Царе сме на разделянето.
Така сме се разделили, че даже ожесточено мразим и самите себе си. Мразим вярващите, но не сме и от невярващите, мразим мюсюлманите, ама и християните не обичаме. Ромите ни превземат, но и ние българите сме едни... Българи сме, ама и българската държава мразим. Граждани със селски корени сме, но селяните ненавиждаме.
Напоследък се разделихме на леви и десни. И така се разделихме, че даже не си говорим. Задочно спорим и окопна война водим, като стреляме с етикети на леви и десни схващания - мислим си, че сражението е идеологическо, а то едни други се овикваме.
Привържениците на лявото смятат, че трябва да има национализация и да сме възможно най-близко до Русия. В същото време обаче отхвърлят лявото схващане за съжителството на еднополови двойки и свободата и равенството на всеки.
Десните са още по-интересни. Те пък разпалено твърдят, че трябва да има минимум държава и повече дейности в ръцете на гражданите, а когато държавата е делегирала на гражданите да развиват дейност, те и това не харесват.
Има обаче една обща омраза между новите леви и новите десни в България. И двете страни еднакво мразят неправителствените организации.
Викат по тях - пари крадат, дейност имитират, соросоиди с тъмно финансиране, източват парите на държавата, та даже и европейските пари. С една дума - хрантутници! Тези нагли неправителствени организации даже социални услуги предоставят, приемна грижа, с деца работят, със семейства и психологическо консултиране, и какви ли не други неща, та „изцоцват" държавния бюджет.
Други в бюджета за културата са се наврели, като читалищата и културните домове, какво правят те там? Обаче и левите, и десните, ако не са част от политически партии, са се организирали в неправителствени организации.
И от ляво, и дясно виковете са „другите НПО са от лошите, ама ние сме от добрите", „Ние пари не вземаме, ние сме чисти, а другите колко са лоши само...".
Играем си на добрите и лошите, на мразещи и непонасящи, на праведни и грешници, а всички сме в един казан. Всъщност няма по-лява идея от тази да овластяваш безвластните чрез различни форми на подкрепа и помощ. И няма по-дясна идея от тази да делегираш на гражданите права и ресурси да се справят с местните проблеми.
Вместо да гледаме възможностите, ние слагаме етикет „ляво" и „дясно" и започваме всяко изречение с отрицание вместо с поощрение. А колко много се нуждаем от поощрение и насърчение, защото обществената омраза е толкова голяма, че всеки ден задушаваме инициативността и нормалните си човешки отношения.
