Какво има във всеки нов/стар, зависим/независим български филм:
- Млада героиня в преломен момент от живота си, израсла в градска среда, по душевност офф мейн стрийм з-а-д-ъ-л-ж-и-т-е-л-н-о.
- Тревожни ординерни родители на главната героиня по чехли в хола с лакирана секция и голям телевизор (вариант - край кухненската маса с мушамяна покривка на цветя). Лайтмотив на живота им е "Къде сбъркахме?!"
- Градски пейзаж - олющени фасади, графити.
- Селски пейзаж - родопско село, рушащи се къщи в едър план, прибиращо се по калдъръма стадо с дрънкащи звънци.
- Кадри натуршчик-актьор-натуршчик-актьор на фона на каменен зид.
- Младата героиня винаги намира повод да се съблече поне до кръста. Обикновено пред огледалото, обикновено в душевна криза. Героинята се оглежда критично-тъжно. Съпътстващ монолог върху екзистенциална тема на фона на кънтяща тишина.
- Секс сцена, обикновено в ретроспекция. Меланхолично настроение (вариант - натурализъм на кадъра, ако партньорът е много кофти човек).
- Младата героиня се среща със старец/старица. Символична среща на чистия порив и житейската мъдрост. Типичен диалог: " Дядо/бабо, защо винаги така става?" "Защото така, мойто дете". Едър план - самотна сълза по бузата на единия от разговарящите. Въздишка.
- Героинята намира себе си. Самотен коловоз и отдалечаващ се влак (вариант - шосе).
- Финални надписи. Соло на флейта или цигулка, високи тонове. Камерата се вдига към синьо небе.
*От форума на в-к "Сега"
Ординерни = обикновени, нормални, обичайни, средностатистически Та като громим българското кино, какво да кажем за българската журналистика, която използват чуждици, за които си има предоволно български думи. Ама друго си да се покажем колко знаем английски и сме КУУЛ!
Нее, нищо подобно- никакъв Епъл. Стив току що е сънувал орфическо откровение / на фона на задължителния звън на хлопци и кукригане на ранобуден петел/ за своята истинска българска прасъщност. Сега той, самоосъзнал се като Стефан /ъ,Работников/, е на път да изхвърли новия смартпроект от скалите на Камен бряг /зуум на камерата към вълните при цопването, после- към изгрева на слънцето, натежало от нови обещания/. Финален кадър- влакът, разбира се, който отнася Стефан към бъдещността на неговата тайнствена другост...