Преходът се излъчва по телевизията. Всяка дума или гласуване се извършва в името на гранде реформата, която ще ни заличи окончателно. Защо не? Липсата на каквато и да е социална система превръща и най-затънтеното село в отделна вселена, която има кмет-президент на галактиката.
Естествено, селото е галактиката България, наша мила родина или по-скоро нещо ирационално и неразбираемо. Не ме разбирайте криво. Аз обичам моето галактическо село. В него има смърт, безработица и протести. Милицията ни стъпва по главите, докато в съседните села хората трошат и палят, за да придобият живот. За да бъдат зачитани от големите глави на властта, които са по-скоро медийно явление, отколкото управници.
Ходя, протестирам "за" съм да съм Против, но мога да се усетя, че земята под краката ми е имагинерна. Тук идва звукът на 23 гадинки, които крещят зад гърба ми. Разказват ми странни случки, появили се в галактическото ми село. Те са наше тежко проклятие, което ни е пратено от звездната федерация на Евросъюза, който ние наследихме след Съветския съюз.
Новите гадинки помнят предишния режим и използват методите на мизерия и манипулация. Бюджети и мутри водят до инфлация във вселенския разум на редовия българин. Неговата единствена и висша идеална цел е да си плати тока, за да има светлина в тунела на живота му.
Мизерията го е оформила в стил втора употреба, докато гледа лъскави возила, които премазват хора по т.нар. пътища, които се довършват след 40 години. За нас, българите, вселената се изразява в това да се работи, без да се вижда полза от възвишените ни дейности. Ние желаем своята черна дупка, прекопаваме я всеки ден. Тя ни краде и унижава, без да можем да й отвърнем, защото изобретихме светия мирен протест!
Поредната народна шизофрения на прехода е илюзията за мир на фона на бомбения пейзаж, направен от 23-те гадинки. Главите ни, наведени пред невидима сабя, страхът е нашето проклятие и храна за гадинките.
Гадинките обичат страха, той е храна с ядрен заряд за нов АЕЦ, който да замести затворените стари блокове от краен квартал на галактиката. За тях електричеството е висше благо, което има енигматичното свойство цена, която се определя от траекторията на Халеевата комета и настроението на Колективния ум! Тук светият хаос се занимава с Колективния ум...
Един ум за всички, които нямат свой собствен, защото са продали гласа си. Това имат, това продават, какво да се прави. Космическата шега изважда един бял рейс, който да ви гази в живота, както е в реда на нещата. Провеждат се концерти под кейп Бузлуджа в очакване чинията да се издигне, смучейки още пенсионен живот. Църквата ви каза Амин и ви понапръска за изпроводяк с малко светена водица, докато минете под дъгата на Портал 2.
След като преминете през портала, вие вече ясно забелязвате вашата минала галактика, която ви изпрати мълчаливо, без дори да разбере, че ви е имало...
Добре дошли в 1984 гадинки по-късно!
