Докато парламентът се тресе от декларации, ултиматуми, преговори и заговори, Волен Сидеров си има собствен дневен ред - признание на клетите донбаски.
Откакто братята-славяни от Кремъл спечелиха Третата кримска война, "Атака" ляга и става с проблемите на източноукраинските сепаратисти.
Та чак им изпрати интербригадистката Магдалена Ташева в конвой хуманитарна помощ под прикритие на международни наблюдатели. Рамо до рамо с внучката на Мусолини, и тя да поеме от опиума на свободата, пропила изборите, които никой друг не призна.
Но тъкмо да запее "Напред, о парии презрени" в ре мажор, устата на Волен неволно сгреши и сама промълви - Доганск.
"Имам една декларация, която ще предложа на Цачева, това е декларация за признаване на Доганск..., на Доганска..., на Донецката и Луганската народни републики", пророни Волен Сидеров, обграден от камери и репортери в Народното събрание.
Както се казва - грешката е вярна. Но филмът не е социален, а сексуален. И не е "Балада за войника", а "Баба дала на войника". Режисьор на дублажа не е Трендафилка Немска, а Фройд.
Парапраксисът, казва Фройд, е неволна грешка, предизвикана от въздействието на подсъзнателни желания или конфликти.
Фройд казва още и че потискането на нагоните води до тревожност, а така не бива.
Още помним как Цветан Цветанов издаде вътрешния си конфликт с "алтруизма" непосредствено преди предизборно да се полее с кофа ледена вода.
Но едва сега осъзнаваме, че лидерът на "Атака" тайно чезне в носталгия по Златния век на фикусния парламентаризъм. А Любэ са си го казали - проточи ли се раздялата, само ме повикай тихо по име.
