Робството. Пак искаха да ни го отнемат! Да подменят историята! Но ние помним и сме горда нация!
Помним, ама друг път. Нямам си и идея какво е било по време на османското владичество. Но това няма значение. Защото „подменянето на историята" уж се случва много отдавна, а така и не се е случило.
Но не това ми е идеята. Няма да навлизам в спора какво е робство, какво е владичество, или иго. Не защото не е интересен, а защото не е по темата. А темата е за аналитичния дефицит.
Невъзможността на мнозинството в обществото да анализира информация.
От курса по педагогическа психология в университета съм запомнил малко неща, но в главата ми е останало, че една от основните функции на образователния процес е да тренира способността за индукция, дедукция, сравнение, аналогия, абстракция, обобщение, анализ и синтез (повече по темата).
Само че никой не пише гневни статуси с удивителни как това не се случва. Как резултатът от образователната система няма базови аналитични умения, аналогично за другите процеси.
И когато някоя медия каже „махат Паисий", или „заменят робството със съжителство", някой сети ли се да вникне в нея? Да отвори програмите и да провери; да пита МОН (и да види, че няма нищо общо)?
Когато президентът каза, че всеки десети в администрацията е агент, някой сети ли се да отвори данните и да види какво казват те? Или когато някоя медия каза, че замърсяването е „20 пъти над нормата", някой сети ли се, че нормата е 24-часова, а те ни говорят за еднократно измерване?
Или когато уж професор каже че 50% от първокласниците нямат майчин език - български, някой (освен Боян) отвори ли данните на НСИ? Сигурно мога да продължа с примерите още час.
Ама това са подробности, ще кажете. Не. Дяволът е в детайлите. В пълния анализ на ситуацията, на данните, на твърденията. А това не се отнася само за горещите теми. Отнася се и до ежедневната работа.
И няма как да сме ефективни и икономиката ни да върви нагоре, докато не можем да боравим с информация в „информационната ера".
А ние не сме научени да анализираме факти и данни, да мислим в абстракции, да правим правилни аналогии.
Изглежда сме научени да сме първосигнални. А уж „българинът" чете между редовете. Само че май четенето между редовете вече не е толкова важно; важно е извън редовете какво има. Важно е като прочетем нещо, да отворим Google. Да питаме. Да мислим.
В цялата тази първосигнална тъпота главна роля имат журналистите. Докато на „обикновения човек" може и да не му е работа да си проверява фактите от фейсбук статусите (макар че трябва), то това е горе-долу единствената работа на журналиста. Ама те нямали време, ама не можело за всичко да се прави журналистическо разследване, ама такива били нагласите в обществото.
Глупости. Просто и те са под робството на аналитичния дефицит.
С тази невъзможност да анализираме реалността, изобщо не ни трябват кемтрейлс, флуор във водата и психотронни оръжия, за да може „илюминатите" да контролират обществото.
Трябва ни един вестник Телеграф, един сайт Блиц и един Хекимян. И няколко милиона възмутени и немислещи, макар и уж интелигентни и с уважавани професии.
Какво искам да кажа, освен елитарно да се оплача? Нищо. Понякога и аз искам просто да се оплача. И дано има как да се освободим от робството на аналитичния дефицит. Или владичеството му. Все тая.
*Текстът е публикуван в блога на Божидар Божанов. Оригиналното му заглавие е "Робството на аналитичния дефицит"
В отговор на автора.Трябват ни все по вече курвенски интерпретации за да пуснем мъглата .А кой пИчели от мъглата?Негово Величество Умния.Другите да го духат.По рано имаше каста на аристократите–сега има каста на умните.Нова перфидна диктатура.Наред е революция на простите.Грешката на умните е че не могат да съществуват ако ги няма простите.Пазарна икономика.Простите–борете се.Без Вас умните са аутсайдери.
Никакъв аналитичен дефицит няма тука. Автора изхожда от напълно погрешното становище, че журналистите от „национално значимите“ медии се интересуват от истината. А това е просто невярно. Ако един журналист почне много да рови, той или никога няма да намери необходимата на шефовете му сензация, или ще намери такава дето може да му струва работата или нещо по-лошо.
Няма нищо дефицитно и нищо неразбираемо. Авторът ясно е казал истината, че 90% от бг-населението страда от мисловна инсуфициенция. И в повечето случаи, тази недостатъчност е в съчетание с илюзията, че всичко е повече от ясно. Защото "човек вижда това, което знае". А си мисли,че знае всичко. Тъжна работа.
Прекалено правдива статия, за жалост.
Павуре, благодаря за напомнянето! Стана вече почти година откак съм свалил сериала и все не ми остава време да го изгледам. Пускам го веднага да си го припомня, че за последно го гледах, когато го даваха по телевизията.
„Варна отбеляза 116 г. от смъртта на Капитан Петко Войвода Беше отслужена заупокойна молитва от свещеници от Варненска и Великопреславска митрополия, и бяха положени венци и цветя пред паметника на войводата 116-ата годишнина от кончината на Капитан Петко Войвода отбелязаха днес - 7 февруари във Варна. Беше отслужена заупокойна молитва от свещеници от Варненска и Великопреславска митрополия, и бяха положени венци и цветя пред паметника на войводата. На поклонението на централни гробища присъстваха … Петко Киряков Калоянов (Петко Каракирков), известен като Капитан Петко войвода е български хайдутин и революционер. Той е роден на 6 декември 1844 г. в Доган Хисар (днес Гърция). През 1873 г. той създал първата българо – родопска дружина “Защита”, която имала свой демократичен устав и вътрешен правилник подобно на гръцките и гарибалдийските отряди. Като член 1 в устава било записано, че целта на организацията е “да се защитава морално българския народ, страдащ под ТУРСКО ИГО, и да се помага всячески за развитието му – религиозно и политическо…”
„Вчера на 6 февруари благодарните бургазлии отдават почит на РУСИТЕ, освободили града от ОСМАНСКО ИГО в края на деветнайстия век, съобщиха от burgas24.bg. Днес градът празнува 138 години от ОСВОБОЖДЕНИЕТО си. На тази дата пристигат драгуните на полковник Лермонтов, които са посрещнати с венци и цветя от местното население. Отново с венци и цветя, военен ритуал и заупокойна молитва днес беше почетена паметта на загиналите за свободата на България. Община Бургас благодари на всички, които уважиха с присъствието си организираните от нея събития по случай 6 февруари. Тяхната цел е да се опази жив споменът за отминалите събития, да се знае на каква цена е постигната свободата, на която се радваме днес.“