Oриана Фалачи е известна италианска журналистка и писателка. От комунистка в младежките си години, тя възприема все по-дясно мислене, като в края на живота си, който приключва след тежка борба с рака през 2006-та година, Фалачи изповядва дори крайно десни възгледи.
Тя е сред първите западни общественици, които не се притесняват открито да свързват исляма с ислямския тероризъм, без да обличат думите си в политическа коректност.
Фалачи гради дълга кариера като военен репортер през 60-те и 70-те години на миналия век, работейки за големи западни медии. Интервюира водещи световни лидери, сред които Фидел Кастро, Муамар Кадафи, Индира Ганди, палестинския лидер Ясер Арафат, иранския шах Реза Пахлави, аятолах Хомейни и други.
Тя води своите интервюта с провокационен, често агресивен стил. Най-известна става с острата си критика срещу исляма, публикувана в няколко книги след атентатите в САЩ на 11 септември 2001 година.
Тя предрича създаването на "Еврабия" - завладяване на Европа от исляма - и се противопоставя на либерализма на западните правителства, които приемат преселници - мюсюлмани.
Прочетете някои от нейните цитати, които, макар и спорни и казани с краен, категоричен тон, издават истинска емоция. Или, както казва самата Фалачи: "Цивилизация, култура - те не могат да съществуват без страст и не могат да бъдат спасени без страст".
За западната цивилизация:
"Трябва да имаме позиция. Слабостта на Запада е зачената от така наречената "обективност". Тя не съществува и не може да съществува. Тази дума е лицемерие, поддържано чрез лъжата, че истината стои по средата. Не, уважаеми: понякога истината принадлежи само на едната страна".
"Моментът, в който предаваш своите принципи и своите ценности, ти си мъртъв, културата ти е мъртва. Цивилизацията ти е мъртва. Точка по въпроса."
"Винаги съм гледала на неподчинението към репресиите като единствен начин да се използва чудото, че си бил роден."
"Ние живеем във век без лидери. Спряхме да имаме лидери в края на 20-ти век."
За исляма, за Европа и за исляма в Европа:
"Европа вече не е Европа, това е Еврабия, колония на исляма, където ислямското нашествие не се осъществява само във физическия смисъл, но също така и в психически и културен смисъл."
"Редно ли е да застреляте бедната проститутка или невярна жена или мъж, който обича друг мъж?"
"Засиленото присъствие на мюсюлмани в Италия и в Европа е правопропорционално на загубата на нашите свободи".
"Мюсюлманите отричат нашата култура и се опитват да наложат своята върху нас. Аз ги отхвърлям и това не е единствено дълг към моята култура, това е и дълг към моите ценности, принципи, моята цивилизация."
"Никога не съм харесвала камикадзетата, хората, които се самоубиват, за да убият другите. Като се започне с японските камикадзета през Втората световна война. Никога не съм ги приемала за герои като Пиетро Мика*, който, за да спре настъплението на вражеските части, подпали барута и вдигна във въздуха себе си и цитаделата в Торино. Никога не съм ги приемала за воини. Още по-малко ми се струват мъченици или герои, като каквито, кряскайки и пръскайки слюнка, ми ги описа господин Арафат през 1972 година..."
*Пиетро Мика (1677-1706) е италиански национален герой, който по време на войната за испанското наследство спасява Торино, обсаден от французите, като взривява подземния проход, по който те искат да завземат цитаделата. Самият той остава погребан под останките.
