Да започнем с това, че метрото е една от най-гениалните измислици на човечеството. Всичко му е супер, стига да не се возехме в него със същите малоумщина и простотия, с които съществуваме по принцип.
Преди десетки години хората едва ли са си представяли, че ще можеш да стигнеш от Люлин до центъра за 15 минути. Историята помни как роднини си ходели на гости по кварталите с буркани, баници и преспиване, защото е далеч и не си струва за една вечер само да се отбие човек...
Днес имате време да се видите с близките си от крайните квартали след работа, да се напиете, да се изпокарате за имотите на село и да се приберете с градски към полунощ като една истинска софийска Пепеляшка.
Леко напрегнато става обаче, когато използвате метрото в час пик.
Британски учени отдавна са потвърдили един от основните закони на Мърфи, който гласи следното: Моментът на влизане в подлеза на метрото от ваша страна съвпада с този на потегляне на влак в избраната от вас посока.
С други думи казано: няма смисъл да тичате, да се въргаляте, да изнемогвате и да рискувате живота си, за да се качите в превозното средство. Другото идва след пет минути, понякога по-малко.
Веднъж попаднали вътре, особено в час пик, трябва да сте готови за мигове на непотърсена интимна близост от разнороден характер с непознати за вас пътници. Ето защо е препоръчително да заставате с гръб предимно към хора от женски пол. За ваше спокойствие.
В случай, че седите по някакво необяснимо стечение на обстоятелствата, пригответе се за поредица от агресивни погледи отстрана на бодри възрастни дами, тръгнали с туби от по 10 литра вода до чешмичките край Халите. Това, че могат да носят по два-трийсе кила като батки не значи, че ще им заемате заслуженото място там...
В следващия миг бременна жена почти ражда върху 10 хипстери с бради до колене, които и да искат не могат да й отстъпят място, защото не знаят, че е там, тъй като не са поглеждали нагоре от 2011-та.
Опълченска. Някой се заклещва на вратата, в следствие на което всички врати се отварят и затварят 10 пъти. Това кара хора, които чисто физически няма как да се вместят във влака, да пожелаят да го направят въпреки това.
"Госпожа, направете място, МОЖЕ ЛИ ТАКОВА НЕЩО???"
"НАКЪДЕ ДА МРЪДНА, ИМА И ДРУГИ ВЛАКОВЕ СЛЕД 3 МИНУТИ! ИЗЛЕЗТЕ ОТ ТУКА, НЕ, НЕ, НЕЕЕЕЕ" и т.н.
Междувременно нервна домакиня, която се прибира от работа, крещи по телефона на мъжа си: "Взе ли лук?"
10 секунди по-късно: "ЛУК ВЗЕ ЛИ?"
Трети опит: "ЛУК, ЛУК".
Това, че в този участък няма обхват, хора ВЕЧЕ крещят по друг повод и трудно можеш да достигнеш ухо с ръка не бива да ви плаши в ситуации, в които е важно да се провери лук взел ли е...
Спирката ви наближава. Издържали сте всичко дотук, защото с метро се пътува най-бързо, лесно и удобно. Насочвате се към вратите, подминавайки двойка влюбени тийнеджъри, които по време на цялото ви пътуване са на ръба на прекия интимен контакт, а може би вече и отвъд.
Не е ясно, защото хората са много нагъсто и видимост има само бабата с тубите до тях.
Слизате и веднага се озовавате на опашката за ескалатора. Тя продължава от единия до другия край на перона.
Дори бързащите, които успяха да се набутат две спирки по-рано във влака, въпреки че нямаше място, търпеливо изчакват да се повозят нагоре.
Около десетима тарикати са застанали на асансьорите. Чат-пат някой решава да изкачи празните стълби пеша. Всякакви хора има...
