Американският писател Филип Рот приключи своето житейско пътуване на 85-годишна възраст, оставяйки наследство от над 30 книги – своите лични изследвания за това какво е да си мъж, писател, евреин и дори американец.
Рот е от онези автори, които заравят пръсти в собствения си живот и история, вадят ги напоени с вдъхновение и го изливат върху белия лист, дори когато картината може да не се хареса на всички. Без свян и притеснения.
Чрез героите си и собствения си жизнен опит Рот години наред изследва света около себе си, средата, в която живее, в един почти биографичен формат. В творбите на този въоръжен с лист и перо изследовател основно място намират темите за отчуждението, мъжката сексуалност (с цялата фрустрация, която тя носи), търсенето на идентичност, борбата с наложените от произхода ти традиции. Добавете и погледа към социалното и политическо развитие на Америка, но пречупен през сатирична призма.
Рот израства в градчето Нюарк, Ню Джърси. То се превръща в основен фон на историите му, които изграждат интимен мост между писател и персонажи чрез гласовете на свои герои като Дейвид Кепеш ("Гърдата", "Умиращото животно") и Нейтън Цукерман ("Писателят призрак", "Американски пасторал", "Призракът излиза"). В творбите си авторът без свян се шегува с еврейските си корени, подлагайки на съмнение традиции и обичаи и мястото им в американския начин на живот.
"Да създавам фалшива биография, фалшива история, съчинявайки полу-имагинерно съществуване от реалната драма в живота – това всъщност е животът ми. Трябва да има някакво удоволствие в този живот и това е то", казва Рот в свое интервю за The Paris Review от 1984.
Рот не само не се страхува да разкрие себе си пред читателя чрез редовете, които пише, но и да въплъти в един или друг герой и образите на бившите си любови. Когато бившата му съпруга Клер Блуум споделя неприятния си опит от живота с него в своя книга, Рот не отвръща публично. Прави го на страниците на роман – в "Омъжих се за комунист" от 1998-а .
Някои критикуват Рот за тази негова склонност и способност да се разголва чрез книгите си и безцеремонно да черпи вдъхновение от личния си живот за написването им. Други му се възхищават точно за това.
И как иначе? Не е ли литературата онова изкуство, което дава възможност за пълно оголване на душата на твореца? Не е ли така сближаването му с читателя най-истинско? Рот дава тази близост, помагайки ти да разбереш един свят и реалност, които може да е много далечен за теб.
Подобно писане би трябвало да изчерпва, да захабява писателя, но Рот е впечатляващо постоянен. Творческият му заряд не се изчерпва в продължение на пет десетилетия – от дебютния му сборник "Сбогом, Колумб" в края на 50-те до "Немезис" през 2010-а.
Чрез един от персонажите си – писателя Лоноф от "Писателят призрак" – Рот разкрива сложния творчески процес, през който преминава – писане на изречение, обръщането му, повторното му обръщане, обяд и друго изречение. Накрая изхвърляне на всичко и започване отначало. Бърканаето на една креативна каша в търсене на идеалния вкус. Подобно на героя си и самият Рот има повече смачкани и изхвърлени листове, отколкото публикувани такива.
Въпреки десетилетията нестихващо вдъхновение и търсене, Рот е пример и с друго – неговият творчески път приключва няколко години преди жизнения му.
Нещо, което много други творци от всички сфери не правят, превръщайки се в карикатури на самите себе си. Още след публикуването на "Немезис" през 2010-а Рот решава да се откаже от писането, но го обявява чак две години по-късно. А бележка на компютъра му гласи: "Борбата с писането приключи".
Човек ще си каже, че авторът сякаш се е готвил за своята смърт. Преди да сложи край на писането той убива двама от най-популярните си персонажи – Цукерман и Кепеш. След като обявява края на кариерата си, се оттегля и от публичния живот. Отдава се на спокойни старини, срещи с приятели и концерти. И ето че няколко години по-късно се сбогуваме с него.
Той обаче си тръгва с титлата "един от най-добрите американски автори" на XX в. За 50-те си години над белия лист успя да обере почти всяка литературна награда в САЩ, както и няколко международни. Носител е на Националната награда за художествена литература, "Пулицър", Франц Кафка", "Man Booker"... Измъкна му се само Нобеловата награда за литература.
Поне едно е сигурно – няма нужда да се тревожим за душата на Рот. Все пак става дума за човек, определящ се като анти-религиозен атеист, според когото светът щеше да е по-добър, ако никой не вярва в Бог.
Рот е човек, който е посветил творчеството си на живота тук и сега – едно постоянно търсене, изследване и описване на самия Аз и другите около него.
Търсене и изследване, което за самия Рот приключи. Заедно и с неговата "борба с писането". Поклон пред паметта и таланта му.
