Всеки път, когато видя млад човек да се съгласява с неправдите около себе си, без грам желание да им противостои, ми става много тъжно и тревожно. Целият смисъл на младостта, заедно с надеждата за добро бъдеще, отиват на кино, ако на 20 години живееш в пълен синхрон със статуквото и като цяло си един съгласен човек.
Младите трябва да са смели, да разбиват окови, да бутат стени, да правят промени, да надигат глас срещу неправдите. Такава е естествената логиката на нещата. Другото просто не е нормално.
Всички са супер възмутени от това, че преподавателят Соня Докова от УНСС писала тройки и четворки на студентите за предадени бели листа по време на изпита по "Геоикономика и регионално развитие".
Това стана ясно след като студентът Кeзим Медев оповести случилото се във Facebook, а после беше наказан с предупреждение за изключване от учебното заведение.
Никой не е възмутен от това, че мнозинството от студентите са били напълно ОК с предложението на преподавателя, предали са бели листа и са си взели изпита просто ей така.
В една страна с гражданско общество това няма как да се случи. Най-малкото защото хората би ги било срам от другите хора наоколо да се навиват на подобни нечестни схеми показно.
Това е един вид естествена регулация. Групата сама следи за нередности и ги предотвратява с негласното съгласие, че просто не може да се мами, да се лъже и да се злоупотребява с правилата. Тук не става въпрос за закони, за глоби, за санкции и за такива неща. Става дума за морал. От него започва и с него свършва всичко. И не, морал не е мръсна дума.
В репортажа по темата за сутрешния блок на NOVA, излъчен на 15.06 преди разговора в студиото с бившия заместник-министър на образованието Диян Стаматов, можете да видите следните неща:
- Студентка, която протестира В ЗАЩИТА на напусналата преподавателка отговаря на въпроса "За какво протестирате?" със "Застъпваме се за Докова, тя много пъти се е застъпвала за нас, но не съм аз човекът, който мога да се изкажа най-добре по този въпрос".
Истината е, че още от времето на контрапротестите през 2013 година свикнахме да виждаме хора, които не просто протестират в защита на нещо, но и не могат много добре да формулират баш защо точно се намират там и какво всъщност искат. Какъв дълбок парадокс.
- Студент, който също протестира в защита на Докова и казва, че не одобрява действията на колегата си Медев, е попитан: "Проблемът в оповестяването или в случилото се на изпита е?"
"Проблемът е в оповестяването", отговаря той.
- Студентка, която с гръб към камерата признава, че се е съгласила на предложението на преподавателя и е предала празен лист, защото това си е взет изпит.
- Преподаватели от УНСС отговарят на въпроси на журналистка от NOVA на фона на дървена ламперия от соца, след което, мислейки си, че не ги снимат, я питат дали се чувства комфортно в тази ситуация (в която в медиите се уронва престижа на университета, който тя самата също е завършила.)
Човек ще каже че ТЕПЪРВА някой опетнява имиджа на УНСС, чудо голямо, че Буч преди не знам колко лета увековечи имиджа на въпросното учебно заведение с култовото: "Примоция в УНСС - три изпита за двеста марки и едно прасе." Но по високите етажи на академичната общност едва ли се слуша Ъпсурт. Той само се случва.
Да се върнем на морала. За жалост в България думата "морал" се използва сякаш повече с негативна конотация. "Какво ми четеш морал?" или "Тоя пък, какъв МОРАЛИСТ е" - ще чуете да казват хората.
Истината е, че моралът е нещо относително, доколкото кореспондира с дадена култура. И все пак общата употреба на думата предполага придържането към някои изконни правила за добър и мирен живот, заложени в стари религиозни книги, а по-късно и в закони, откакто изобщо съществува някаква държавност. Такива правила са например да не мамиш, да не крадеш, да не убиваш... Нормалните неща.
Когато човек има морал, той има естествена вътрешна бариера срещу лошите и нередни неща. Например не шофира мъртво пиян, защото е опасно, а не защото ще го спрат куките. Човешката мотивация е показателна за много неща под това небе.
Един приятел преди време ми разказа как първият път, когато бил в Япония с група хора от различни страни, имало някакъв временен проблем с пропусквателните съоръжения в една от метростанциите и не успявали да стигнат до влака. Някой попитал "не може ли да прескочим?". Вежлив японец отговорил: "Не може, няма как".
"Ама как така не може, ето - прескачам и готово!" - продължил нашият човек.
"Не, не, няма как това да стане, не може." - настоявал неговият събеседник.
Милият японски гражданин просто не проумявал какво означава да прескочиш огражденията и съответно - правилата. Някъде там далеч - на другия край на света - не е прието да минаваш метър, да гледаш да намажеш от всяка възможна ситуация, да въртиш схеми и далавери, да лъжеш и да мамиш. Тук е.
Всички знаем, че образованието в България е зле. Преподавателите нямат желание за работа, самочувствие и пари, хора влизат в престижни специалности с рекордно ниски оценки, предават се бели листа за тройки и четворки по изпити, завършва се хей така - между другото - понякога без дори да си стъпил в университета. Демотивиращо. Адски демотивиращо. В такива условия понякога и най-съвестният студент просто се разочарова и се оставя на течението. И не можем да го съдим. Но чак да се застъпваш за този изкривен модел, да го браниш... Това просто не е ОК.
Преди образованието обаче е възпитанието. Преди преподавателите са родителите, които е добре да те научат, че не е хубаво да си овца. Не е яко винаги да ходиш със стадото и това, че всички правят нещо, не значи че това нещо е добро. Че е хубаво да си честен и е готино да се застъпваш за справедливостта. Без да вярваме в това, без да го разбираме, няма значение дали ще си вземем изпита или не и каква ни е дипломата. Без това сме изгубени.
Ороних салза ¯\_(ツ)_/¯
"Оронвам" вече е правилно, според правописния речник, наред с "уронвам", обаче "овековечи" си е грешно, откъдето и да го погледнеш. Просто се заяждам
"Оронвам" и "уронвам" са две различни думи и не са приети изменения по употребата им, както се изказа един от коментиращите по-долу. Очевидно е, че авторката на статията е имала предвид думата "уронвам", и я е използвала неправомерно. По-нататък срещаме същия проблем и с думата "овековечава". От друга страна, явната липса на знания или по-точно пропуски в областта на правописа, правят изказването на авторката по засегнатите въпроси в статията несериозно. Ако ще коментира теми в областта на образованието би било добре в писането на следващия си текст да използва приложение за проверка на правопис.
Трима души разискват граматиката и правописа, и никой не се стряска, че в един от най-престижните университети се въртят далавери, достойни за пернишкия. Всъщност, какво се чудя, той е наследник на бившия ВИИ Крал Мас и е дал на България Иван Костов, Сталинка Георгиева и още плеяда видни икономисти, докарали икономиката до настоящото дередже.
Пак до парите опря,мамка им алчна.
Благодарим за забележката относно правописа, взехме я предвид.
"хора влизат в престижни специалности с рекордно ниски оценки, предават се бели листа за тройки и четворки по изпити, завършва се хей така - между другото - понякога без дори да си стъпил в университета." - Защо е така? Авторката не е наясно, че университетите са в много неизгодна позиция, тъй като към тях има изисквания относно студентите. За да получат държавна субсидия, университетите трябва да има студенти, което води до компромиса да приемат хора с рекордно ниски оценки. Друг е въпросът защо тези хора, които очевидно са завършили средно образование, показват рекордно ниски знания. Друго условие към университетите за субсидиране е отчет за реализацията на студентите. Значи да се проследи и отчете как и къде са се реализирали в професионално отношение студентите, получили диплома от съответни вуз. Това пък води до задължително и принудително завършване на хора, някои от които не са стъпвали на лекции. Как да постъпят университетите при такива условия и при положение, че се опитват да оцелеят? И кой е виновен?
Пикси, а защо трябва да оцеляват? На кого са нужни университети във всеки окръжен и полуокръжен град? Само на професорите в тях. Да се установят нуждите и се определят десетина университета на държавна субсидия, останалите да си търсят спонсори. И така випускниците на менте университетите трудно се реализират. Чувал съм, например, че никой не може да стане успешен адвокат ако не е от софийския. Какво от това, че няколко хиляди професори, доценти и асистенти щели да отидат на трудовата борса? На село няма кой да копа домати и да гледа телета, хотелите плачат за персонал.
dedo, това е отделен въпрос. И не е точно проблем на професорите да го решават. Има си министерство на образованието, което все се напъва да прави реформи или поне много му се иска, ама не му стиска наистина сериозно да реформира системата. Иначе, напълно съм съгласна, че са ни много университетите. По-добре малко, но произвеждащи нужни и качествени кадри.
Бих искал да се погледне малко по-глобално на този проблем. Авторката е намекнала каква е идеята - хората да имат вътрешно усешане за правилно и грешно. Всички знаем, че не е правилно с празен лист да се вземе изпит, но повечето се обръщат на другата страна, сякаш проблемът не съществува или че проблемът е друг - правописа на авторката или правилата за субсидиране. Това е все едно да видиш обърнат камион на магистралата и да питаш дали радиото му работи, при положение, че шофьорът е загинал. Повечето хора в България, които познавам го правят това - при наличието на глобален обществен проблем, извъртат глава и дори се сърдят ако ги попиташ за мнение или решение. Или намират някакви подробности в детайлите и ги обявяват за проблем. Ами не, дори радиото на камиона да работи, това няма да спаси починалия шофьор, нито ще утеши близките му.