Да вдигнем мазен дюнер в памет на "Манджа стрийт"!

Да вдигнем мазен дюнер в памет на онова, което в студентските митове и легенди ще остане познато като "Манджа стрийт". Във вторник стана ясно, че едно от емблематичните места в "Студнетски град" - уличката със съмнителните, но вкусни като за пиянски глад дюнери, пици, сандвичи и т.н. затваря врати.

Будките са спуснали кепенца, на някои от тях са посочени нови адреси, а "Манджа стрийт" опустява. Край на бързото хапване там посред нощ след бар или дискотека, стига толкова с този бастион на бързата храна и понякога още по-бързия стомашен дискомфорт. Това беше едно от последните знакови места, които носеха забавния, упадъчен дух на Студентски град.

Истината обаче е, че "Студентски град" отдавна няма нужда от "Манджа стрийт". Заедно със студентите, които го обитават, той се променя с годините и приема едно ново и по-различно лице. Ново поколение студенти - нов "Студентски град".

В този съмнителен квартал на столицата, своеобразно посолство на провинцията в София, където диалекти, жаргони и културни особености се смесват в една жива и кипяща маса от хора, промените текат непрестанно. Ако сте обитавали това място преди 10 години и отидете сега там, ще установите, че едва можете да го познаете.

Затворили са култови барове, нови са изникнали на тяхно място, нови сгради, заведения за хранене, блокове, кафенета и какво ли още не. В "Студентски град" се строи и се строи много. Затова и в този нов пейзаж, в който на всеки три крачки се появява някой, който предлага храна и пиене, често с работно време 24/7, самата нужда от "Манджа стрийт" изчезва.

Едно време уличката с дюнерите и пиците беше последно спасение за онзи вълчи глад, който може да те налегне някъде към полунощ. Бърза храна със съмнително качество, но пък ниски цени за бедните студенти, които пестят пари и сили за "избухване" в някой бар или дискотека.

Днес студентите май вече не са чак толкова бедни, а конкуренцията на местата за хранене и бърза закуска е толкова голяма, че не се налага извървяването на разстоянието до вълшебната уличка. Това не означава обаче, че тя е спряла да произвежда оборот.

Най-вероятната причина павилиончетата на "Манджа стрийт" да затворят се крие в желанието за изчистване на парцела и построяването на нова голяма сграда на негово място. Както вече казахме - в "Студентски" се строи много и усърдно.

Цените на имотите в квартала са по-високи от средните за София заради близостта с голяма част от университетите и възможността от тях да се изкарват добри суми от наеми. Също така много млади семейства се нанасят в квартала заради свободните апартаменти, а също така и заради близостта до ясла, детска градина, училища и денонощни... всичко, за което можеш да се сетиш.

Самият облик на квартала търпи промени. Вече не говорим само за дошли от провинцията младежи, които тепърва усещат вкуса на свободата и партитата (по-голямата част от тях още от гимназиалните години доста добре са си поизбухнали вече). Част от студентите още от 1-2 курс започват да работят нещо паралелно със следването, за да се издържат. Така че за тях партито не е толкова постоянно, колкото е било за предишни поколения.

Цялата тази тенденция за промяна се видя още преди няколко години, когато затвори един от най-емблематичните барове в квартала - "Строежа", премествайки се на нова локация на центъра.

Оттогава насам знаковите за поколения студенти места преди, днес спускат кепенците, отваряйки място за нови.

Към тях се присъединява и "Манджа стрийт", за да останат в общата студентска митология, която прави "Студентски град" толкова култово място.

Така че да вдигнем мазен дюнер в памет на тази легендарна уличка, утолила толкова много пиянски глад. Бяха весели времена, но вече минаха и идва ред за нови епични истории.