През април 2016 г. ВКС постави точка по делото за смъртта на 18-годишната Лора Казанджиева от Варна, убита на пътя от моторист. Съдиите от последната инстанция прецениха, че присъдата на извършителя трябва да се намали, въпреки че той е блъснал момичето на пешеходна пътека и е карал с превишена скорост. Причината: съдът приема, че момичето е "съпричинило" смъртта си, защото не се е огледало при пресичане.
Спорната присъда доведе до искане за тълкувателно решение от ВКС, подадено от страна на главния прокурор и министъра на правосъдието. Преди дни Висшият адвокатски съвет и Инспекторатът на ВСС излязоха със становища, в които твърдят, че пешеходците имат предимство на пътеката само ако са я заели правомерно - т.е. нямат абсолютно право да пресичат.
Webcafe.bg се включи в дебата по казуса с правата на пешеходците с коментара "Всичко е условно, най-вече правото да пресечеш".
Въпросите до Върховния касационен съд (ВКС) са няколко и анализът дали правото на пешеходеца е абсолютно не е ядрото на проблема.
Този въпрос от журналистическа страна е много благодатен за анализи, тъй като интерпретацията спокойно може да яхне обществената нагласа, че всички шофьори са идиоти, които карат (като) дрогирани, пияни и въобще неадекватни. Сякаш самите журналисти са дали обет за въздържание да се ползват от шофьорските си книжки.
Да, аз смятам също както повечето юристи, че правото на пешеходците не е АБСОЛЮТНО.
Кое право е абсолютно? Онова, което кара всички останали да се въздържат от действия спрямо това право. Това е правна категория и не съществува легална дефиниция за това какво е абсолютно право, НО има изключително богата теория по въпроса.
Типични примери за абсолютни права са авторското право и правото на собственост. Защото всички останали трябва да се въздържат от нарушаване на тези права - никой няма право да отнема неправомерно собствеността ви, нито да краде от ваше произведение - книга, музикален албум и т.н.
Следователно - ако кажем, че правото на пешеходците е абсолютно, е все едно да кажем, че през пешеходните пътеки в нито един момент не могат да преминават каквито и да е превозни средства, т. е. превозните средства могат да карат само между тях или че пешеходците могат да издигнат тухлени стени от двете страни на пешеходната пътека.
Забележете нещо много важно: абсолютно е предимството на пешеходците да преминат по тях, което не е равнозначно на това, че освен пешеходци друг не може да премине през зебрата.
Ако приемем, че журналистите са прави и следва ВКС да се съобрази с обществената нагласа, то в кръга на шегата пешеходците биха могли да определят парична такса за преминаване на автомобил или велосипедист през всяка пешеходна пътека.
Позволявам си напиша, че задаването на този въпрос пред ВКС предпоставя неразбирането на питащия за това какво е абсолютно право. Малко е неловко това признание.
Следва безумното журналистическо схващане, че след като Инспекторатът към Висшия съдебен съвет и Висшият адвокатски съвет са дали (при това доста добре аргументирано) мнение, че правото на пешеходеца не е абсолютно, то оттук нататък шофьорите ще имат право да „газят" безнаказано.
А всъщност пред ВКС съществува питане, което на разговорен език следва да звучи така:
1. Възможно ли е пешеходецът (наред с шофьора) да има вина за настъпването на смъртта или телесната си повреда ?
2. Ако пешеходецът е съпричинил (допринесъл за) настъпването на смъртта си или телесната си повреда - това следва ли да се отрази на размера на наказанието на шофьора или на начина на изтърпяването му?
Съгласете се, че е възможно вина за произшествието да има и пешеходецът.
Виждал съм как мъж стои на тротоара, говори по мобилен телефон, не показва намерение да пресича и изведнъж, без да се оглежда, че има кола на два метра от него, решава да излезе на платното.
Виждал съм човек с гръб към пешеходната пътека, който изведнъж решава да притича през нея, смятайки погрешно, че кучето му се намира на отсрещния тротоар.
Няколко блока в нашия квартал станахме свидетели на опит за самоубийство чрез хвърляне пред кола.
В съседния град пък имаше следния случай - баща решава да обучава 7-годишния си син да кара мотор на една ливада, намираща се малко извън града. В един момент от „обучението" бащата губи контрол върху мотора. Синът му преминава през някакви храсти и се озовава на шосето, където е прегазен.
Шофьорът не е имал абсолютно никаква видимост към идващото дете и никакво време за реакция. Беше доказано, че той се е движил в рамките на позволената скорост. Въпреки това успешно е осъден и уволнен (държавен служител).
За велосипедистите да отваряме ли дума? Вероятно и вие имате богати наблюдения върху неадекватно поведение на пешеходци.
Съгласен съм и в обратното - има страшно много идиоти зад волана, има и „странни" съдебни решения.
Често магистратите са длъжни да се съобразяват със закони, които вътрешно не харесват, но в крайна сметка не всеки шофьор е луд и не всеки пешеходец се държи като нормален.
Не бива да се драматизира и изискването на закона, че пешеходецът трябва да съобрази пътната ситуация - наличие на близко намиращ се автомобил, възможната му скорост и да не пресичат като за три цигари време.
Това не са неща извън елементарния човешки усет и не предполагат завидни познания по физика, за да пресечем, нали?
Дайте да не се изкарваме повсеместно малоумни, така че да не разбираме кога можем да пресечем, без да предизвикаме опасна ситуация.
Законодателят умно е подходил, че не може да се очаква дете да е способно на такава преценка, така че там отговорността изцяло е на водача.
С други думи - истерията около това тълкувателно решение е излишна.
Тя идва от неразбирането на юридическите термини и подценяването на житейската логика.
И въобще не става дума за големия брой инциденти на пътя, наистина. Това е друг филм.
Да си знаете отсега - и ВКС ще напише накрая, че пешеходците нямат абсолютно право. Защото юридически така е правилно. И редно е логиката да се въплъти в закона.
Колкото и нелепо да звучи - просто трябва да се оглеждаме. За да не причиняваме и съпричиняваме. А да живеем.
Децата трябва да имат абсолютно право, когато пресичат на пешеходна пътека и зелен светофар. Даже не само там, защото те са непредсказуеми на пътя, въпреки ежегодното обучение в училище по безопасност. И трябва всички - учители и родители - да име набиваме постоянно в главите да внимават и да не пресичат, където им скимне. При днешния инцидент с двете блъснати момичета и полицаят с патрулката кой е виновен?
„Абсолютен адвокат“, който не си дава сметка че пешеходецът е „гол“, а водачът на МПС е брониран, с много „конски сили“ и има скоростомер пред очите си, а и твърде често е заслепен от „възможностите“, които е яхнал!!!
На „абсолютния адвокат“ ще му обърна внимание на следния факт: човешкото съзнание „кръщава“ с разни епитети и определения заобикалящият го свят и събития, каквито те не притежават!!! В един момент съзнанието фетишизира думите и те загубват смисъла си, стават параван, зад който се скрива реалността!!! Така че – не си играйте с думите, а анализирайте светът и събитията със студен ум, а не от някаква съсловна камбанария!!!
Най сетне едно свястно мнение по темата. Който не разбира защо трябва да се оглежда преди да пресече платното е чист самоубиец, проблема е че освен себеси въвлича в драмата и доста други хора.
Всъщност има и 3-ти въпрос, може ли само пешеходеца да има вина! Отговора е ДА, може! Точно примерите дадени в статията са такива.
Пешеходните пътеки са местата, маркирани специално защото би трябвало да дават право на пешеходците да преминат с предимство. Шофьорите също са наясно или би трябвало да бъдат като имат книжки. Какво значи абсолютно право? Или имаш право, или нямаш. Пешеходните пътеки не са навсякъде. Излиза, че пешеходците нямат абсолютното право да пресичат на пешеходна пътека, а водачите на автомобили имат абсолютното право да се движат навсякъде. Ако като пешеходец те бутнат, дори и леко, фрактура на кост е най-малкото, което може да ти се случи. Неработоспособността, стресът и емоционалните травми изобщо не се броят като негативни последствия. Наистина, всеки случай е индивидуален и трябва да се разглежда като такъв, но подобни вратички в закона и право на свободното му тълкуване са много коварни и опасни, и са перфектна предпоставка за несправедливи съдийски решения и развихряне на корупцията.
тук,на Тенериф,всяка сутрин,когато децата отиват на училище,има куп полицаи,които регулират движението!Защо ли? еми знаят си те,че на шофьорите не може да се има вяра,а и децата са "друга"категория човеци.Лично аз никога не пресичам,докато не видя,че водачът спира тук е пълно с руснаци,затова трябва да сме още по-осссторожни
... от позицията на действащ юрист ... Ей тая позиция хвърля съмнение върху всички следващи аргументи. ... Съгласете се, че е възможно вина за произшествието да има и пешеходецът. ... Съгласих се. Има пешеходци самоубийци, не е, като да няма. Всички сме ги виждали. И има шофьори в затвора, защото са блъснали подобен самоубиец. Има и шофьори убийци, сгазили деца на зебра, които си ходят свободно, или на пробация. И всичко е законно. Произнесли са се действащи юристи, в съответствие със закона. Законите се гласуват от парламента, но се съставят от юристи. Даже безукорно честният депутат, (не, че такива се блъскат в парламента) лекар, инженер, журналист, стругар или говедар, не може да схване някои юридически тънкости. И юристите си и съставят така, че да имат свобода на действие. В допълнение към "независимостта на съдебната власт", която е на практика пълна безотговорност. Има си разни клаузи, и коя клауза ще се приложи в конкретния случай, зависи от компетентността, съвестта, рушвета, партийния натиск, общественото мнение или просто от кефа на действащия юрист. Но няма отклонение от буквата на закона. За бедния народ остава обжалването и надеждата на Божия съд.
В интерес на истината, от 2-3 години наблюдавам, че всички шофьори спират на забра. Поне във варна е така. Аз, за всеки случай, си държа единия крак на тротоара, докато не го видя да спре, или поне да намали.
"Следователно - ако кажем, че правото на пешеходците е абсолютно, е все едно да кажем, че през пешеходните пътеки в нито един момент не могат да преминават каквито и да е превозни средства, т. е. превозните средства могат да карат само между тях или че пешеходците могат да издигнат тухлени стени от двете страни на пешеходната пътека." Стигнах до тук и след това прочетох по диагоналната система. Опит на автора за оригиналност, който се равнява на голяма глупост. Не ми е ясно по каква логика авторът смесва правото на пресичане на пешеходна пътека с правото на собственост на същата. Главният въпрос и проблем е не абсолютното право за пресичане на пешеходна пътека, а абсолютното ПРЕДИМСТВО при пресичане на пешеходна пътека. "Преди дни Висшият адвокатски съвет и Инспекторатът на ВСС излязоха със становища, в които твърдят, че пешеходците имат предимство на пътеката само ако са я заели правомерно" Невероятно, че това идва от такива високи инстанции. Интересно по какви критерии ще се установява правомерността. Вместо да приемат решения за преодоляване на проблема "пешеходна пътека", съдебните инстанции само го усложняват. В други страни нещата са регулирани ясно и точно - пешеходците имат абсолютно предимство на пешеходните пътеки, които са ясно обозначени и вечер дори осветени. При приближаване до пешеходна пътека водачите на МПС са длъжни да намалят скоростта. Най-често те дори спират, щом е видно, че някой иска да пресече. Завиващите на светофар изчакват преминаването на всички пешеходци, които дори получават зелен сигнал преди превозните средства. И това функционира!
Да се обадя и аз с въпрос към юриста, написал статията.Как катаджиите дефинират кога си отнел предимството (не си спрял) на пешеходна пътека, при положение, че караш с 50 (толкова е разрешено в града) и пресичащия, който по закон има предимство (не абсолютно) пред не релсовите превозни средства, е стъпил и тръгнал на пешеходната пътека точно 1 метър пред теб, неочаквано?Защото си мисли, че ти ТРЯБВА и си ЗАДЪЛЖЕН по закон да спреш?Да кажем, не се случва нищо (най-често) подминаваш го на нокти, псувайки го, и той те псува, ама 100 м по-надолу има катаджии и те спират.Следва диалога - "Добър ден, старшина еди-кой си, знаете ли за какво ви спираме?" След това по новия закон за глобите, следва акт на стойност 100 лв, и минус 8 точки от контролния талон.За което очевидно пешеходеца също има вина, ама на катаджиите не им дреме.А да си оправим и тая дефиниция, и тогава останалото. В даден момент всички ставаме пешеходци, ама трябва да се мисли, и да се гледа. Специално за пешеходците-идиоти, пресичащи с "абсолютното" си право, насадено в главите им пред ТРАМВАЙ, каращ с 20 км/час - нека да ви кажа нещо, като возещ се в трамвая - по правилник вие НЯМАТЕ предимство пред релсовото превозно средство.По ПРАВИЛНИК.И знам, че някои от вас го знаят тоя правилник евентуално, щото карате и коли.Да се обоснова и от чисто техническа гледна точка - трамвая тежи между 14 и 20 ТОНА.Не може да спре за 10 м.И за 20 не може.Макар че ватманите често неистово се опитват да спрат (и те са хора, не искат да лежат в затвора, или да газят нарочно някого). Какво обаче, уважаеми (и за мен важи, но аз не пресичам пред трамвай на пешеходна пътека) пешеходци се случва за пътуващите в трамвая, се питате? Рязко набиване на спирачки, и всички отиваме при ватмана да видим как е... Резултатите от подобно спиране често могат да доведат до травма на 10-20-30 души, само щото не се мисли, като се пресича. Та така.На пешеходна пътека се оглеждаш, преценяваш, и минаваш.Не пред трамвай.И пред автобус не, нищо, че не е релсово превозно средство, понеже и той тежи 20 тона, и вози 70 души.
Има си закони за движенията по пътищата!Както и те не важат само за шофьорите на МПС,а и за пешеходците също.Когато, пешеходец иска да заеме дадена пешеходна пътека правилно,той трябва да изчака в началото и с вдигната ръка.С вдигната ръка той показва на водачите на автомобили,че възнамерява да пресече и им дава знак да намалят.Все пак колите са машини и може и да се случи техническа неизправност и да не успеят да спрат!
Абе, Клептоман, дай всички да ходим в "Хайл Хитлер", щото една прослойка не гледа къде кара. Преди пешеходна пътека най-малкото си задължена да "убиеш" скоростта. За да не убиеш някого, който е на пешеходната пътека. Не да форсираш и да се правиш на мъШ, че имаш еди-каква си кола и всички останали са под теб. Понякога буквално.
Дедогош, мисля, че в помощ за този хипотетичен случай инсталирането на дашкам в колата би помогнало - най-малкото, записът ще покаже как е изхвърчал онзи пред теб. Иначе, аз със статията съм съгласен. Предимството на пешеходна пътека не дава на никого право да изскача на улицата както му скимне само защото на асфалта са нарисувани райета. Спри, огледай се, дай шанс на шофьорите да те видят, покажи, че имаш намерение да пресичаш - и ще си пресечеш спокойно. Че има идиоти шофьори, има, обача огромната част от тях, всъщност, не са такива.
Ако, застрелям многоуважаемият автор на статията отивам "до живот"! Ако, обаче го убия прегазваики го , той ще трябва да докаже че се е огледал преди да пресече на пешеходната пътека и е подал сигнал с ръка! Сега е момента, ако ви се е набрало много и сте решили да ликвидирате някого да действате! Просто спирате наблизо до маршрута на тоя който сте решили да ликвидирате и чакате! На всеки така, или иначе му се налага да пресича улиците! Даже и на тия дето почти не слизат от колата си! Така че се иска само малко търпение! Със сигурност ще бъдете оправдан! Ако, някой се сеща за по-добър начин за убийство , без риск за убиеца да пише!