В България вършенето на домакинска работа изобщо е издигнато на някакъв пиедестал и за него или добро, или нищо. Някои хора готвят и чистят, сякаш това не е част от рутинните битови задължения, а става дума за правене на високо изкуство или спасяване на бедстващи африканчета от гладна смърт.
- Какво правиш?
- Ох, готвя цял ден, подреждам, пера... Знаеш как е...
Как е? Това всички го правим, защо изобщо трябва да се обсъжда като нещо УАУ?!?!
Наближават празници и големи фамилии се събират на големи тържества. На всяко голямо тържество пък се приготвят едни големи трапези и като цяло идва онзи период от годината, в който българката доказва себе си като най-добрата домакиня в космоса.
И тъй като на тези събирания обикновено присъстват по няколко жени, всяка с претенцията, че може да нареже краставица по най-ловкия и майсторски начин - настъпва една борба за надмощие в кухнята, за каквато в суровата корпоративна действителност не са и чували.
Случвало ми се е да съм на рожден ден на жена, която през цялото време доброволно пържи картофи и сервира блюда. Естествено всички други жени също се набутват в кухнята от кумова срама, започват по-скоро да пречат на процеса, отколкото да му помагат и настъпва една невероятна суетня около печката и дъската за рязане, която не води до нищо положително, освен до преял хъркащ и пиян мъж в края на вечерта, който ти е много благодарен наум.
Подобни сбирки са особено досадни за жени с професии, мнение и/или дар слово, защото някак си те сочат с пръст, ако не застанеш на опашката за домакинстване заедно с другите булки, докато съпрузите бодро жулят ракия и правят цър-пър на двора.
Не може всички да приготвят я каймата по специална домашна рецепта, я да режат лук в кофа за пълненото агне с часове, а ти да си пиеш бирата и да обсъждаш международното положение барабар с мъжете. Не е хубаво това.
Ето защо жената с най-изразен характер първа ще отиде да превземе кухнята и да започне с приготовленията. Обикновено тук дори не става дума за някакъв ретрограден патриархален семеен модел, в който тя задължително готви, а мъжът пие ракия. Напротив.
Тя вероятно е истинска тигрица във всяко едно отношение и никой не смее да й се опълчи, най-малкото мъжът й. Просто нея в това я бива най-много и иска да го докаже, особено когато има и публика, която да оцени нейното добре оформено нервозно кюфте.
Прекрасно е да готвиш за любимите си хора, но нека не превръщаме идните празници в маратон по стъргане на краставици и мачкане на плескавици. Идеята май беше друга.
И запомнете - една жена превзела ли е кухнята, оставете я. Животът не е това. Поне не е нужно и вашият да бъде...
Ха. Хаха. Хахаха. Хахахахахаха. Хахаха. Хаха. Ха. ^Това е самолет. Като не ти харесват такива събирания, авторке на статията, качвай се на него и излитай.
А бе храната си е важно нещо. И не само за оцеляване. Чудесно върви с празниците, особено ако е вкусно приготвена. Иначе, Радке, може да развали празника тотално. А това, че за някои готвенето е равнозначно на каторжен труд и свръхусилие, е отделен въпрос. Мрънкането им също може да развали празника. И още куп неща могат да развалят празника и да разкажат играта на празничното настроение, но не е нужно непременно да ги търсим. Пък чак и статии за тях да пишем.
"- Какво правиш? - Ох, готвя цял ден, подреждам, пера... Знаеш как е... Как е? Това всички го правим, защо изобщо трябва да се обсъжда като нещо УАУ?!?!" А защо авторката си мисли, че отговорът предполага обсъждане? Даже като нещо "УАУ"? Просто отговорът е наистина такъв - знаеш как е... Всъщност авторката явно не знае как е, та затова този отговор и звучи странно... Безсмислена статия на безсмислена тема! Има едно място, на което му казват ресторант! Никой не те кара да готвиш в къщи и да прекараш целия празник в кухнята!...
На миналия Великден бяхме в Порто Карас Ситония. Този огромен 5 звезден хотел открива летния си сезон на Великден. Пълно беше с цели фамилии гърци от подредени 4 , че и даже 5 поколения - от наконтени баби и дядовци, до пеленачета пра-правнучета. Чудесно забавление. С посещение на църква, с магерицата след полунощ, с чеверметата в неделя, с музиката, песните и танците.