Задочен репортаж от Бала на Тамплиерите

Тиха нощ, свята нощ. Гората от японски вишни мирише на жалост и топъл бакелит.

Черна лимузина на НСО паркира пред хотела с име на мутреса.

Охраната разчиства периметъра, вратата се отваря, от лимузината се подава държавнически крак в черна ликра и сребърни пантофи.

Вицепрезидентът Маргарита Попова, издънка на стария рицарски клан фон Татар Пазарджик ан дер Марица, пристига на годишния Бал на Тамплиерите.

Великият приор на УБО я чака с нетърпение, за да й присвои почетното звание - Рицар на годината. Поема под ръка високото присъствие и се отправя към ритуалната зала.

Оттам се носи глъчка и светски аромат на гроздова. Масите са натежали от рицарите-кръстоносци и техните неотразими дами.

Перхидрол в косите, цикламен haute couture, голи гърбове с космати грейки, тъпеса, милиционер, тъпеса, милиционер.

Светските хроникьори едва смогват да отразят цялото тамплиерско воинство. Тук е и пампоровският Хилтън Стефан Шарлопов, и гранд-командершата на Обединените земеделци Петя Ставрева, и пророчицата на бТВ Алена. Само великият офицер на Ордена на тамплиерите от Йерусалим Янка Такева не се вижда сред множеството.

За настроението се грижат Дуо Пластик, Сиси боата, Шведките и фолклорен състав. Лорд Евгени Минчев отсъства по уважителни причини - заточен е в къщата на ВИП Брадър.

Жуженето утихва, когато Великият приор на УБО се прокашля и вдига тържествено меч - неръждавейка.

Конферансието му подава грамота на името на "неправителствената организация вестник Труд" за високи постижения в прозрачността, достойнството, честността и моралната устойчивост на нацията. На тепиха по сако и дънки излиза Калоян Сто.. кхм, главният редактор на образцовото издание. Аплаузи.

Ред е на наградата за Вицето - заслужил борец за българщината, докторант по "Лидерство" на великия майстор от УниБИТ проф. Стоян Денчев, икона на Института за стратегии и анализи на "Епицентър".

"Скъпи съотечественици... Братя по оръжие... Така се вълнувам... за благото на Родината... православните ценности... в храма на човечността... Клета майка България... На добър час", декламира вицепрезидентът.

Бурни ръкопляскания. Тамплиер No.1 на Народната република е толкова доволен, че изпуска меча и посича юбилейната торта с големината на паметна плоча.

В края на купона високото присъствие ситни обратно през фоайето, прегърнала поредното си достойно отличие, и се старае да не свежда поглед към мраморния под, че на влизане фигуралните композиции й отключиха гадене и световъртеж.

Рицарят на 2015 г. се отпуска на задната седалка и дискретно събува сребърните патъци, че много й стискат.

През главата й минава само мъдрото: "Грях е да отказваме да живеем исторически".

А неоновият лес я изпраща с палаво примигване и пукот. Някой пак е полял трифазния кабел на сакурата.