Последната седмица покрай първия учебен ден се обърна огромно внимание на видеокадри с побой и събличане на четиринадесетгодишно момиче в София. Инстинктивната реакция на всеки един от нас е да си каже "Боже мой, ние не бяхме такива" и да се чуди накъде отива светът.
Планетата обаче продължава безмилостно да се върти в орбитата си и светът си отива точно натам, накъдето вървеше и преди да сме видели видеото - около Слънцето.
Ако има проблем, той е в нас.
Дебатът за младите и тяхното лошо възпитание не е от вчера. Фразата за "младите, които в днешно време живеят в разкош. Те имат лоши маниери, недоверие към авторитета, показват неуважение към възрастните.." е приписвана още на Сократ.
Реално се оказва изфабрикувана през 1907 година, но едно е сигурно, а именно, че проблемът датира повече от петилетка.
Толкова повече, че всъщност е един от основните в литературата - назад през Холдън Колфийлд от "Спасителя в ръжта", та чак до младия Хамлет - не само младите с телесна цялост, но и младите - продукт на въображението на авторите си, нямат ни най - малка представа какво иска обществото от тях.
Същото се отнася и за тези 14 годишни момичета.
Техният проблем е проблем на адаптацията в обществото - те усещат някаква несправедливост и искат да я поправят. Дали е твърде агресивно? Да. Дали следва да го одобряваме? Не.
Проблемът на участниците във видеото, с което медиите ни заляха, се корени в драма, свързана с момче.
Историята е стара, колкото света. Обектът на желанието е общ, а проблемите са решени силово, дръзко, грубо и публично.
Този подход съвсем не е чужд на нито една страна по света и на нито една епоха. Античната история помни при подобен вид посегателства да са рязани носове, включително и на известни страстогонци. Във времево по-близката до нас Средновековна история са слагани маски на срама, които публично да очернят дръзналия/дръзналата да търси ласки извън оковите на семейството.
Така че тези деца не правят нищо ново. Не правят и нищо непознато. Церсей от Game Of Thrones е осъдена да премине през Царски Чертог както Бог я е пратил на този свят, заради връзката си с брат си, Джейми Ланистър.
Дотук с шока, ужаса и скандала.
Абстрахирайки се от тези три медийни мантри, трябва да признаем: тези деца не правят и нищо похвално. Напротив, трябва да им се обърне внимание за това.
Младият човек е под влияние на много страсти и колкото и да не ни се иска, ние трябва да сме търпеливи - аз, вие, обществото.
Родителите това го знаят много по-добре от мен и вас, просто човек трябва да си измине пътеката сам. Сигурен съм, че родителите на тийнейджъри, които работят в медиите, също са наясно с този факт.
Не прави чест на социалните мрежи, нито на електронните медии, че толкова раздухват случая. Не прави услуга нито на пострадалата, нито на нейните насилници.
Да, събитията на деня трябва да се знаят, но това видео щеше да се види от далеч по-малко хора, ако не ни го бяха показали в сутрешен блок. Нямаше да я има и тази статия.
Обръщането на такова огромно внимание на проблема вероятно ще повлияе много повече на психиката на пострадалата, отколкото да спомогне за решаване на проблема.
Що се отнася до насилниците... Всъщност ние вече ги наказахме, при това по същия начин, по който те наказаха жертвата си - грубо, дръзко и публично. Пускането на видеото по телевизията, коментарите на експерти и лаици, статиите... Всичко това се обръща и с техните камъни в тяхната градина.
Трябва обаче да си признаем, техните камъни са нашите камъни и също така вече са не само в тяхната, но и в нашата градина. Защото ние като общество се възмутихме публично и публично унижихме насилниците. Точно както и те бяха направили.
На какво ги научихме? На нищо. Няма как, ние сме същите като тях. И те такива ще станат.
А накъде отива светът? Накъдето си отиваше и преди да пуснем телевизора.
