Много модерно стана напоследък да се правят телевизионни репортажи не само за колонии от белгийски заселници, възродили с присъствието и пенсиите си пустеещи родопски села, но също и за български емигранти, които, въпреки че са преуспели в чужбина, се връщат "към корените си".
Защото България имала нужда от тях.
А и както каза в едно интервю един от братята Аргирови, доскоро изгнаник в Норвегия, София вече е заприличала "на нещо европейско" и човек не трябва да ходи чак до бензиностанцията на изхода за Перник, за да си купува западни бонбони.
Да-а-а, всичко звучи много хубаво: холандски предприемачи отглеждат кози в Троянския Балкан, а млади български семейства се лишават от глезотиите на западния мегаполис, за да пият еко мляко направо от вимето на еко крави и да възпитават децата си в безстресова рустикална среда в духа на традиционните български ценности.
Само че и вие, и аз сме напълно наясно, че емигрантската вълна от България към Света не е стихнала ни най-малко въпреки уж оптимистичните статистики от последните години, които се опитват да мотивират зрелостниците да не напускат държавата, а да останат тук, да живеят от пенсиите на бабите си и да пият кафета по четиринайсет часа на ден.
Обаче процентът на тези на възраст 18-29, които искат да отлетят от родното гнездо и после, вече закотвени в Чикаго, Мелбърн или Барселона, да реват де що чуят „Облаче ле бяло" или видят Кубрат Пулев по копринен халат с българска народна шевица, все още е стабилно висок.
Но ако преди 15-20 години с тревожност говорехме за "изтичане на мозъци" от България, какъв е портретът на средностатистическия емигрант към днешна дата?
И изобщо трябва ли да се тревожим, че изтичат мозъци?
Барманката Рая в една от любимите ми кръчми е на 26 и е от Банско. Видът й се вписва чудесно в стилистиката на рокаджийския бар, в който работи, обаче има едно нещо, което е леко притеснително. Начинът, по който говори английски. Или по-точно, по който не говори английски.
Разбира се, това нямаше да е проблем предвид факта, че живеем в страна, в която махането на окосмението под мишниците, спазването правилата за движение по пътищата (както и всички други закони всъщност) и владеенето на чужд език е само препоръчително.
Обаче в нейния случай си е направо катастрофално.
Споделя, че в началото на декември с гаджето й заминават за Лондон. Един познат щял да им уреди работа там.
- Откога го отлагам това! И требваше да стана на 26, за да ми дойде акъло , - бърбори Рая. Личи си, че е както превъзбудена, така и притеснена от наближаващите съдбоносни събития.
- Като бех в пети клас, майка ми плащаше за уроци по английски и аз си учех чудесно, ама после ме хвана пубертето и се изпущих.
- Тоест?
- Еми пубертет! Полудех, бе човек! Почнах да бачкам на 15.
- И сега какво? Как сме с английския?
- Ужас! Нищо не знам.
Пробвам я с две-три прости изреченийца и се оказва, че тя наистина нищо не знае. Прекъсва импровизирания изпит, за да направи следното уточнение:
- Значи, виж са, на мен в английския най ми е трудно да запомня „той".
- В смисъл?
- Ами да кажа, например, „Той се казва Васко".
- И защо така? Местоимението е едносрична дума все пак. Би трябвало лесно да се помни.
- Да, ама в момента, в който искам да кажа "he" и моментално на устата ми идва да кажа „он".
Във връзка с така проведения образователен диалог се сещам за еднo култово заведение в Банско. Английското му име (или по-скоро липсата на такова) е изписано с ръкописни малки букви - no name, като по този начин услужливо предлага свободна интерпретация за всички, които не се чувстват комфортно да използват друг език освен... банскалийския.
Затова и никой не казва "Отивам да пия две ракии в Ноу Нейм", а "Отивам да пия две ракии в По Па̀те".
Според данни на Евростат от септември тази година 50.5% от българите не знаят нито един чужд език. В това отношение сме, разбира се, на последно място в ЕС. Ще си кажете: "Много важно! Нали чуждите сериали ги дублират".
Всъщност, съмнявам се, че тези 50.5 % се справят дори с книжовния български, защото, както е казал духовният ми брат от друга майка Гьоте, "който не знае чужди езици, не познава и родния си".
Според друго проучване, този път проведено на регионално ниво, около една четвърт от младите българи не смятат, че е важно да знаеш чужди езици и да си добре образован, за да преуспееш в живота.
Така де, къде-къде по-важно е да знаеш текстовете на парчетата на Криско и че смяната на джантите зависи от височината на гумите и дълбочината на грайфера!
Същата тази четвъртинка от българите във възрасовия диапозон 18-29 години чакат с нетърпение прозиводителите на айфони да накарат асистента Siri да проговори на български, че... много трудно бе, не можете две думи да си кажете с момичето!
Така че за к'ви мозъци става дума, за к'ви пет лева! Слава богу, че поне си върнахме мозъците на българите, на които им е писанало от лондонското Сити, климата в Скандинавия и бъхтенето да задържат американската мечта.
И обратно към Рая и гаджето й.
Уважаеми поданици на Елизабет Втора, очаквайте в най-скоро време новата вълна от висококвалифицирани във всички области на живота български емигранти, които освен с чар, трудолюбие и интелект, ще допринесат към вашата многовековна култура и с богатия си и многообразен лингвистичен потенциал.
И те така...по пàте, по пàте... та чак до края на светò.
В Англия английски език не ти трябва. Ако знаеш няколко думи на румънски или полски си ОК. Разбира се ако си мюсли и знаеш някакве арабски езици си супер и ще се оредиш с работа за нула време, но за това си трябва и произход.
Предполагам, Борис, че ти си кандидатствал за учител по граматика?!?
Щом вучето може да препродава скандинавски на скандинавците, защо борис да не може да препродава английски на англичаните? Не му знам нивото, но знам нивото в Англия. По едно време през ръцете ми преминаха десетки писма на англичанки до българските им гаджета. Не пакистанки или джамайки а бели моми, дьъщери и внучки на англичани. Мога да ви уверя, че тия моми с труд биха вързали тройката в моята английска гимназия. А кака вучка сериозно се е нацелила да изяде хляба на мара касимова. Язък, започна свежо, ама джендърът не прощава. Понеже не е срещнала хора с мозък общува с барманката Райка и заключава, че вече няма мозъци. И не й минава през мозъка, че може да не е интересна за хората с мозък и затова не комуникират с нея. А тя не може да ги разпознае, защото за това също се иска мозък.
Вуче съвсем си изпушила.Жалко мислих че биваш.
При тази невероятна простотия, царяща у нас е добре някои индивиди да идат до Англия, за да разберат, че не стават за нищо! Единствената им печалба е там да бачкат, тук да харчат, заради разликата в стандарта на живот.
Вучеее, вуче .. от тема на тема доказваш, че си най-много малко над нивото на Рая от банско .. ако естесвено не лъжеш за съществуванео и.
Смяната на джанти и гуми понякога е едно и също. Зависи от стандарта...
Да, в Англия хората говорят предимно на английски. Обаче, масата (родени и отраснали) в Англия, са зле образовани и, като цяло, доста неграмотни. Образователната система не насърчава ученето и преобладава нагласата да не се тормозят децата с учене. Така, на 16 год си имат произведени полу-грамотни бачкатори. Тези хора по нищо не се отличават от така представената девойка от Банско, само дето родния език им е английски, а не банскалийски. Като възгледи за живота и обща култура с нищо не са повече. Дори високо образовани хора говорят с местен акцент и по-скоро прагматично, отколкото правилно. Изобщо да не споменавам индо-пакистанската общност, сред която има хора, живяли 15-20 год в Англия, без да могат да свържат едно смислено изречение на английски. Като цяло, в Англия господства силно изразено класово различие, което в голяма степен предопределя съдбата на родените тука.
Straight, не само в Англия, но в цяла Западна Европа училищата бълват неграмотни. Но неграмотните западняци нямат нуждата да изтичат нанякъде, защото социалната им система си ги дундурка до гроб. А и има кой да им върши черната работа - гастарбайтерите. Положението може и да скръцне обаче когато източноевропейците напуснат, както вече се забелязват зачатъците на такава тенденция, особено сред поляците. Тогава ще се наложи новите "придобивки" от Африка, Афганистан и т.н. да се хванат на работа. Или пък не?
>Изтичането на мозъци спря, защото липсват мозъци В коментарите неизтекли от България хора с липсващи мозъци допълнително подкрепят хипотезата на автора, но са твърде заети да се присмиват на вестоносеца за да осмислят самата вест, пък и вестта никак не е лицеприятна. Това е все едно под статия за Дънинг-Крюгер да се присмиваш на авторите, че нищо не разбират от социална психология за разлика от теб, неукия плочкаджия, заварчик или охранител.
Не си прав, Мако. Просвещава ни тандемът Дънинг-Крюгер, за конспирация преименуван на вучесвин. Изтекли от България мехури помия я разливат щедро на ползу роду. А свинчопрас не е усетил, че го нокаутират. Прасетата лапат всичко, което им хвърлят в кочината и изпитват дискомфорт само един път, малко преди Коледа - 1-2 минути ужас и толкова.
>как се чувстваш след нокаута миналата седмица Доста показателен е фактът, че нямам дори бегъл спомен за това, за което съм коментирал миналата седмица, докато за теб случилото се - каквото и да е било - явно е било важно, запомнящо се, достатъчно значимо за да го споменаваш отново. Обективно погледнато, и за двама ни е било някакъв мимолетен разговор с анонимен човек в интернет, без каквито и да било реални последствия за когото и да било. За теб, обаче, явно е било много повече. Помниш го. Споменаваш го. С гордост даже. Какво, щом интересните и запомнящи се за теб събития в твоя живот са спорове в интернет с анонимни хора, щом такива са постиженията, с които се гордееш, да не би да разпечатваш и слагаш в рамка разговорите си с мен? За теб няма нужда, защото предполагам си ги наизустил от четене и препрочитане със злобна, ехидна усмивка на лицето, но все пак трябва с нещо да се хвалиш ако ти дойдат гости, а дипломата от НСА е дори по-смехотворно жалък повод за гордост.
Ох, да земете да се земете вече. Изчервявам се, като ви чета. Иначе, да си призная, тайно завиждам на Вучето. Тя си живее в някакъв паралелен свят, където жени като Рая са изключение. Свят, в който всички са юберкул и всеки ден провеждат сбирки, на които се слуша приглушен есид джаз, пие се изстудено бяло вино и се организират състезания по хайку. Или свят, в който слушат хеви метъл, лочат бира и организират състезания по бързо свиване на джойнт, но пак са юберкул. Във всички случаи - свят без такива като Рая. А Рая ще си е съвсем на мястото в Англия, където за 30 години коефициентът на интелигентност е паднал с 14 пункта (https://www.telegraph.co.uk/education/educationnews/4548943/British-teenagers-have-lower-IQs-than-their-counterparts-did-30-years-ago.html). Защо Вучето мисли, че момичето ще има проблеми, е загадка. Може би страда от прословутата заблуда на много българи, че всички чужденци са много умни, тъй като говорят добре майчиния си език.
Днес видях написано от българин работещ в чужбина: "Germani". Оставам коментарите на вас.
Не, че го хваля, Мако, че си е злобничък, злобничък си е, но с тебе, прасчо, може да се мери, колкото и с Кубрат Пулев. Той помни схватка от преди седмица, ти помниш и правиш подробен списък на всички, които са те засегнали преди половин, че и цяла година. И си броиш плюсовете и минусите със засичане по време. В интерес на истината и аз не си спомням повода, по който казва, че си бил в нокаут, но не е било нокаут а само нокдаун. Ти ставаш след всеки нокдаун, е, не след 9 секунди а понякога след 9 часа, понякога след 9 дена, и продължаваш с shadow boxing - махове в празно пространство. Давай, луд умора няма.