Коментарите на деня днес са два - по статията на Тея Дия "Разочарованото поколение".
Оня, дето го трият: Жалкото в такива случаи е, че когато някой каже, че нещо може би не е добре, отговорите обикновено са "еми кой както си го направи" или "като не ти харесва, оправяй се".
А на никой изглежда не му хрумва, че дори той самият да е намерил перфектната хармония между работно място, заплащане, перспектива и т.н., ако всички около него са в положението на авторката, то и той самият няма как да е щастлив.
Т.е. няма как да си щастлив, ако всички наоколо са потиснати и нещастни. Но пък забелязам, че някои точно това ги прави доволни - да заровят глава в пясъка и да посочат с пръст тоя, който им покаже, че задниците им лъщят...
В БГ индивидуализма го разбираме възможно най-извратения начин.
Stormy: Не съм съгласна с мненията, че няма алтернатива, че младите хора не можели да открият реализация или пък че някой злобее на базата на този факт. Има много млади, които хем искат много кинти, хем ако може цял ден да пият кафенца и да редят пасианси - ами няма как да стане.
Ако човек има желание и хъс пробива, дори и да се наложи да започне от нулата. И аз съм била назначавана на първа работа с 200 лева заплата, но не се задържах дълго там поради простата причина, че си скъсах задника от работа.
Българинът, било то млад или стар, има една много любопитна привичка - сяда и чака някой да го оправи, някой да му даде повишение, някой да му пусне всичко наготово. Е нема как да стане. На всички като авторката - нито държавата, нито работодателите са ви виновни.
Стига да е упорит и настойчив, човек си постига целите. То ако можеше с мрънкане към прогрес българите щяхме да сме световна сила...
