол, възраст, образование, населено място, етнически произход, но и много по-фини детайли и плаващи фактори.
Някои хора са склонни да преувеличават готовността си да пуснат бюлетина в деня на изборите, въпреки че изрично декларират такова намерение. Други предпочитат да не разкриват личния си избор заради срам от непрестижен вот или заради недоверие към питащия (причината за масовото подценяване на шансовете на "Атака" през 2005 г.). Има и практическа трудност да се намерят достатъчен брой млади, градски, високо образовани и работещи граждани, които да отделят време за беседи със социолози.
Всички тези фактори играят роля и в екзитполовете преди края на изборния ден, когато агенциите отново мерят резултата според декларирания отговор на гласоподавателите. Отново го правят по представителна извадка и по модел, чрез който балансират "тежестите" на отделните групи и избягват изкривяванията (напр. избирателите на Х са по-склонни да попълнят анкетата на излизане от секцията в сравнение с избирателите на Y).
Как е възможно една и съща агенция да публикува тотално противоположни резултати в рамките на по-малко от седмица, ако работи професионално и обективно?
Непредсказуеми резултати може да има, ако в последните 3-5 дни от кампанията се е случило форсмажорно събитие - например, атентат, бедствие, политическо покушение или друг огромен скандал, който да разтърси цялата шахматна дъска и да доведе до импулсивно разместване на фигурите.
Този хипотетичен сценарий (подобен на Костинброд'13) не е приложим към 26 май. Кампанията не беше еднопосочна и едноизмерна, но обратът настъпи достатъчно рано, за да бъде разпознат и оценен.
За съжаление, неприличните разминавания между прогнози, екзитполове и реални резултати са се превърнали в нещо напълно обичайно за играта на избори в България. Това обаче не отменя нуждата от изчистване на разкаляния терен на предизборната социология. Едва тогава можем да говорим и за отмяна на (неработещата) забрана за публикуване на данни в изборния ден.
Големите агенции много добре осъзнават, че не са само странични наблюдатели, а са субекти в политическата битка.
Техните грешки (случайни или умишлени) стават грешки на избирателите. Някои гласуват за силния на деня, без да се задълбочават в причините за "засилката" му. Други решават в последния момент дали да подкрепят аутсайдера, макар и с риск да загубят гласа си под чертата.
Надуването на медийни и демоскопски балони лесно може да се ползва и за прикритие на контролиран вот - и това вече се е случвало.
Нещо повече - веднъж въведен в заблуждение, гласоподавателят спира да вярва и на социолозите, и на преброителите на бюлетините, и на институциите, формирани след изборите. Това дава "криле" на всевъзможни антисистемни играчи, които разпространяват конспиративни теории и се възползват от натрупващото се недоверие.
Когато преценката ти за света стъпва върху неправилна информация, няма как да вземеш правилни житейски решения.
А когато професионалният дълг те задължава да доставяш точна политическа информация, оправдания за "небрежни" гафове няма. Това или не е професионализъм, или не е случайност.
И в двата случая - щетата е много по-сериозна от нечия позацапана медийна репутация. Защото засяга бъдещото управление на 7 милиона души.
