От печатното блато на 90-те години съм запомнила две неща - наводнението от конвейерни любовни романи и книгите за успех и усъвършенстване. Докато славата на любовните романи отмина, то книгите за себеразвитие се оказват устойчиви като хлебарки в софийска канализация. Те дори се развиват като курсове, обучения, специализирани сеанси и разбира се, платени материали, които обещават бързо и лесно да станете поне Елън Мъск или Ричард Брансън.
Изумително, но много хора им вярват. А най-устойчивото и празно клише е да „хванеш подадената възможност", което върви в комплект с „открий вътрешното си Аз и специалните си заложби". Зад двете стои едно голямо НИЩО.
Най-жалкото нещо от това е лъжата как у всеки човек се крие една прекрасна личност, с талант поне колкото на Пикасо или Достоевски. Единственото, което му трябва, е да му падне някак един шанс и всичко да потече гладко към славата.
Колко да е внезапен успехът
Съжалявам, действителността е друга. Човечеството е постоянно променяща се армия от отделни хора и мнозинството от тях няма гениални заложби. Мнозинството от нас ще се хванат на глупави шансове и ще пропуснат други. Приемете го. Безсмислено е да си считате, че във всеки един момент уникален, невероятен шанс може да ви се изпречи и трябва да го грабнете без да се колебаете. Хипотетично може и да стане, но не разчитайте на тази надежда.
Успехът, за жалост на мнозинството, обикновено идва с упоритост, някаква доза лудост и понякога - с талант. Приказките как някой стоял като Юсеин Болт на старта и чакал изстрела на съдбата, за да полети към славата и парите, са прах в очите.
Дори Марк Зукърбърг не си е получил даром богатството, нищо, че за нас Facebook е предимно развлечение и губене на време. Приемете, че в живота си всички ние пропускаме много шансове и това не означава да сме подминали безвъзвратно големия си успех.
Всеки шанс си има последици
Слава Богу, пропускаме възможности и животът продължава напред. Щяхме ли да сме щастливи, ако се бяха реализирали всички шансове, които сте смятали за пропуснато щастие? Например ученическата любов, с която се разминахте за малко? Специалността в университета, в която не ви приеха? Мечтаното работно място в онази компания, която след няколко години се оказа на прага на фалит?
Няма изпуснати шансове, има възможности да тръгнем в една или друга посока и няма как да знаем дали тя ще е правилната. Никоя повърхностна книга за взаимопомощ няма да ви го каже, но животът често е несправедлив, преминава без да се съобразява с желанията ни и дори когато ги изпълним, не знаем какви ще са последиците.
Нека да гледаме на това, което имаме и на възможностите от наличното.
Философите и физиците векове наред разсъждават дали миналото и бъдещето съществуват или всичко е само проекция на настоящия момент. Докато не са доказали едното или другото, оставете съжаленията и очакването шансът за звездна съдба да скочи изневиделица пред колата ви в ежедневното задръстване.
Поколения наред чакаха светлото бъдеще на социализма, после чакахме да свърши прехода и всичко „да се оправи", и всички останахме разочаровани. Няма нужда да повтаряме грешките. Нещата ще се оправят към по-добро с усилия и старание и успехът в която и да е област не идва веднъж и завинаги. Той иска постоянни, досадни и времеемки усилия.
Събуждането на вътрешното „аз", непременното хващане на шанса и очакването „да се оправим" са обща диагноза.
Тази диагноза ни кара да сме немарливи към настоящето, да не се стремим към лично развитие, а да очакваме чудо. Дали ще са 800 дни от Царя, билетчета от лотарията или бизнес, с който бързо и безотказно да забогатееш - това е обяснението защо все ни е трудно да изкараме докрай започнатото и избягваме да мислим за настоящето.
