Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Върнете еволюцията

Следващото стъпало смятаме да го оставим да се развива в подлезите или да дрънка за корпоративни мениджмънти, телевизионни водещи и много пари. Нито многото пари, нито щастието ще дойдат при необразования
Следващото стъпало смятаме да го оставим да се развива в подлезите или да дрънка за корпоративни мениджмънти, телевизионни водещи и много пари. Нито многото пари, нито щастието ще дойдат при необразования

Част от нас, българските хора, искат да се върнат на предното стъпало на еволюцията. Ако сегашното изобщо може да се нарече стъпало на някаква еволюция. Според мен няма еволюция, а има деволюция, и няма нова генерация, а има нова дегенерация.

"Нещо, което да ти потрябва в живота" може да се научи по три начина:

1. В специализирано професионално училище. Преди се наричаха техникуми, а сега професионални гимназии. Имаше и съвсем по твой вкус. Казваха се ПУЦ (професионален учебен център). Даваха диплома за средно образование, но с нея не можеше да се кандидатства нататък в полувисше или висше учебно заведение. Организираха ги големите предприятия и преподаваха това-онова от общата програма на гимназиите, но главната им цел беше да подготвят собствени работници.

2. Като станеш начинаещ работник някъде и там на място се научиш на съответната професия. Може да стигнеш и най-горния разряд, да те уважават, но вероятно на повечето места ще ти поискат и поне диплома за средно образование, ако искаш да станеш дори дребен началник, да кажем бригадир.

3. В специализиран курс. Сещам се за шофьор, но сигурно има и други.

Средното образование трябва да има за цел да те научи как е устроен животът на планетата, да ти даде максимално универсални основни умения да се ориентираш и да действаш в него, и евентуално някакви устои и насоки как животът ти да бъде по-богат духовно.

Последното е много важно, може би най-важното, защото иначе ще бъдеш просто един тъпанар, който ще гледа глупаво, няма да може да се справи нито да сметне едно кило сирене, нито да хване книга, нито да разбира музика, театър, нещо друго, ще знае само биологичните неща от майката Природа - секс, ядене, пиене и отходните дейности.

Отиваш в някое деловодство - тулуп, отиваш в магазина - тулуп, отиваш на кино - тулуп, отиваш в книжарницата (всъщност ти там работа нямаш) - тулуп, търсиш работа - тулуп.

А друго си е да разбираш какво става, да знаеш как да си доставиш барем малко духовно удоволствие, да поговориш с някого за нещо интересно и лично, да почетеш нещо интересно, ако вътре авторът има някоя математическа заигравка, да я разбереш, да оцениш хубава дреха, хубава мебел, хубава вещ, когато стане нещо химическо около теб, да си го обясниш сам, да знаеш защо камъкът пада бързо, а памукът бавно, да знаеш кога ще ти изсъхнат дрехите, как свети крушката, защо тези дървета не се опрашват, а другите да, как си устроен самият ти, откъде идваш, какво съдържа културата на народа ти, кое е хубаво, кое е лошо, да имаш мнение защо едно ти харесва, а друго не, да можеш сам да си измислиш изход от някое затруднено положение.

Много неща са. Иначе си безпомощен и нещастен.

Онзи ден в кварталната бакалия при нас на продавачката й отказа калкулаторът. Много е хубава, има лоша кожа, но много красиви сериозни черти и едни дълбоко сиво-сини очи. Преди мен две яки момичета на 18-19 тъкмо си бяха купили две-три дребни неща, тя хвана молива и им събра сумата. И видях как на момичетата лицата им се изопват и побеляват, а очите им се ококорват от ужас: какво е това, което прави тази?!

А тя просто им сметна на ръка три числа. - "Какво правите?" - "Смятам ви сметката. Пет и двайсет и осем." - "Така, с молива ли?". Тя не им отговори.

Когато излязоха, всяко с по един скъп смартфон в ръка, ме попита: "Видя ли какво стана?" Видях, казах.

Ето затова, Rowan, ние искаме да се върнем на предното стъпало на еволюцията, а ни най-малко не се смятаме за следващо. Следващото стъпало смятаме да го оставим да се развива в подлезите или да дрънка за корпоративни мениджмънти, телевизионни водещи и много пари. Нито многото пари, нито щастието ще дойдат при необразования.

Освен ако парите му ги даде баща му. С щастието въпросът е по-сложен.



Най-четените