Сигурно всички срещате поне по пет пъти на ден "pedestrianus idioticus" - или преведено на чист български - "пешеходец-идиот". Може да го познаете по леко замаяната походка, погледа на човек, който е потънал в дълбок размисъл дали не е забравил ютията включена, и мощната му амбиция да пречи. Винаги, навсякъде, по всякакъв начин.
Девизът му е "Пешеходецът винаги е прав", като прав може и да се замени с пръв, в зависимост от актуалната пътна обстановка.
Той е част от каста на "Непобедимите 10". Само дето новият блокбастър не се снима в киностудио "Бояна", а е ежедневно риалити по улиците на собствения ви град.
Участниците в него живеят с идеята, че са безсмъртни. Оръжия и зрелищни престрелки липсват, но екшънът не е по-малко интригуващ.
Проблемът е, че докато тази уникална порода ходи ту вляво, ту в дясно, неадекватното й поведение може да постави и представителя й, и околните в съвсем реална опасност от побой или ПТП.
Поради тази причина ще направим един полезен наръчник как да не попадате в категорията "пешеходец-идиот".
Няма да претендираме за авторски права. Можете да ползвате съветите ежедневно, да си ги разпечатате и да ги налепите по стените в хола, за да ги четете в свободното си време.
На първо място е добре да не обикаляте безцелно по платното, по което се карат автомобилите. Възможно е да звучи екстравагантно, но е факт - мястото на пешеходеца е на тротоара.
Ако край вас фучат коли и непрекъснато чувате клаксони около себе си, бъдете сигурни - не се придвижвате правилно.
Като имаме предвид родната действителност и колите, накацали по тротоарите, напълно възможно е все пак ви се наложи да се движите по самата улицата.
Старайте се това да се случва в най-крайната дясна част на лентата. Не ходете на зиг-заг от единия бордюр до другия като пиян английски тийнейджър.
Иначе рискувате да завършите разходката си под нечии гуми, а това ви осигурява билет до Пирогов. Не искате да ходите там - всички бързат, охкат и от време на време преминават носилки с хора я без крака, я без пръсти.
Вашите собствени крайници ще са ви благодарни, ако пресичате само на обозначените за това места. Те се познават отдалеч по широките бели ленти на асфалта.
Ако тези кантове са комбинирани със сигнално червен фон - не се заблуждавайте, това не е гигантска мартеница. Много общини прибавят яркия цвят, за да обозначат допълнително пешеходните пътеки.
Това означава, че ще ви се наложи да извървите няколко непосилно дълги метра, вместо по навик рязко да се отклоните и да изненадате всички шофьори с нестандартното си решение.
Умението да преминавате само на "зебра" е полезно - то спестява спринта ви до отсрещния тротоар и щади нервите на водачите. Можете да започнете "сухи тренировки" из квартала, а след това да пренесете наученото към по-натоварените пътни артерии.
Пешеходните пътеки не са най-удачното място, на което да спрете, за да си направите селфи, нито да отговорите на току-що полученото съобщение от гаджето.
Да, законът (съвсем логично) задължава автомобилите да спрат и да ви пропуснат да минете, но никой не е длъжен да ви чака, докато се взирате като упоен/а в телефона и не помръдвате на милиметър.
Важно е да знаете, че големите булеварди са снабдени с подлези, за да не пресичате под броните на хората. Уви, повечето български подлези са неподдържани, неприятни и дори опасни вечер.
Въпреки това, не е уместно да запретнете крачоли и смело да се втурнете по четирилентов път. Знаем, че необятният асфалтов хоризонт пред вас е по-изкушаващ и от разходка из Витоша (планината, не улицата), но се въздържайте от подобни ходове.
Да си представим, че за ваш късмет се намирате на желаната от вас страна по пътя си и няма нужда да сменяте тротоара към момента. Това е чудесно, но тук също има няколко деликатни момента, за които да внимавате.
Възпитаните хора не се блъскат в другите минувачи, колкото и да е тесен и пренаселен тротоарът. Те не се изживяват като професионални ръгбисти на решаващ мач и в никакъв случай не използват лакти и колене, за да изтласкат околните от пътя си.
Ходенето на верев отново не е препоръчително, тъй като шансът зад вас да има някой, който има по-спешна работа от вас, е доста голям.
Едва ли ще ви се случи фатален инцидент, ако просто леко се отместите и пропуснете човека да премине покрай вас.
Възможно е в устрема към важните ви дела и светлото ви бъдеще да срещнете роднина, близък или приятел. Събитието налага да спрете, да го потупате сърдечно по рамото, да го поздравите и да си кажете няколко думи.
Но е категорично нередно да заемете целия тротоар за неопределен период от време, докато обсъдите родата до девето коляно. Не оставяйте минаващите отчаяно да се чудят дали е по-лесно да ви заобиколят или да ви прескочат.
Ако вали дъжд, нещо съвсем обичайно за умерения континентален климат на България, е в реда на нещата да използвате чадър. Вероятно и околните ще сторят същото. Недопустимо е обаче да се опитвате да извадите очите на минувачите с него!
Не стискайте чадъра си все едно от това зависи животът ви и не се дръжте сякаш ако ви намокри дори и една капка, ще умрете от светкавична смърт на паважа.
Още няколко лесни трика: „зебрата" на улицата не хапе. Другите пешеходци не са кегли, които да разбутвате от пътя си. Ако някой път се усмихнете леко, ще се отличите от намусената тълпа и е възможно да не приличате на мрачен бурсук.
Ако не може да запомните всички изброени насоки, запаметете поне основния принцип, който трябва да следвате, за да не бъдете пешеходец-идиот: вие не сте сами на улицата и трябва да се съобразявате с околните.
