Социалистът по душа Георги Кадиев си намери и партия. По-точно сам ще си я направи с гръмкото име "Уникална държава". Грешка, извинете. "Нормална държава". Другото беше възгласът на "Господари на ефира", който придружава разкритията им за нередности и абсурди от какъв ли не тип.
Всички нови партии наблъскват в имената си всякакви права, свободи, гордост, европейски/ европейска/ европейско, демокрация, независимост, гордост, достойнство, развитие, сила и прочие. „Нормално" беше ненормално явление в партийната лексика.
Неотдавна за едни избори по телевизията се въртеше предизборният клип на настоящия министър на образованието, чийто надслов викаше: "ДА на нормалността". После Кунева се хвана стабилно за Кафка, а сега Кадиев ще заеме нишата на политическия борец за нормалност.
Но какво означава това?
Нова партия, която ще се бори за правата на гражданите си, ще върне държавата на хората, доверието на българите, достойнството на пенсионерите, надеждата на младите, вярата на работещите и мечтите на децата? Познахте! Как да не познаете, всъщност?
Както твърдеше един Facebook постинг, едно време слушахме политиците и се смеехме на комиците, а днес се смеем на политиците и слушаме комиците.
Претенциозното наименование на бъдещата партия на независимия депутат и група съмишленици за пореден път експлоатира нормалността, което ни кара да се чувстваме все по-ненормални.
Звучи прекрасно, достолепно, революционно дори. И мъничко грандоманско. Но не бива да се хващаме за думите, нали?
В крайна сметка политическите кампании изобилстват от силни думи - електорална стръв за наивници. Дори Волен Сидеров пленяваше хората с "патриотизъм", "да изгоним чуждите монополисти" и "Ограбиха България".
Бойко Борисов стиска сърцата на избирателите си с "магистрали", "метро" и "да оправим държавата". Меглена Кунева издърпа няколко хиляди български гласа с "европейска интеграция". Симеон Сакскобурготски се завърна на бял кон с обещанието за "800 дни". Яне Янев приласка малобройните си фенове с "уволнение", а Николай Бареков искаше да махне българската "цензура".
Днес Кадиев се обръща за подкрепа към "нормалните" и "тези, които искат да започнат отначало". Хитро, кой не иска да започне отначало? Там винаги е хубаво. Кое начало обаче? В утробата на демокрацията ли ще се върнем? На старта на комунизма? В недрата на първата българска държава?
Абе, няма значение. Важното е всичко да се срине и да се започне отначало. Отново.
Нормалните и отчаяните да бъдат съблазнени.
Но ако "камък по камък и тухла по тухла ще работим заедно за изцяло ново общество, морал, нови, работещи институции в една нормална, европейска държава", то нормалните ще искат тази нормалност да бъде някак дефинирана. Защото знаете ли? И болестите са нормални. И самотата. И смъртта.
Господин Кадиев каза, че новия проект няма да е нито ляв, нито десен, а прогресивен и препоръча на народа да потърси в Google що е то "прогресивен".
Тези, които го направиха, откриха че в момента кандидат-президентите за САЩ Хилари Клинтън и Бърни Сандърс спорят относно значението на тази дума в политиката.
Макар известната неяснота около термина, има някакъв установен критерий за прогресивната политика, който включва стремеж към икономическо и социално равенство, подкрепа на феминизма и правата на хомосексуалните и насърчаване на различни социални програми, направлявани от държавата.
Може би г-н Кадиев е искал да каже, че за разлика от Йорданка Фандъкова, той посещава гей парадите в София и ще национализира медиите на Пеевски, нали все пак е с комунистическа закалка, ще опакова парите от тях в хартийки от бонбони и ще ги хвърля с хеликоптер на площад „Батенберг", където предварително ще са събрани българските пенсионери.
Може би е искал да ни качи на въртележката с корена на думата - "прогрес", който да разчетем като напредък и да се впуснем в нови смели мечти за напредък на икономиката и "България на три морета". Кой знае.
Във всеки случай ще наистина чудесно, ако измислящите слогани на политически кампании и имена на нови партии, преди да се метнат на еднорога, който ще ги понесе през минираните полета на общественото мнение, да помислят точно за коя дума се хващат и да се държат за нея здраво.
Нали от няколко месеца все се намира някой, който да ни напомни най-вече от екрана, че герб нямали алтернатива и в скоби посланието е "Трайте си и не причинявайте политическа нестабилност. Оставете политиците да си въртят далавер...упс, да си вършат работата." Е, сега алтернативи, нови!, да искате, нищо че са в зародиш - кеф ти нова партия на Кадиев, кеф ти пост, или както там си кръсти проекта Местан (нали не е на етническа основа). За всеки случай, обаче, не забравяйте галъп и припомнянето от всички новинарски емисии как щял да гласува народът, ако днеска били изборите, нищо че това НЕ е новина и има единствено манипулативен характер - да не забравяте за кого се очаква да гласувате, когато и да са изборите. Пък те нека Кадиев, Местан и който още иска, бленуват и събират подписи за нови партии.
>днес се смеем на политиците и слушаме комиците Докато това важи с пълна сила за държави, които имат еквиваленти на Джон Стюърт, Тревър Ноа, Стивън Колбер, Джон Оливър, Бил Маар, в България такива комици няма, а тези, които се изживяват като комици, дори не са смешни. Българските комици нито следва да ги слушаме, нито има как да им се смеем, само можем да ги съжаляваме докато се чувстваме леко некомфортно заради пълната им нелепост.
Че е празнодумец ми стана ясно когато обясни, че в администрацията важи правилото 20/80 - 20% от хората вършат 80% от работата и после като решение предложи да се открият тези 20% .