Фейсбук "приятелите", които да разкарате веднага

Човек е принуден ежедневно да общува с прости хора, които му изпиват живота и му съсипват психиката.

"Но какъв е този хейт, стигаааа", "То сега е много кууул да бъдеш хейтър" - познайте кой ще каже това. Да, точно така. Същото зло, което ви смуче от енергията с простотията си. Но да продължим по същество...

Ясно е - колкото и да подбирате контактите си и да обичате ближния си, няма как да се движите в социална среда и да няма поне по един супер тъпак дневно, който да ви накара да се запитате: "Защо, беее, защоооо, защо, беееее, ЗАЩО?!?!?!?!"

А ако сме безсилни пред това с кого ще ни сблъска съдбата на светофара, то поне имаме силата да контролираме с кого си дружим онлайн.

Казват, че не било добре да се обграждаш само с единомислещи в социалната мрежа, защото така си изграждаш илюзорна представа за действителността, според която всички останали споделят мнението ти и го харесват.

От което пък ставаш нетолерантен към различните от теб и т.н.

Но имайки предвид суровостта на живота, загатната в по-горните редове, човек има пълното право да се опита да съхрани поне зрънце душевно равновесие, спазвайки определена хигиена в поддържането на своите фейсбук приятелства.

Злото има свойството да придобива различни форми, така че да не бъде лесно разпознаваемо. И все пак простотията е универсална. Човек е еднакво прост и в София, и в Ню Йорк и на Луната, и в Злокучене.

Ето хората, които веднага да премахнете от фейсбук списъка си с приятели.

Кралят на драмата - този човек занимава широката общественост с личните си емоции. Вярва дълбоко, че само той изживява някакви неща и много иска да ги споделя в мрежата под формата на статуси от типа на: "Когато си сам като куче, тогава разбираш кои са ти приятели" или "Отивам си хора, не мога повече". Да, отиваш си. Поне от моя списък с приятели. Сега. Чао. Весело.

Не знам си кой от началното училище, дето даже нямаше да си спомняш как се казва, ако не му пише името във фейсбук.

Хора, които нон-стоп публикуват снимка на кучетата и/или бебетата си.

Хора, които споделят публикации със заглавия, включващи някоя от следните думи: "СЕНЗАЦИЯ", "СКАНДАЛНО", "ПОТРЕС", "БОМБА", "ШОК" и "ИЗВЪНРЕДНО".

Някой, който не познаваш, но неясно как и защо ти е "приятел".

Онзи, който никога нищо не ти лайква или коментира. Той ти е приятел от 2 години, но НИКОГА не е коментирал, харесвал или реагирал на нещо, което си публикувал ти (снимки от сватбата ти, снимки от пътешествието ти до Чили, снимки на това колко си секси) до вчера.

Но... вчера, когато някой те изхейти онлайн, вечно пасивният ти приятел в сянка ИЗВЕДНЪЖ се активизира сякаш от отвъдното и му ЛАЙКНА коментара.

Изчезвай зло! Вън! Ънфренд за теб веднага!

Най-щастливият човек на света. Той/тя непрекъснато се чувства фантастично и изумително, благодарен е на съдбата за всичко, всеки ден е на върха на щастието, било то заради годежен пръстен или заради чушки с ориз.

Чудиш се от толкова блаженство кога намира време да ги пише тия статуси, ама явно не е проблем. У лево! Айдеееее.

Самоцелно заядливият. Това е онзи, който никога няма да е съгласен с теб, независимо дали става дума за Доналд Тръмп или претакане на зеле. Говорим за принципи, не за позиции.

Странната лелка, която много те харесва и затова ти коментира на шльокавица под всеки пост. Освен това ти публикува картички със зайчета, на които пише "Имай усмихнат ден!" без повод на стената, защото все още не знае как да ползва фейсбук...

Хора, които даряват 5 лева за някаква кауза и държат това да се знае. Пример: Някой е публикувал банкова сметка за събиране на средства за някакво болно дете на стената си. Отдолу въпросното лице X коментира: "АЗ ДАРИХ, УСПЕХ!!!!" Да, бате, ако не го беше подчертал, тия пари нямаше да стигнат целта, сто процента.

Хора, които се кефят на Динко от Ямбол.

Радинчето, приятелка на бившия ти, която винаги "много те е харесвала." Да си жива из здрава, Радинче. Изчезни на мига.

Фенове на конспирацията. Те са ясни: за тях отричането на кемтрейлс е просто поредния опит да се скрие истината от обикновения човек, но понеже "масираната атака срещу България" е предсказана още от Ванга, в крайна сметка тяхната фейсбук активност се свежда единствено до просветителска роля.

С надеждата, че все още са останали хора, недокостнати от юдо-масонството и достатъчно будни, за да разчитат илюминатските знаци, те ще ви занимават, докато третото ви око наистина не се отвори и не прогледнете за реалността. А тя е: Вън! Вън! Вън от френд-листата!

Небивалият сваляч/отчаяно влюбената. Става дума за човек, който ти пише несвързани съобщения в 3 през нощта, обикновено отнесени към това колко страхотен човек си, наистина...

Всеки, който си позволи да качи снимка с теб от пиянска вечер от дебелия ти период.

Хора, които нонстоп участват в каузи. Говорим за неща от типа на "шерни снимка на цвете, за да спасим африканците от гладна смърт." WTF?

Всъщност, списъкът може да продължи до безкрай. Със сигурност имате идеи. Важно е да ги приложите на практика. В името на позитивното светло бъдеще. Сега.

Или просто споделете нещо подобно на стената си и те ще ви ънфренднат сами...

#4 Latrell Spencer 29.11.2016 в 15:50:20

Очаквам с нетърпение новите учебници по психология и психоанализа, в които се обяснява кое точно мрачно кътче от болното съзнание на масовия човек се освети, чрез изпитанието, наречени "интернет". Интернет трябваше да е нещо средно между пощенска станция и библиотека. И го постигна! Плащане на сметки, електронни списания, научни журнали, средство за професионален обмен и банкиране. НО сега имаме все един безкрайно дебел жълт вестник, който се побира в джоба. И фейсбука, който трябваше да е нещо между лексикон и албум на випуска, сега е една парлама кой колко добре живее. Нещо като осъвременения вариант на комшията от 90те, който кара западна кола и пие корекомско уиски, но у тях никой не е виждал мизерията и никой не знае колко точно дължи на лихварите. Сега България се самоизяжда заради интернет. Защото на всяка смислена страница се падат няколко сутеньорски/ порнографски/ клюкарски. И разбира се- извратеното използване на т.нар. (анти)социални мрежи. Мен най-много ме дразнят хората, които чувстват потребност да се снимат сами. Не разбирам защо го правят. Наклепаните с грим ясно какво целят, ами има и такива, които просто взимат телефона, гледат тъпо и застават на терасата. Може би недостиг на увереност очи в очи, с хората които познават? Очевидно търсят някакъв особен вид съчувствие от познатите си, който се изразява в одобрителни коментари или просто харесвания? Всеки се е снимал в някакъв момент от живота си сам, но чиста форма на психично заболяване е ежедневното самоснимане без някакъв "аргумент" да го наречем. Или просто тъпите хора като се оставят на воля с подръчен телефон с интернет няма какво да сътворят. Интелигентните хора имат причина, поради която правят някое сложно действие. Наричам го сложно, защото е в няколко стъпки, а не просто да си почешеш гъза. Ровенето в социалните мрежи генерира много повече отчуждаване, ненавист, комплекси за малоценност, злоба, прелюбодействане, самосъжаление, депресия, фантастна псевдология и др. от което и да е друго начинание! Имам чувството че ако човек иде в някой пенсионерски клуб и цял ден му говорят колко са отчаяни, колко са болни и колко не им достига пенсията, пак по-малко ще се депресира някой, отколкото да прекара една седмица в гледане на Пешо, дето баща му е дърт-комуняга и си гледа лайфа по разни острови, яде в скъпи ресторанти, а приятелката му е като от списание и му е родила близнаци, като от друго списание. А ти- глупака обиден, ограбен, обиден, виждаш живота противен и чакаш изкривен да свърши денят ти почивен.... Заключение: Махаме се от социалните мрежи, или ги ползваме инкогнито от заобикалящият ни свят само, за да следим каналите на Discovery/ Nat Geo

#5 Latrell Spencer 29.11.2016 в 15:59:44

П.с. Обърках на сто места пълен и кратък член, ама не ми се занимаваше да си редактирам черновата

#6 explorer 29.11.2016 в 16:53:02

Ще споделя едно наблюдение, което въпросната статия затвърждава - след изчезването на поколението на ветераните, които обичаха да дават акъл на младите през 70-те и 80-те, тяхното място го зае поколението на милениалите, които се опитват да дават акъл на старите, поради невъзможността им да ги анихилират. За кратко това се случваше в медиите, справка Карбовски с/у Кеворкян, но истинският бум дойде със социалните медии, които бяха техния лексикон. Някак, това У поколение е пропуснало първата част на известната в края на миналия век поговорка, "Акъл не ща, пари ми дай!". Та на въпроса, защо човек с пъти по-малко житейски опит се мъчи да дава акъл по въпроси, от които не разбира, си остава загадка за мен

Новините

Най-четените