Ще си мерим опашките ли?

Я и аз да изплагиатствам малко с това „хубво е“ : Хубаво е, във всеки един момент, като погледнеш назад, да си кажеш: Доволен съм от себе си! Хубаво е, овреме да си напълниш буркана с големите камъни, щото от много пясък, после само ракия ще можеш да сипваш; Хубаво е, сутрин, като се събудиш, да видиш на съседната възглавница разпилени тежките коси на жена, а още по-хубави са нещата, които сте правили с нея преди да заспите; Хубаво е, да се чувстваш отговорен за поне още едно същество, защото това те кара да се чувстваш мъж. Още по-хубаво е, когато има и трето същество за което отговаряш и то ти е кръвен роднина; Хубаво е, да се харесваш и уважаваш такъв какъвто си и да не ти се налага да се преструваш пред другите, като постоянно играеш роля, и често ти се налага, да ги убеждаваш, че се чувстваш отлично; Хубаво е, да си независим от мама, тате, баба и леля, защото те рано или късно ще си тръгнат от живота ти и ще се наложи да се оправяш сам; Хубаво е, да чувстваш и знаеш, че живееш, а не да те гложди съмнението, че просто съществуваш… Тези неща, ме карат да изпитвам тъга, когато се сетя за поколението на Емил. Защото това поколение, когато стане на моята възраст, няма да се чувства, така, както се чувствам аз. Затова и не се сещам за тях…

Дърт си,затова не си разбрал Конрад. По същата причина и аз не го разбирам. И можеше да си направиш труда да провериш какво означава ЕМО. Цялата ти "творба" си е хейтърска отвсякъде. Когато не разбирате едно нещо, не го тълкувайте!

Не, шщд, просто Емил Конрад е некадърен видеоблогър и още по-некадърен писател и това да се пробутва така агресивно на деца е истинско престъпление. Съжалявам. На неговата възраст Шейн Блек пише сценария за "Смъртоносно оръжие". Брандън Сандърсън е едва четири години по-голям от него, когато издава "Елантрис" - един от по-интересните съвременни фентъзи романи. А нашият Емил Конрад се лензи като дете идиотче пред камерите...

Що за истерия?Не живеем в стерилна среда.Вълча система –вълчи закони.Ало родителите–вземете се в ръце и дайте своята дан във възпитанието на своята кръв.Каквото възпитате такова ще получите като човешки ценности/да не се бърка с демократични ценности–има голяма разлика/.

Мануела, поредицата за Хари Потър вероятно има някакви литературни достойнства, макар че, честно казано, рекламната кампания на филмите така ме отврати, че не бих я докоснал и с триметров прът. Творението на Емил Конрад обаче няма такива. Просто ги няма. Погледнах откъса от книгата му, който се върти из нета... Как такова нещо изобщо стига до издаване? Що се отнася до това какво да четат младите, малко ли е качествената литература, подходяща за деца и тийнейджъри? Автори като Нийл Геймън, Тери Пратчет, Крис Удинг, Сандърсън, когото вече споменах... (ОК, аз съм си фентъзи-гийк, но във всеки жанр има стойностни и подходящи за млади хора автори.) Те са идеални именно за тази възраст, а и, за разлика от Конрад, в действителност умеят да пишат. Никой не е казал децата да забиват към руската класика, обаче може да четат нещо, което, знам ли, става за четене.

Стига с този Емил, напишете нещо за хората, които наистина правят нещо уникално и значимо - Първият Български уебсериал "Типично" - https://www.facebook.com/tipichno !

Пратчет беше произволно избрано име - автор, когото чета от единайсетгодишен, бтв, и който има предостатъчно герои, с които един петнайсетгодишен би могъл да усети истинска връзка. Що се отнася до таргет-аудиторията... Честно казано, предпочитам да не третираме децата като малоумници. Предпочитам да ги научим да търсят качественото изкуство - а "качество" далеч не е толкова субективно понятие, впрочем. Предпочитам да им дадем някой автор, който ще им каже същите "истини за живота", които им дава Емил Конрад, обаче ще го направи с помощта на добра литература. Другото, което ми се ще, е издателствата да спрат да наливат пари в некадърници и после да ми ги рекламират с младостта им. Васил Тучков, Александър Драганов, Иван Русланов, а сега и този... Все хора, които си нямат и понятие от художествено писане, обаче издават книги, печелят фенове и, в действителност, вредят на литературния пазар, доколкото създават изключително грешна представа за това какво е достойно да стигне до него. Същевременно имам чувството, че никой по нашите ширини не търси кадърни млади писатели, в които да инвестира. А и такива има, само дето им чета творенията по форуми и блогове, не и в печатни издания. Ако от "Егмонт" толкова са искали да използват името и популярността на Емил Конрад, да му бяха наели писател в сянка, който да напише нещо качествено от негово име. В това нямаше да има нищо срамно, всъщност.

Ако даваш на децата точно само онова, което те искат, което харесват, как по дяволите можеш да очакваш те да пораснат някога?

Ако беше изключително субективно, нямаше да има смисъл изкуство да се изучава. Съществуват предостатъчно неподлежащи на мнение маркери, по които да се прецени, че и Пратчет, и Толкин, и Мартин са повече от добри автори. (За Мартин съдя най-вече от сериала, поредицата ще я прочета, когато благоволи да я завърши.) Няма добър писател, за когото това да не е в сила. Освен ако не приравняваме качественото писане с комерсиалния успех, разбира се, но никой не прави това. Естествено, субективните възприятия са съвсем отделен въпрос и е добре човек да прави разлика между субективност и обективност. Никой не се справя с това напълно, обаче поне в известна степен е постижимо. Донякъде. Ето го откъса: http://static.egmontbulgaria.com/92-downloads/emilconrad-otkas.pdf Първото изречение е излишно дълго и като резултат е тромаво. Второто - също. Третото просто трябва да бъде махнато и от това няма да се загуби никаква информация или въздействие. И т. н. Абсолютно всяко изречение в това парче от книгата подлежи най-малко на сериозна редакция. И това са съвсем повърхностните неща. Има и далеч по-дълбоки проблеми, примерно липсата на смислова връзка между последователни изречения - което може да се оправи единствено с пренаписване, редакцията не помага. Съвсем отделен е въпросът на какво учи младежите, всъщност. Ако ставаше дума за художествено произведение, нямаше да има никакъв проблем. Когато говорим за нещо, целящо да представи нещата от живота такива, каквито са, обаче проблем има. Според мен, де. (Този път смятайте, че не претендирам за обективност.) Някак гадно е още в самото начало Конрад да обяснява как е печелел игри и състезания с измама и в последното изречение от първия абзац директно да дава съвет на читателите да правят същото. Още по-неприятното идва по-натам, когато, уверен в собственото си превъзходство, с лека ръка категоризира хора, служби и прочие. Какво казва това на хората, които ще го прочетат? Лелката, която ви подпечатва бланките в държавните служби, е тъпа, затова ви се дразни. Не е, защото се държите като идиот или защото преди вас е видяла за деня сто човека, незнаещи как да си напишат името, но пък с претенции до небесата. Не, просто е тъпа, ама ха! На това ли трябва да учим младите? Да гледат отгоре на хората просто ей така, от предразсъдъци? И не е ли някак лицемерно подобни думи да идват от човек, чиито видеа ясно показват, че през живота си не е поемал реална отговорност? Който на двайсет и пет прави скечове на тема "Какво правя, като мама я няма вскъщи". Съжалявам. Все още - и с начина си на изразяване, и с младоликия си външен вид - подлъгвам хората, че съм с десетина години по-малък, отколкото реално съм, но гледам и чета творенията на Емил Конрад, се чувствам не с две-три, а с двайсет-трийсет години по-възрастен от него. Някак странно е. И неприятно. Ако беше с десет или поне с пет години по-млад, отколкото е, подобно поведение и подобен начин на мислене щяха да са доста по-приемливи. Обаче той е по-близо до трийсетата, отколкото до двайсетата си годишнина. Подобен инфантилизъм изобщо не отива на човек на подобна възраст. И да, един Емил Конрад, една Стефани Майер, една Е. Л. Джеймс... Не са лоботомия, но пък агресивното промотиране на откровена некадърност - и особено агресивното пробутване на същата на деца в тийнейджърската възраст - се доближава опасно до това.

Зле прикрита завист под нравоучителен тон. Нищо градивно няма в статия, в която някакъв си мери к'вото му падне ... Авторе, изгуби ми ВРЕМЕТО!

Той и автора не пада по-далеч. А тази тема не се ли изтърка вече?

Правилно, никакъв Емил Конрад - само Гошо от Почивка! Всяко време си има по един умопомрачителен (ама буквално) герой.

Но е факт, че сериозните хора смятат произведенията му за малоумни. --- Глупости. А нещо конкретно по моята критика от по-назад ще кажеш ли? Понеже е ясно, че в коментара си адресираш преди всичко мен.

Нали осъзнаваш, че говориш за човек, получил рицарско звание заради литературните си постижения? Пратчет е автор с уникална позиция в съвременната световна литература, всепризнат е за най-добрия британски хуморист от Удхаус насам и във всяка своя книга демонстрира ерудиция, каквато много малко автори имат. Сигурна ли си, че си го чела? Иначе, опитвал съм се и съм успявал да го обсъждам с хора с литераторско образование. И сега? Що се отнася до пространното ми мнение, в него коментирам конкретно част от книгата - вероятно най-добрата част, след като е избрана да я рекламира. Литературните умения на автора могат да бъдат преценени от толкова голям текст достатъчно добре. Уменията за изграждане на изречения, свързани по смисъл, се вижда буквално от половин параграф, няма нужда да четеш осемдесет страници.

*"Умението", не "уменията" - в последното изречение. Кога ще се въведе опция за редактиране на коментари?