Нещо липсваше в цялата говорилня за настъпващата Трета световна война след атентатите в Париж. И това нещо, по-точно този Някой, разбира се, е директорът на НИМ Божидар Димитров.
Вместо да обясни за сблъсъка на цивилизациите, да наръси малко светена вода от Плиска или поне да разкрие кога ислямът ще преодолее своята Инквизиция, историкът излезе с разтърсващо предложение как да се казва бъдещата международна военна операция в Сирия, в която ние явно трябва да участваме, редом с Путин, Обама, Оланд, Камерън...
Всичката Мара вталаса, сал се не почесала - точно ние да кръщаваме нероденото бебе с толкова много бащи. Но да бъдем патриоти.
Оставяме настрана въпроса, че в момента изтребителите са на ремонт, участието в преки бойни действия ще е нещо като харакири, предвид магистралното ни разположение на пътя на бежанския поток и оскъдните бюджетни ресурси, както и че нито един висш държавник не е изразил пламенно желание да вдигаме оръжия в сирийската пустош.
Оставяме настрана и разбора за въоръжените сили на професора: „Май все още летят няколко СУ-25 и МИГ-21. А и една 69 стрелкова бригада, май имаме и 30-40 танка Т-72", но все пак...
Все пак изказването му заслужава внимание, единствено заради предложението за името на бъдещата военна операция - "Свети цар Тервел Български" - победителят на първия Халифат.
Сега е ред на кратка ретроспекция.
Да, хан Тервел побеждава арабския халиф Сюлейман, който изпраща брат си и 100-хилядна армия (според Димитров 200-хилядна) пред стените на Константинопол. Армията на българския владетел (с титла "кесар") удря пришълците в тила, помолена за помощ от византийците. Арабите се прегрупират и в продължение на две месеца воюват гръб в гръб - срещу българите от една страна, от друга - срещу защитниците на Константинопол. Но се провалят.
„Българите секат джихадистите като тръстика", разказва Димитров за събитията през 718-та година. Но ние да продължим нататък.
Малко след това Испания е подчинена от арабското нашествие, но на север Карл Мартел също побеждава завоевателите в битката при Поатие (732 г.), днешна Франция, което до голяма степен прави възможна появата на внука му - император Карл Велики, а оттам - на католическото Средновековие.
Макар че открихме поне една историческа причина, за да измислят те името на операцията в Сирия, французите навярно ще се спрат на някаква коректна войнолюбифа фраза, да речем „Орлеанската Дева" или "Жозеф-Игнаций Гилотин", а американците, нормално, понеже никога не са чували за Тервел, ще се опитат да пробутат някакви пустинни, прерии, пясъци и т.н.
Само с Кадафи проявиха въображение в последните години, ако помните - „Зората на Орфей", истинска генералска поезия.
Испанците също могат да имат известни претенции - Изабел Кастилска прогонва маврите от Андалусия в средата на 15 век, както и поляците, които все нещо искат по исторически причини - в случая, заради храбрия полски крал Ян Собиески, който удържа ордите на Сюлейман Великолепни пред Виена (1683) с командваната от него Обединена християнска армия, своеобразна военна интеграция на свободната част на Европа.
А и в крайна сметка какво значение има как се казва някоя военна операция. Важен е резултатът.
Ситуацията, в която се намираме, е много сериозна, така че да бъдем позитивни - добре, че е проф. Димитров да ни оправи настроението.
Ако наистина Великите сили вземат, че ни питат за името, по-добре да се обърнем към Цветан Цветанов.
