Общуването в условията на Интернет стихийно ускори еволюцията на разговорния български език. Естественият подбор в цифровата биосфера на социалните мрежи продуцира една група от шеговити фрази и словесни закачки, които паснаха перфектно на профила на „модерния българин".
Под „модерния българин" тук се има предвид най-често образования представител на градската средна класа. Знаете, хората от маркетинга и PR-а, от консултантската класа, НПО-снежинките, тези с хуманитарни дипломи.
Хипстъреещите граждани, които притежават неистово желание да се презентират като иронични, саркастични, остроумни, информирани и „по-в час" от останалите.
Те пишат редовно и по много в социалните мрежи, живеят комфортно в модифицираните от Интернет езикови условия. Те хищно се харесват помежду си, одобравят споделения жаргон повече от необходимото, смесват виртуално с реално общуване и създават стерилна словесна среда, в която едни определени фрази се използват прекалено често и твърде дълго.
В колективното съзнание на „модерните българи" готините, гавраджийски и иронични изрази винаги са на място, неизменно в целта и легитимират собствените им претенции за остроумие.
Тези мутирали фрази се разпространяват от статус на статус, опрашват стени, напояват фийдове, насищат езиковото пространство със своята настоятелна баналност и повтаряемост.
Проблемът е, че много от „модерните българи" са разведени с процеса на самокритична интроспекция и понякога не си дават сметка за досадата, която произвежда постоянното използване на едни и същи „готини думички".
Тук ви предлагаме няколко от тези толкова модерни изрази, които просто отказват да умрат.
„Закривай!"
Много хора вярват, че ще подсилят неимоверно внушението на всеки свой критичен пост ако завършат с категорично-ироничното „Закривай". Преди време употребата на израза бе силно разпространена сред футболните фенове в контекста на периодичните апокалиптични перспективи пред един или друг от тъжните и вечно-пред-фалит български „грандове". Мемето бързо се пренесе в политическите статуси, а оттам мутира в универсален финал за всяка „модерна" мисъл.
„Закривай" вече не е просто логичното възклицание за нещо, което действително е заплашено от фалит или заслужава да бъде ликвидирано по морални съображения. „Закривай" е one size fits all накрайник за статуси. Първоначалната концепция е размита, направо закрита, а оттам и ефектът от употребата е меко казано спорен.
„Случайност? Не мисля!"
Особено досаден израз, използван от „модерните иронични българи" за гавра с феновете на конспиративни теории. Целта е ясна - сигнализиране на интелектуално превъзходство и ясно разграничаване от развалените плодове на „контразнанието" и „фейк нюз" и „алтернативни факти".
Проблемът е, че особено в последно време критична маса от „модерните информирани българи" лесно и бързо сами падат в капани на конспиративни теории, скроени обаче по техния вкус и спрямо техните възгледи за света.
Много често може да видите един и същи човек, който в рамките на два последователни поста пише „Случайност? Не мисля!" за някаква глупост и сам тиражира друга идиотщина, която погрешно мисли за автентично познание.
„Сириъсли"
Паразитираща английска дума, която си пробива път еднакво ефективно, както в онлайн, така и в офлайн общуването. Но никъде не е добре дошла. Или поне не трябва да е. „Сириъсли" е нещо, което лигава и разглезена колежанка от Сан Франциско казва, когато осъзнава, че в света има хора с различни вкусове, интереси и идеи от нея.
Снизходителнота, пасивно-агресивна природа на „сириъсли" само засилва вроденото отвращение към подобен лингвистичен джънк.
„... ми е"
Тази добавка набра сериозна скорост за кратко време и също толкова бързо започна да дразни. Използва се като завършек на подигравателни състояния, често обвързани с някаква новина, обществено явление или събитие.
Най-първо бе вграждана в изрази като „патриотично ми е", „изборно ми е", „лятно ми е", „еротично ми е" и тн. Пряко вдъхновение за досадната мания е прословутото меме „Лошо ми е" на легендарния Али Ръза, което изживя своя вайръл пик в периода 2014-2015. Всички вариации на „... ми е" са като турски сериали - привидно различни, но еднакво лоши.
„За един приятел питам. Мерси"
Един от най-разпространените и отблъскващи „забавни" изрази продължава да се радва на притеснителна популярност в средите на „модерните българи", особено на тази фракция от тях, позната като „протестърска" и занимаваща се с „активизъм".
„За един приятел питам. Мерси." върви с всевъзможни модификации и вариаци и всичките са безобразно тъпи. Една част от хората, които влагат тази фраза в изречения много често са досадни, самовлюбени конформисти без реална представа за ниския таван на собственото си остроумие. Другите са просто неприятни.
„Ше си сипа"
Сипи си, сельо и млъкни. Тук „сельо" е само морална категория, тъй като малкото хора, които постоянно „си сипват" из социалните мрежи са основно градски позьори с интелектуални претенции. „Ше си сипа", „Сипвам си" и „Сипах си" са свежи, забавни и приятни като тежка настинка през лятото.
„Много найс"
Още едно несполучливо пренасяне на английска дума в разговорната реч. Тук моментът на забава би трябвало да идва от комбинацията на български и английски думи в общо кратко изречение тип възклицание. И все пак „много найс" - колкото и да е „лейм" и „атрошъс" - звучи по-адекватно от „вери добре".
„Човек"
Преди години беше „човече" днес е „човек". Не работеше нито тогава, нито сега. По-гадно паразитно обръщение от „човек" е само „брат", но то се ползва предимно от хлапаци и популации на определени региони на страната. „Човек" от своя страна става все по-универсална и неприятна словесна приставка.
„ПатрЕоти"
„Променяме една буква от някаква дума, правим я да звучи тъпо, неграмотно и нелепо и това е ебаси фъна, нали човек." Подобна аргументация е залегнала във фетиша на „модерните българи" да изписват грешно термини, които желаят да дискредитират. В началото шегичката работеше срещу действително грубия, комичен и хаотичен образ на българските „патрЕоти".
Днес това е един от най-мързеливите, изтъркани и изпразнени от съдържание опити за подигравка.
Всички, които нарочно и старателно променят морфологията на разни думи с представата, че са остроумни, заслужават да обитават страна, управлявана от патриотично мнозинство.
