След като всички медии във Франция и по света разказаха за героичната смърт на полицейското куче Дизел, загинало по време на спецакцията в парижкия квартал Сен Дени, във Facebook се появиха хаштагове с текст - "Аз съм куче". След "Аз съм Шарли" и "Аз съм Париж", беше логично, в духа на солидарното съпричастие, всеки да обяви на стената си, че е и куче.
Не знам за другите потребители как е, но за нас, българите, този хаштаг е може би най-подходящият от всички досега.
Защото ние никога не сме били и няма да бъдем Шарли и Париж, но винаги ще бъдем...кучета. С този наш кучешки български живот!
Живот, който ни превърна в зли, вечно лаещи и зъбещи се кучета, вързани за късите синджири на робски-манталитетната ни ограниченост и напъхани в малката колибка на провинциалното ни тесногръдие.
Затова всеки българин много или малко спокойно може да заяви: "Аз съм куче".
Но с тази разлика, че ако френското куче е отишло на сигурна смърт заради служебния си дълг, то българското би отишло на смърт само заради... отчаяние.
С тази разлика, че ако френското куче, макар и животно, днес го почитат като човек, то българското куче, макар и човек, днес не го зачитат и за.. .животно.
С тази разлика, че ако френското куче си е заминало от този свят сито и достойно, то българското си заминава гладно и унизено.
С тази разлика, че ако френското куче е убито от чужденци, то българското - от свои си; ако френското се е изправило срещу врагове, то българското - срещу приятели; ако френското е обичало господарите си, то българското ги мрази; ако френското е можело да хапе, то българското може само да лае (и то във Facebook).
Но въпреки всички тези драматични разлики, всеки българин може много или малко спокойно да заяви чистосърдечно на стената си "Аз съм куче!" и да продължи да си лае, докато Дизел мълчи с достолепие от паметната плоча на героите.
"... всеки българин може много или малко спокойно да заяви чистосърдечно на стената си "Аз съм куче!" Всъщност - псе.
Всеки да се чувства както му е удобно. Може и куче. Но, възразявам негативен субект като автора да бъде отъждествяван с моето любящо, възпитано, всеотдайно и храбро мъниче на четири крака. Ще трябва много неща да научи за любовта и верността, за да се нарече "куче" като моето.
http://vbox7.com/play:81cdb0ec Поздрав на цялата компания
Ааа! Така не може! Да се подценяват Българските кучета! Първо, ако кучето беше българско щеше да се казва Нафта! Второ нашето куче нямаше да загине при изпълнението на какъвто и да било дълг, защото е изключително хитро и не загива току-така! И за късия синджир не съм съгласен! Българското куче не понася какъвто и да е синджир! Камо ли къс! Който не вярва да провери колко Български кучета са скъсали синджира и избрали Свободата! А, и още една особеност: Истинското Българско куче не лае! То хапе и много не подбира! Особено, ако са му посегнали на кокала и колибката!
ебати тъпия текст Донкин
Браво,г-н Донкин
Скимтящо,подло ,продажно псе
За съжаление автора е много прав и всъщност има предвид какво е отношението на държавата ни (ако това вече може изобщо да е държава) към поданиците си- т.е. всички нас.