Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кефът да развалиш кефа на другите

Спойлерите са зараза. Не бъдете разпространители. Снимка: HBO
Спойлерите са зараза. Не бъдете разпространители.

Около всеки сезон на Game of Thrones зрителите се озовават не във вихър от мечове, а в такъв от спойлери. Ако не искаш цял ден да стоиш със слушалки в ушите и далеч от социални мрежи, навиваш аларма и в 4 ч. сутринта всеки понеделник жив или умрял ставаш да гледаш новия епизод в HBO GO (легално е).

Какво обаче става, ако си работещ човек? В понеделник сутрин се очаква да си на работното си място, сравнително свеж и адекватен за работа, макар и вътрешно крив от поредния бързо отлетял уикенд. Можеш ли да ставаш посред нощ, за да гледаш сериал, бил той и хита на HBO? Можеш. Разумно ли е? Ни най-малко.

В такъв случай денят се превръща в едно непрестанно бранене на вала на твоята зрителска невинност от бродещата заплаха на спойлерите. От колеги, гледали епизода в ранните часове на деня или изпиратствали го час след премиерата, които държат да коментират на висок глас всеки един изненадващ момент, до статии с разкриващи заглавия и вълна от мемета из социалните мрежи, базирани на дадена сцена от епизода.

Колкото и да се пазите, шансът някой нагъл безделник да развали удоволствието ви със статус "Еди-кой си направи еди-какво си. #дастегогледалинавреме" е почти толкова голям, колкото и шансът майката и бащата на този Facebook/Twitter потребител да не са му обръщали внимание като малък.

Устата ви се пълни с горчилка, а колкото и безумно да натискате бутона за назад това няма да изтрие спомена, че този ваш "приятел" с твърде много свободно време е развалил удоволствието на вас и вероятно още няколко десетки души. И то не как да е, а с опита си да изпъкне с това, че е гледал епизод на сериал преди вас. Едно, без съмнение, невероятно житейско постижение. Аплодисменти!

Спойлерите са нещо лошо и това става ясно от самото им име (англ. spoil – развалям). Те са отрова, която убива развлекателния елемент на даден медиен продукт – бил той филм, сериал, книга или дори видеоигра.

Изненадата, изненадващият обрат или разкритие са истински ценното в една история и й осигуряват вечен живот. Без значение колко симпатични са персонажите и колко голям е залогът в действията им, ако случващото се е предвидимо, крайният продукт се забравя лесно.

Game of Thrones стана толкова популярен в голяма степен заради шокиращия елемент – рядко срещаната смелост да бъдат убивани на пръв поглед важни герои и да се провалят "сигурни" за реализиране планове, а това дава възможност историята в книгите на Джордж Р. Р. Мартин, и тази на сериала, постоянно да тръгва в нови, свежи и неочаквани посоки.

Спойлерите отнемат на зрителя именно удоволствието сам да поеме по този път. Понякога маловажните, а понякога съществени разкрития за случващото се в даден филм/епизод/глава, пречат на зрителя/читателя да изпита непринудената, емоционална реакция от това сам да види даденото събитие.

Те отнемат нещо от този, към когото е насочен спойлерът, но не носят нищо на този, който го отправя. Освен в някои патологични случаи.

Ето защо род "спойлващи" могат да се разделят най-общо на три вида: spoilerus bonum (добър спойлващ), spoilerus stultus (глупав спойлващ), spoilerus malus (зъл спойлващ).

Първите са съобразителни хора, които съзнават, че не печелят нищо от това да ви развалят кефа и не го правят с умисъл. Ако са наясно, че все още не сте гледали новия филм от "Междузвездни войни", няма да дойдат да ви обясняват кой от персонажите оцелява и кой не. Напротив – ако искат да обсъдят филма с друг колега, дори ще го направят в друго помещение. Ако споделят снимка или коментар в социалните мрежи, то той няма да разкрива нищо от сюжета. Техните прегрешения най-често са напълно случайни и от тази гледна най-много от всички заслужават опрощение.

"Глупавият спойлващ" е несъобразителният тип. На него/нея му убягва отговорът на въпроса "Какво толкова?". Това е и най-често срещаната им реакция, когато започнат разговор с вас със спойлер, а вие ги погледнете с онзи изпепеляващ поглед, събиращ в себе си разочарование, тъга и оправдан гняв. Тук най-често става дума за хора, които не са така емоционално ангажирани с историите, до които се докосват – от екрана или от страниците, и са по-скоро наблюдатели, отколкото съпреживяващи видяното.

На тях, с много условности, се прощава според ситуацията. Но не се ли научат с времето "къде е проблемът", много вероятно е лека-полека подсъзнателно да се превръщат в третия вид.

Spoiler malus, за съжаление, е широко разпространен вредител. Това са онези, които умишлено спойлват сериали и филми на своите приятели и онлайн познати. По-лошото е, че те изпитват някакво садистично (и нелогично) задоволство от това.

С други думи – на тях им е кеф да развалят кефа на другите.

Може би го правят за внимание – да, реакцията, която ще получат, ще е краткотрайна и негативна, но все пак е реакция. Някой е отбелязал съществуването им, а това за кратко ще притъпи усещането за болезнена самота, което по принцип подтискат с гледане на сериали в късните часове на нощта.

Други борят комплекс за малоценост с аргумента "Ако беше истински фен, щеше да го гледаш веднага". Поставят едно задължително условие, с което всички незнайно защо трябва да се съобразяват. То е продиктувано от погрешната идея за собственото им превъзходство – че са нещо повече от онези "кежуъл зрители", които възпрепятствани от работа, лекции, училище и пр. не могат да гледат сериали рано сутрин или да ходят на първата възможна прожекция.

Тук емоционалната привързаност към даден сериал/франчайз е толкова голяма, че се изражда във вредна за околните. Но в главите на "истинския фен" тя е оправдана.

Трудно е да се бориш с spoiler malus в ерата на интернет. При онлайн контактите е по-лесно – винаги можеш да "изтриеш" или блокираш някой дразнител в Twitter/Facebook. На живо е по-трудно, защото този особен вид енергиен вампир се храни с негативни реакции; това е нещото, което търси – тъгата в очите ви ги прави по-силни; това, че са развалили за вас даден епизод, филм, че дори цял сериал, е постижение.

Сещате ли се за онази фалшива, но поучителна "новина" за случай, при който американски фен на "Междузвездни войни", чакащ да гледа Star Wars: The Force Awakens, уж пребил друг зрител, излизащ от предходна прожекция, който на висок глас разкрил съдбата на важен персонаж? За радост, не е истина, но подобни ситуации в кината наистина се срещат.

Кой от двамата в един такъв случай е истинският фен? Този, който е част от общността и се съобразява със "себеподобните си", или онзи с криво разбиране за хумор, който иска за 30 секунди да е център на вниманието?

SPOILER ALERT: Не е вторият.

Най-четените