Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Оставаше само да го щипне по бузката

Политическите фигури са винаги в окото на обществото и техните действия непрекъснато са под лупа. Отнася се и за съпругата на президента, уви Снимка: Instagram @ Borut Pahor
Политическите фигури са винаги в окото на обществото и техните действия непрекъснато са под лупа. Отнася се и за съпругата на президента, уви

Протоколът е мъдра работа, дипломатическа. Той е инструмент за безпроблемно общуване, система от правила и процедури, които се спазват в определен вид комуникация.

Представете си само, ако протоколната практика не изискваше държавните глави да се срещат, облечени в костюми, какви недоразумения можеше да има на световния политически хоризонт!

Твърде възможно щеше да бъде да видим заедно на един и същи висок форум Тръмп с бейзболна шапка и анцуг, Путин - гол до кръста и на кон, а президента Радев - в оня аутфит на продавач на дини с фалнелката без ръкави, три-четвъртите панталони и босите крака.

Като имате предвид колко много и разнообразни могат да са интерпретациите само от този факт, можете да си дадете сметка, че обявяването на световна война след едно такова разюздано президентско появяване съвсем няма да е в сферата на фантастиката.

Това идва само като пример защо не приемливо в една официална ситуация съпруга на президент да целува другарски друг президент, а след това съвсем по майчински да изтрие с ръчица червилото си от бузата му.

Става дума за Десислава Радева, съпруга на българския президент Румен Радев, която с този мил жест изненада словенския президент Борут Пахор и съпругата му по време на посещението на българския държавен глава в Словения. Оставаше само да го щипне по бузката...

Защо това е гаф?

Защото добрата дипломация не предполага интимничене, нарушаване на личното пространство, демонстрация на фамилиарност или близост. В този смисъл воплите от типа "какво толкова - така не е ли по-човешко" са израз на дълбоко непознаване и арогантно низвергване на протоколната практика, която базира това правило на установената истина, че никой не обича просто така да го пипат, прегръщат и целуват разни непознати, че и на публични мяста.

Може да е човешко, но между майка и син, баба и внук, леля и племенник. Баба ти да се метне да ти трие бузата с палец също си е вид протокол (приемлив ред за правене на нещата), ама за у дома, в семейството, на родовите сбирки.

Въпросният "протокол", упражняван на село обаче, може да включва още по-неприемлива иначе свобода - например там бабата да си наплюнчи едно хубаво пръста, че да трие червилото от бузата на мокро. Дори в тези два обикновени примера си личи колко важна и ясно осезаема е разликата в онова нещо, което наричаме "протокол".

Защото ако на село е приемливо за всички бабите да правят така с внуците си, в града вече това би се възприело, ако не като необразованост, то поне като дефинитивна черта на произхода. Не всички са длъжни да познават точно протокола, но всеки усеща разликите, благодарение на социалната си култура. 
И в подобен случай на несъответствие на място, цел и действащи лица, категорично би определил грешката с една дума  - простотия.

За разликата между простотия и спонтанност

Всъщност тя е огромна и се нарича цивилизованост. Спонтанността е надделяването на чувствата над правилата, които обаче добре познаваш. Тя е емоционален жест, който очовечава строгата формалност и я прави по-достъпна, по-разбираема и следователно и по-запомняща се.

Спонтанни действия правят интелигентните хора, тези, които дори в момент на силна емоция, имат дълбоко възпитани у себе си критерии за поведение. Хората, които познават кодовете в общуването и се опитват да разберат адекватните кодове от другата страна, а не да налагат своите като единствено правилни. 
Спонтанността веднага може да те дефинира като ниво - тя не е еднаква за интелигентния човек и за простака.

В този смисъл лично аз не бих определила жеста на г-жа Радева просто като спонтанно нарушаване на протокола, защото съм убедена, че тя не го познава.  Ако го познаваше, щеше да знае, че целуването в такава формална ситуация представлява само докосване на бузите.

Пък ако мощното й червило все пак се разпростре по страните на г-н Пахор, адекватният начин да му помогне да не ходи маркиран като дете цигуларче след училищна продукция, е деликатно да каже на него или съпругата му, които да се погрижат за последствията.

Не и услужливо да търка президенстката буза насред високопоставени фигури, камери и фотообективи. Дори и само заради информационния шум, който предизвика с това и на който реагираме в момента.  

Важността на един необмислен жест

В практиката си на консултант по етикет и протокол съм установила, че тази услуга търсят хора, които реално най-малко имат нужда от нея - образовани хора, със социален живот, кариера и визия за бъдещето си.

Онези, на които това познание най-много им куца, най-малко осъзнават, че имат спешна нужда от обучение. Лошото е, че когато става дума за публични фигури и особено за хора, които ежедневно, без почивка, градят имиджа на държавата ни, такова непознаване вреди на всички ни.

В този смисъл, окей, от това, че г-жа президентшата е изтрила бузата на словенския президент няма да пострада световният мир. Но страда представата на другите за нашата съвременна култура на общуване и ниво на образованост.

Страда, в крайна сметка, сериозността на политическото ни присъствие. Никак не е малко.

Най-четените