Да живееш близо, но извън столицата е уникална привилегия. Двата километра след Околовръстното шосе, които пориш с 80 км/ч всяка вечер на фона на ширнали се поляни и полегатите върхове на Стара планина в далечината, ти създават усещането, че яздиш към залеза и оставяш зад гърба си всички сивотии, бездария и нервности на делника.
Отмиваш сякаш от себе си прахоляците, кресливостите и миризмите на големия град. Попадаш на място, където те посреща веселото чуруликане на врабчетата; където чуваш всяка капка в капчука, когато вали и всяко потрепване на листата на дърветата, когато подухва; където песента на щурчетата вечер е единственият съпровод на ясното звездно небе.
Разбира се, това е в идеалния случай.
В не толкова идеалния, на подобно място всяка заря за рожден ден, озвучена с най-новия хит на „Пайнер", всеки тийнейджърски купон, съпроводен с бурни плясъци в басейна или всеки ремонт в двора, гарниран cъс стържещото рязане на флекса и пикантните псувни на майсторите се съпреживяват от цялата околия. Чувстваш се като на първия ред в досаден спектакъл, от който обаче няма къде да избягаш. Та затова всички съседи стоически изтърпяваме врявата, докато тя приключи, и живеем в негласно примирие.
До вчера.
Когато се появи подписка срещу шума - забележете - който вдигат децата, докато играят.
И преди да ме репликирате, че децата наистина умеят да бъдат доста шумни, а родителите са длъжни да ги възпитават да се съобразяват с околните и преди аз да ви отвърна с някоя модерна психологическа теория, според която щастливите деца са шумни, нека разясня конкретната ситуация. Става въпрос за улица без постоянно движение, с поле в края й, с орех в необитаемо място по средата и с няколко запуснати къщи измежду обитаемите. Този почти приказен свят е населяван от десетина деца - момичета и момчета на възраст от 4 до 14 години. Ритат футбол, карат колело, играят на „ръбче", „народна топка", гоненица и карти, пръскат се с водни пистолети и шишета с пробити капачки, строят къща на ореха, отглеждат малки котета в кашони, понякога влизат тайно и въпреки всички родителски забрани в дворовете на изоставените къщи, раждат се първите им трепети към отсрещния пол, озвучени с Ела Хендерсън или Джъстин Бийбър от мобилния телефон...
Изобщо правят всичко онова, което ги държи далеч от скуката и компютрите през лятото и им осигурява така важните за порастването свобода и въображение. Разбира се, да, всичко това често е шумно (макар и никога между 14.00 и 16.00 ч. и след 22.00 ч., когато родителският контрол заработва безотказно). Често има силен смях, детска глъчка, чува се под нечий прозорец „Юлииии, Васкооооо", „Идааа, след 10 минути, само да изям филията" сутрин или „Не си честеееен! Спукано гърнеее!" вечер.
Но чак пък подписка срещу детския шум?!
Неотдавна в метрото бях свидетел на следната случка: на една от спирките влетяха три смеещи се момчета - не агресивни, не нахални, просто смеещи се на нещо тяхно си. Смехът им заля целия вагон, плисна вътре като летен дъжд върху всички възрастни, вперили поглед в мобилните си телефони така настървено, сякаш през тях управляват Токийската фондова борса.
Моментално се намери един възрастен мъж, който нахока момчетата: „Я, по-тихо!" Едно от тях - очевидно добре възпитано - каза „Извинете, господине!" и децата виновно се смълчаха, а възрастните доволно потънаха в угрижените си мисли и прегрели мобилни телефони. Ако не трябваше да сляза, навярно щях да изкрещя: „Не, момчета, не дължите извинение никому!
Да се смееш и да бъдеш весел не е престъпление!
Сега е времето, в което трябва да живеете на макс, да се смеете, да плачете, да искате светът да ви забелязва, да изразявате емоциите си, а не да ги таите в себе си, за да се превърнете после в комплексирани мъже, които един ден може и да взривят същото това метро".
Толкова ли изнервено стана ежедневието ни, толкова ли са ни изпити сетивата, толкова ли сме смачкани от безизходици и липса на бъдеще, че загубихме всякакво чувство за нормалност и елементарна търпимост дори към детския смях? Наистина ли смятаме, че шумната детска игра заслужава санкция, а собствената ни свадливост и индиферентност към живота - не?!
Абе яяяя! Докато работех на трудов договор, точно последното, което исках да чувам, беше детска глъчка преди или след нощна смяна. И, за разлика от тийнейджърските купони и чалгата на съседите, това беше всеки ден, без изключение, цяло лято и половината пролет и есен. Не мога да дремна два-три часа, преди да тръгна за работа, не мога да си отспя, като се прибера, и, съответно, се превръщам в тотален парцал за има-няма седмица. Сори. Научете се да си контролирате чудовищата, ако не искате подписки. (И това за пълния контрол между 14 и 16 и след 22 часа просто не го вярвам - прекарал съм достатъчно време около деца и родители, за да ми е ясна ситуацията. А и да е вярно, това не означава, че хлапетиите ви имат право да се скъсват от крещене в останалото време.) Отново, сори, обаче ми се ще нещо да стане ясно на всички родители на малки деца - хора, това, че за вас детето ви е най-сладкото същество на Земята, не означава, че и за всички останали е така. За вас може да е "Ооо, колко е сладичко, как си играе", но за мен понякога е напаст, заради която не мога да си свърша работата като хората. Или напаст, която ми рита седалката в киното. Или напаст, която рита седалката на сестра ми по време на концерт на световноизвестен изпълнител в НДК. Или напаст, която решава, че ресторантът е идеалното място за игра на криеница и викове "Пу за мене!" с цяло гърло. С други думи, това, което ви кара да се разтапяте от сладост, за други хора е тормоз. В буквалния смисъл на думата. Може би няма да е зле да се замислите за това, преди да недоволствате, че недоволстват.
Това за съжаление, това е неизбежно в големия град. Много бързо възрастните забравят, че и те са били деца, и те са вдигали шум, и те са пречили на някого да спи...
Аз бях възпитано дете. Все се е случвало да вдигна шум, но върху никого, никога, не съм упражнявал системен тормоз. Нямам спомен да съм заставал под нечий прозорец, за да крещя "Пу за менееее!". Нямам спомен да съм търчал из някое заведение, да съм ревал в магазина, да съм ритал седалки в кино- и концертни зали, да съм пречил на кого ли не... А и огромна част от шумотевицата може да бъде избегната, ако родителите поемат отговорност за чудовищата, които са изкарали на света. Заведете си децата в парка или на детската площадка, запишете ги да тренират нещо... Осигурете им някаква възможност да изразходват енергията си, без да пречат на околните. Възпитайте ги да не крещят като изоглавени по улиците. Научете ги, че улицата, междублоковото пространство и чуждият двор не са детска площадка. (Научете ги и че гледането на малки котета в кашони на необитаемо място е ЗЛО, което осъжда въпросните котета на мъчителна смърт. Като човек, който в момента гледа пет котки, го казвам това.) Научете ги от малки да не пречат - така като пораснат, може и да не бучат с флекса от осем сутринта. Може и да не правят шумни купони и да не огласят околията с чалга. Ама не, дай да разпашем поколението сега и по-късно, като порасне, да се чудим защо е разпасано. А ако ви е трудно да си възпитате децата, защо изобщо имате деца?
"Когато се появи подписка срещу шума - забележете - който вдигат децата, докато играят." Завиждат им, затова е А най-старият вселенски закон гласи: "За децата се полагат много смях, детски глъч, шум, обелени колене, кални, потни вадички от лицето, къщи над и под дървета, сръдни и всякакви такива." Законът работи безотказно от хилядолетия, а който не е запознат с него, става твърде възпитан, изличават му се спомените, пледира ред и правила, ама някак се научава, против правилата, да нарича децата чудовища. Жалби срещу детски шум ... някой бързо да сипе на леля питие
И ако пренебрегнем абсурдността на предмета на тая подписка, какво от това като се подпишат в нея няколко човеци? Какви последствия може да има, освен изостряне на междусъседските взаимоотношения?
Лельо, то в детския смях няма нищо лошо, стига да не е за сметка на хора, с които смеещите се деца нямат нищо общо. Сори, обаче съм бил на крачка от това да загубя близо половината от дохода си за един месец, защото заради детска глъчка отвън не мога да свърша нищо смислено с дни и си изпускам крайния срок - това, откакто започнах да работя на хонорар от вкъщи. Преди това пък на нощните смени в топлите месеци прекалено често ходех напълно скапан, защото децата не ме оставяха да почивам следобед. Колко, според теб, съм се радвал на детския смях тогава? Съжалявам. Нека играят, нека дивеят, нека се смеят - само че нека го направят на подходящо за това място. Улицата не е такова. Чуждите дворове не са такова. Междублоковото пространство не е такова. Кинозалата не е такова. Концертната зала не е такова. Ресторантът не е такова. И градският транспорт, да се върна към статията, не е такова. И наистина ли не осъзнавате, че "К`во да пра`а, малки са, шумни са" е напълно, ама стопроцентово еквивалентно на "Кво да пра`а, флекс е, шумен е"? Т.е., не е никакво оправдание, а просто измиване на ръцете. Малките деца могат да бъдат научени да не са шумни. Флексът може да не се включва в тихите часове. Само дето, както казах, за да бъдат научени децата да не вдигат излишен шум, трябва родителите им да поемат отговорност за тях. А те - в твърде много случаи - просто не желаят това.
Първо ми се стори странно кой па ще вземе да прави подписка, а после прочетох коментарите и ми стана ясно, че верно имало и такива дебили. Понастоящем живея в Австрия тук тишина се пази от 13:00 до 15:00 и от 22:00 до 07:00. От там нататък никой не го друса, дали си нощна смяна, кога ти спи бебето или те боли главичката, косене на трева, събиране на боклука, свирене на китара, прахосмукачка, пищене на деца... Всичко си е регламентирано и ако ча па толкова ми пречат, имам тапи за уши.
Има, освен това, възпитание. Нещо, което явно някои хора отказвате да разберете. (И после се чудите защо някой ви пуска флекс рано сутрин - защото от съвсем малък е научен да "не го друса" за хората около него. То така се прави - разпасаното хлапе израства в разпасан тийнейджър, който пък израства в разпасан възрастен - и с напредването на времето запасването става все по-трудно.) Законът може и да не забранява изрично на изчадието ви да оглася улицата с рев, че не сте му купили шоколад, обаче това не означава, че не сте пълен провал като родител, щом това се случва. Иначе, кефи ме как като казах на родителите да поемат отговорност за поведението на децата си, бях наречен дебил. Що за дете ще отгледа човек, който реагира така?
Все още нямам деца, но си спомням какво е да си дете и бях възпитано такова, от два до четири не двигах шум, но в допустимото време вдигахме квартала във въздуха и повечето възрастни го разбираха и даже ни се радваха, имаше разбира се една леля, дето ни кълнеше, щото синът и работел нощна и ние съвсем по детски и предложихме да го посъветва да си смени работата, не че го направи, ама и света не спря да се върти защото той не си е отспал. Наистина в крайна сметка опира до възпитание и част от него е играта с други деца, а това че всичко е застроено и те няма къде да играят, не е тяхна вина.
С други думи, знаели сте, че пречите, но не ви е пукало. И родителите ви са го знаели, и на тях не им е пукало. Нищо чудно, че на призив определени хора да си поемат отговорностите, отговаряш с "такива дебили".
С други думи, точно така, наистина не ни пукаше, на това му се вика детство, шум от два до четири не се вдигаше, точно както го изисква редът, тогава трябваше да чета книги, ако не искам да спя. Накратко, нормалното детство помага да станеш нормален възрастен, който не вижда в децата източника на всичките си проблеми.
Първо, бих искал да поздравя NannyOgg и да й кажа, че ни липсваше. Така, както ни липсват Текеши, Леле мале, Зелен бетон и ред други образи. Дори и Оня, дето... Сега по темата. Ако преди време най-гадното пожелание беше "Синът ти зет да доведе" или "Да ти умре тамагочито", сега няма по-кофти от "Под балкона ти детска площадка да направят". Това е, казвам ви, кошмар. Започва се от 9 сутринта, до 9 вечерта. През лятото- до 22.00. Откъде ги докарват сутрин тези изроди, идея си нямам. Интересното е, че винаги има някакви нови. Поради битността си на работещ вкъщи(не, не гледам малко дете, болна жена или тъща), съм принуден ежедневно да търпя тормоз, заради който в нормална държава биха ми дали инвалидна пенсия. Това са нонстоп крясъци в невъзможни децибели, шум от пластмасови колела по асфалт, думкане и детски плач във всякакви октави и продължителност. Особенно травмиращо беше по време на абитуриентските балове. Малките негодници от сутрин до вече брояха хорово до 12. Ужас! Още се будя със студена пот по челото. Вече мразя хубавото време и лятото. Мечтая си за бури, гръмотевици и дъжд, дъжд, дъжд. Само тогава площадката опустява. Уви, за кратко. ПП. Продавам апартамент, център, подходящ за млади родители.
Истината е, че 90% от бг-дечицата /да са живи и здрави/ са извън контрол. И познайте кой е виновен? Бг мамите и таковците са особена порода хора. На първо място е тяхното спокойствие, което включва липсата на контрол на отрочето. Култовата реплика "ТО ИСКА ИЛИ ТО НЕ ИСКА" е крайно типично и патогномонична. Да не се стресира детенцето, да не се наказва /опазил Бог/, да папка каквото поиска /е затова е затлъстляването и развалените зъби/, да не папка, ако поиска, не обича вода, а само сокчета, не иска да спи, не иска да чете, не иска.......а пък иска...... Сори, родителите не са това, което бяха. И не е за добро.
Не детство, mumu, а тъпотия. Прави разликата, моля те. И ако едно дете не е способно да я види, един родител би трябвало да е - и да си озаптява изчадията, когато това е необходимо. Както казах, законът може да не забранява огласянето на улицата с рев, но това не означава, че е приемливо. Пак го казвам, децата да си дивеят колкото си искат - на детската площадка, в парка, в залата, където тренират. Да не ми идват под прозореца с викове: "ВИКИИИИИИИИИИИ! ИДВАЙ ДА СЕ КРИИИИИИИИЕМЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!" Впрочем, за мен отглеждането на улични животни трябва да се наказва най-малкото със сериозна парична глоба. И по-рано го казах, гледането на малки котета в кашон на необитаемо място, което в статията се споменава като нещо хубаво, осъжда котетата на смърт в мъки. Който си ги гледка така, ще поеме ли реална отговорност за тях - примерно, да ги обезпаразити, да ги пази от други животни, да ги храни редовно, а не само когато му е кеф? Ами строенето на къща на дърво на, както разбирам, общинска собственост? Когато някое дете падне и се утрепе, кой ще поеме отговорност за това? Ето това хвали статията горе - отказване от отговорност на цял куп нива. Евала, значи, родители. Страхотни деца ще отгледате.
Дракон, реално изобщо не съм защитник на кофти родителство или с безкрайна толерантност към децата, но независимо дали ни харесва или не, преди да се превърне в уравновесен човек малкото чудовище трябва да има пространство където да се дере, тича и играе, това че няма къде да го прави не е вина на детето, а на нас възрастните, това че има хора които работят от вкъщи или нощна смяна също не е вина на детето.