От 2002 г. издаването на учебници в България е поставено в условията на наложен тежък компромис между конкурентното пазарно начало и командно-административния подход. Наложената формула на ограничение - 3 учебника (явно цифрата звучи някак приемлива по своята природа) - постепенно доведе и до ограничаване на броя на издателствата - 2-3 издателства, като монополисти на учебникарския пазар.
Защото едно ограничение води до други ограничения. Но лошото на логическата последователност „налагане на ограничение - предпоставка за монопол" е, че тя продължава и удря и на ниво качество, а резултатите от PISA като тенденция ясно го показват.
Последното предложение на министър Анелия Клисарова директно апелира за възстановяване на държавния монопол. Въпросите, на които трябва да си отговорим като общество, са: искаме ли монопол в образованието и води ли той до качество?
Моето лично мнение е, че монополът храни корупцията и посредствеността. Особено държавният, който се реализира и поддържа чрез административен апарат. А там където управлява администрацията, а не пазарът имаме предпоставки за корупция. И мирис на блато.
Това ли ни предлага министър Клисарова - държавен монопол, ниско качество на учебниците и корупция?
