"Главный чекист в НКВД"*. Това не е описание на герой от съветски или постсъветски роман, нито заглавие на урок по история. Това е работното място, описано в профил на видимо реален човек във Facebook.
В социалната мрежа има всякакви хора - има върволица от политици, излизащи зад спонсорирани линкове, има будни противници на ваксините и групи, в които ги осмиват, има страници за продажба на ръчно творчество, групи за подкрепа по всякакви проблеми, има дори и нормални хора.
Но преглеждайки бегло новината за смъртта на Дейвид Рокфелер преди няколко дни, пред очите ми се заби просташко-обиден коментар под кротък призив на моя позната мъртвите да почиват в мир.
Можете да си представите какъв беше коментара - еманация на конспиративните теории. А сега си представете автора му. И излезте от представата за кроткия, толерантен, смел и горд българин, ако още не сте го направили.
България е пълна не със смели, толерантни и горди хора, както упорито се бие в гърдите поне от Освобождението насам.
България се е напълнила с чекисти, безработни или заети с нехаресвана работа, но дълбоко мечтаещи "да има ред" и да има НКВД, от чиято висота да раздават собственото си правосъдие.
Те са на улицата като маскирани футболни агитки, те излизат на Луков марш, те са готови да провъзгласят Динко за равен на Левски и да мечтаят за времена, в които единствено насилието е било легитимна власт.
Освен всичко друго, за тази си съкровена мечта са готови да последват очевидни глупости, точно както преди десетилетия биха настоявали, че в концентрационните или в сибирските лагери се отива за "трудово възпитание".
С тези хора не се прави държава, защото съвременната държава почива на Обществения договор на Жан-Жак Русо, а не на "Моята борба" и декрети по Ленин и Сталин.
Докато вие се подигравате колко коня и изборни победи е отнела демокрацията на Корнелия Нинова, тези хора се превръщат от отделни маргинали в решаваща сила на изборите.
Засега твърде недостатъчна за избиране на партия, но достатъчна, за да дадат гласа си на всеки, кичещ се с достоверни според тях патриотични постъпки.
Отвратителната ирония е, че в напъните си да бъдем толерантни, оставяме крясъците на такива хора.
Оставяме ги да крещят за заговори и конспирация, докато реалните заговори се случват под носа ни.
Погнусено се обръщаме, когато искат дисциплина и дори връщане на лагерите, смъртното наказание и благоговеят пред някоя "велика сила", макар че едва ли през живота си са прочели и два реда за истинските случки от ГУЛАГ и концлагерите.
Замитаме ги под килима, както СЕМ години наред замиташе Волен Сидеров, а след него и други, използващи омраза и лъжи за трамплин в политиката. Скриваме ги от поглед, както диктаторските режими крият недоволните, грозните и опозицията си и не си даваме сметка, че ингнорирането ги подхранва като тор под плевели.
Това са утрешните чекисти, които ще ни искат сметка, че не сме застанали на техните позиции и не сме споделили тяхното мнение.
Затова - не бъдете толерантни до глупост.
Не си затваряйте очите. Не си мислете, че НКВД е нещо сигурно отминало и никога няма да се върне. То е нещо, което не иска и не иска да умира - от призива към тотален ред, през абсолютното нетолериране на различно мнение, все едно дали става въпрос за някоя партия, за отношение към бежанците или за линиите на градския транспорт.
Или както беше казал някой умен човек - единственото по-лошо нещо от идиот е идиот с кауза.
*"Главен чекист в НКВД" - НКВД означава Народен комисариат по вътрешните работи (Народный комиссариат внутренних дел) и представлява репресивна организация с тайна полиция, съществувала в първите десетилетия на СССР. Използвана за разправа без съд с политически противници и всички, неудобни на властта.
Чекист е сътрудник или служител на Комисията за борба с контрареволюцията в СССР, от която произлиза НКВД. В първите години след Октомврийската революция те са "острие" на младата комунистическа партия в борбата против противниците й. Чекистите са начело на голяма част от кървавата разправа с всички противници на Съветите и Ленин.
Е, и? Няма по-хуманни идеи от тези на Ленин и Сталин. Я проверете the humanist manifesto. Всичките, от първия до последния. Малко справки за Робеспиер, Сент Жюст, Дантон и т.н. също са от полза.
Та .. модерните либерали - толкова толерантни .. само ако си на тяхното мнение обаче - в противен те са "тригърд", а ти си примат, нацист, фашист, сексист, привилегориван потисник, тесногръд, ксенофоб и тн ..
Не е лошо това, което си написал-само не знам защо имаш нещо против генерал Христо Луков??? Аз не ходя на маршовете в негова чест, но съм горд че е бил истински БЪЛГАРИН!!" Генерал Христо Луков е роден на 6 януари 1888 г. във Варна. През 1907 г. завършва Военното на Н.В. училище с 27-и випуск. Произведен е в чин подпоручик. Бойната си дейност Христо Луков започва като командир на батарея във 2-ри артилерийски полк на 6-та пехотна дивизия. Отдава цялото си внимание за идигане на българската артилерия, която през войните достига завидни бойни постижения. Неведнъж, благодарение на нея, нашата войска е постигала блестящи победи. Със златни букви в нашата история остават битките при Тутракан, Одрин и Дойран. Луков маршХристо Луков е от онова златно поколение български офицери, които през войните громят турци, сърби, гърци, французи и англичани. От ранна възраст става част от Българската армия, участва във всички сражения през Първата световна война. Командир е на 1-ви гаубичен и 27-и артилерийски полк. През септември 1918 г. на Добро поле френско-сръбските войски извършва пробив в тесен участък. Уморени, изнемощели и гладни българските войници не успяват да удържат натиска. Антивоенната агитация на социалистите и земеделците допълнително пречи на бойния дух. Земеделските лидери Райко Даскалов и Александър Стамболийски извършват национално предателство – обявяват Радомирска република. Подвеждат гладните и измършавели войници право към София. По-късно френският командващ ген. Франше Д`Еспере признава, че дължи победата си именно на тези подривни дейности. През това време майор Луков се намира в Кюстендил. Там е главната квартира на БА. На два пъти тя е нападана и разбивана от метежни войски – на 24 и 28 септември 1918 г. Такова е било желанието на враговете ни, които са искали да унищожат Родината ни и да я превземат напълно. Сърбите се стремят да си върнат Македония, но не биха отказали и от други български земи. Кюстендил, намиращ се на границата, е бил един от най-желаните градове от страна на „Велика Сърбия“. Сърбите не могат да приемат лесно факта, че именно Кюстендил приема главната квартира на БА – армията, побеждавала ги многократно през годините. Луков маршПо петите на войниците-метежници настъпва сръбската армия. Тя се движи между долината Царев връх и Калин камък. Сръбската артилерия започва да обстрелва изоставените български позиции. Там обаче е артилерийският офицер Христо Луков с 4 оръдия. Няма време за губене. Без колебание, като истински боец, Христо Луков организира отбраната на града. Посреща така, както трябва, сръбския враг. По негова команда българските оръдия започват да обстрелват сърбите. Страхотен артилерийски огън обсипва настъпващите сръбски части, които са изненадани от факта, че срещат съпротива. Сърбите са отблъснати и побягват назад. Кавалерията им също се проваля, и тя е посрещната с огън. Така градът е спасен от Христо Луков. Следва примирие. Сръбският подполковник Томич, който командва разбитите войски при Кюстендил, поздравява българите за успеха и се интересува кои са били тези толкова силни части, които успяват да спрат него и хората му. Българските войски посочват Христо Луков, който все още е с обгоряло лице от артилерийския огън. Точим запитал за останалите, а от наша страна му отговорили, че това са били овчари и козари, притекли се на помощ на Луков. Тяхната задача била да пълнят оръдията на офицера! Томич побеснява от яд, но успява да сдържи гнева си и поздравява Луков. Сръбският подполковник сравнява нашия майор с великия маршал Ней, тъй като само те двамата са останали сами на фронта, за да защитават отечествата си." Освен това успява да модернизира и превъоръжи Българската армия с нов и модерно въоръжение, което позволява България дда се изравни по мощ с много по-големи и силни държави! Доказателство за това са военните действия срещу едни от най-елитните немски, есесовски дивизии в Сърбия и Унгария-победите над тях дължим и на техниката закупена от г-л Луков!! Не виждам защо трябва да мразим един герой, който е оплюван от всяка червена, комунистическа гад!! Досега няма нито едно доказателство срещу него, което да го прави достоен за лицемерните хули!! Всичко са едни приказки съчинени по време на престъпния режим от 1944-1989!! Бъдете малко повече БЪЛГАРИ-не русофили, американофили, франкофили, туркофили, путинофили!! Щото много големи патриоти сте повечето, ама не български!! Доказателство са русофилите в ОбедНелите ПатрЕоти, БСП и ДПС!!