Помните ли куклите Бърт и Ърни от детското предаване "Улица Сезам", което БНТ излъчваше някога?
Двама добри приятели, които живеят под един покрив и често попадат в сходни ситуации - Ърни предлага глупава идея, Бърт се опитва да го вразуми, но не успява. Всичко завършва с вбесения Бърт и неразбиращия къде е сбъркал Ърни.
А помните ли хомосексуалния елемент от техните отношения? Не?! Ако тогава все още сте били деца, сигурно сте живяли с илюзията, че тези двамата са просто съквартиранти с различен умствен капацитет.
Не и според един от бившите сценаристи на детската програма, който тези дни разкри, че за него Бърт и Ърни са именно гей двойка. Т.е. споровете им всъщност са от семеен тип, ала "Казах ти да не го правиш, но ти все пак го направи".
Може ли обаче едно 5- или 6-годишно да направи разликата? Има ли нужда на Бърт и Ърни изобщо да се приписва някаква сексуалност? И пита ли някой родителите на гледащите деца дали са ОК с идеята детска програма предполагаемо да илюстрира хомосексуална връзка между кукли?
Не, не и не. Но важното е да има "включване" (inclusion) и "разнообразие" (diversity).
Тези две думички, които епидемично обхващат обществото отвъд Океана, тръгвайки от шоубизнеса и обсебвайки чрез него всички слоеве на обществото. Става дума за онази вълна на политкоректно подмазване, която се разлива из САЩ, а след това и по вечно водещия се по техния пример свят. "Включването" и "представителността" се аплодират бурно, а всеки въпрос от типа на "защо" или "необходимо ли е" се разглежда като акт на хомофобия, расизъм и пр.
Новата социална матрица на Запад настоява за политкоректност тук и сега; не само приемане на "различните", но и предоставянето на специално отношение за тях (което, нека бъдем честни, влиза в конфликт с идеята някой да не бъде разглеждан като "различен" на първо време). Включването на "различни" във всяка форма на развлекателна продукция, независимо дали е логично или не, е пример за това.
В днешния глобализиран свят тази политкоректна вълна прескача безпроблемно океани и се опитва да пробие и в не толкова либерални общества. Като нашето, например.
Лепването на сексуален етикет на две кукли (кукли, по дяволите!) от "Улица Сезам" е само поредният пример за излишното сексуализиране на персонажи от попкултурата, които достигат и до деца.
Актьорът Андрю Гарфийлд, който играеше иконичният за всяко дете супергерой Спайдър-мен/Питър Паркър във филмите "The Amazing Spider-Man", искаше героят му да "изследва сексуалността си". Как? Като евентуално сменят пола на неговата любима Мери Джейн Уотсън и изберат мъж за ролята.
Контрабандистът Ландо Калризиан (в ролята е Доналд Глоувър) във филма "Соло: История от Междузвездни войни" от своя страна се оказа "пансексуален". Т.е. изпитва романтично влечение към всичко и всички, а ако съдим по филма – дори към метален дроид. Информацията за сексуалността на героя беше коментирана както от самия Доналд Глоувър, така и от единия от сценаристите, според когото в "Междузвездни войни" трябва да има повече LGBTQ+ представителност.
Оскар Айзък, който играе По Дамерън в новите Епизоди на космическата сага, обяснява наляво и надясно по интервюта, че е "много отворен" към идеята неговият персонаж да е би- или хомосексуален.
Това са просто част от примерите за едно странно явление в "Страната на свободните и смелите". То е свързано със странната логика на някои хора, че ще направят продукта/творбата си по-съвременна, харесвана и продаваема, ако решат да определят сексуално даден персонаж или тотално да променят неговата илюстрирана години наред хетеросексуалност (като в случая със Спайдър-мен).
Това е особено излишно в случаите, в които за историята (основен момент от всяко филмово/литературно произведение) няма никакво значение дали лицето X харесва мъже или жени.
Създателите на подобни продукции сякаш вярват, че имат правото, а може би дори и задължението да играят роля в тази своеобразна сексуална революция на XXI век и нейното пропагандиране. Но не забравят ли отговорността, която имат към зрителя, особено по-младия такъв?
Защото нито киното, нито телевизията с техния сгъстен подход при представянето на света около нас, трябва да учат децата на разбиране на сексуалността и различията в нея. Може да прозвучи консервативно, но най-подходящият източник на подобно възпитание е семейството, а освен него и училището – такива среди, в които има диалог между отговорен възрастен и дете.
От другата страна е екранът, от който едностранно да се покаже, че "момченцето" Спайдър-мен харесва и други "момченца" без това да е придружено от необходимия контекст и пояснения.
И няма да е учудващо, ако дочакаме деня, в който ще се окаже, че Фин и кучето му Джейк от "Adventure Time" на Cartoon Network всъщност са междурасова, хомосексуална двойка.
Или че Дора Изследователката, друг идол на днешните деца, всъщност изследва не друго, а собствената си сексуалност.
Звучи абсурдно, но знае ли човек кой друг персонаж ще мине през сексуална трансформация, за да бъде задоволена нечия писателска, режисьорска или актьорска нужда да демонстрира колко приемащ и политкоректен може да бъде.
Бел. автор: Този текст трябваше да има едно по-различно заглавие, но поради новите правила и ограничения във Facebook то нямаше как да бъде използвано.
