На фона на двата нови хита, които Чайдиш Гамбино - артистичния псевдоним на актьора и певец/рапър Доналд Глоувър - пусна тези дни изненадващо за феновете си, неговото основно парче "This Is America" продължава да бъде едно от най-слушаните неща за това лято.
Песента се върти буквално навсякъде, а кривия й ритъм, накъсан текст и наистина странно видео печелят популярност, похвали и дори директни възхвали.
Още с излизането си "This is America" започна да произвежда заглавия. Причината затова е проста. Парчето, а и най-вече клипът зад него, оставят силно социални послания, които намират много ясен отклик в онази част на Америка, която така или иначе би слушала Чайлдиш Гамбино.
И да, Доналд Глоувър очевидно има какво да каже. И с песента, и с втория сезон на сериала си по FX "Atlanta" той показва една мрачна, ужасяваща и цинична страна на страна на изкуството си. Но макар хората умират в "This Is America", разстреляни на улицата, всичко всичко, което те искат да правят, е да пеят и да танцуват.
Посланието от песента е ясно - насилието, оръжията, хаосът и недоверието към полицията (поне сред черната част на страната) е завладяло САЩ и това е Америка - между танците и пеенето, от една страна, и ужасът навън, от друга.
С очевидния превес на втората част, демонстриран в показното "разстрелване" на китариста още в самото начало на парчето, и на църковния хора в средата. Междувременно песни и танци (включително и от самия Чайлдиш Гамбино) на фона на гонещи се с ужас хора.
А след всяко престъпление, главният герой подава оръжието на дете, което го поема и отнася, докато други деца записват всичко с телефоните си.
Цялостното усещане от песента и клипа й е мрачно и напрегнато. Но това е и целта на автора. Да покаже колко се нормализира идеята за насилието в страната, колко плашещо нормален е расизмът и как светът просто полудява, ей така, между другото.
В сериала си Доналд Глоувър не престава да си прави мрачни шеги със състоянието на Америка - експлоатирайки ги през стереотипите за чернокожите - и тези, налагани от консервативната, и тези от либералната пропаганда.
Тук този опит продължава. "This is America" е опит да се удари директно в чувството за съвест на обществото там, отвъд Атлантика.
Опит, който със своите вече над 330 млн. гледания (постоянно растящи), множество новинарски заглавия, коментари и анализи, съвсем спокойно може да се нарече успешен.
Защото това е и една друга Америка - Америка, за която социалния елемент в изкуството е вече ако не задължителен, то поне високо аплодиран и адмириран.
Каквото и да си говорим, музикалната стойност на тази песен не е особено висок. Тя не те кара да си тананикаш и припяваш и не музиката и бийтът са това, което предизвиква емоцията, а посланието.
Политиката винаги е имала своето място в музиката като поле за споделяне на идеи и вяра в доброто бъдеще (или разочарование от лошото настояще). Пънкът като стил изплува именно от недоволството на младите хора спрямо социалното статукво.
Но сякаш никога досега актуалната поп сцена не е била доминирана толкова силно от политически послания. И никога досега тези послания не са били аплодирани толкова високо и силно.
Музикалната сцена в САЩ, която е и най-голямата в света и до голяма степен определя като цяло формата на музиката по целия свят, приема роля идейно месианство наравно с това да възпява секси жени, невъзможна любов и тежки напивания.
Защото това е Америка днес. И тази на Чайлдиш Гамбино, и тази на социалната музика. Харесва ни или не, тя изглежда, че ще се позадържи.
