Новият регламент на Европейския съюз за защита на личните данни GDPR със сигурност не защитава едно - спокойствието на потребителите.
То не е спам, то не е чудо! Бибиткания, вибрации и нотификации информират за всеки един e-mail, изпратен от знайни и незнайни сайтове, в които нямаш спомен кога и защо, по дяволите, си си направил регистрация.
Новите разпоредби, които трябва да се превърнат в една стена на спокойствието между компаниите по света и данните на потребителите в ЕС, някак иронично доведоха до една от най-големите спам вълни в пощенските кутии на същите тези потребители.
Всеки иска да му отделиш "момент", за да прегледаш промените в декларацията за поверителност и това как се използват данните ти. Не за друго, ами за да си върже гащите и да продължи да действа както и досега.
При влизане в самите сайтове положението е същото. На 25 май, каквото и да напишеш в полето за адрес на браузъра си, първо те посреща сходна картинка - поле с информация как се ползват данните ти и един масивен бутон "Agree", "I agree", "Приемам", "Съгласен съм", "Душата си давам" и прочие. Бутонът е голям и в различен цвят - не за друго, а за да не бъде пропуснат дори от най-неориентирания неандерталец.
Едва след като си заявил готовността си данните ти да бъдат ползвани с цел да ти се пробутват реклами, които са по-адекватни спрямо извратените ти вкусове, вече може да отидеш там, където си отишъл.
Юристи през последните месеци са се бъхтили по това да пишат тези нови условия, съобразени с GDPR, за всяка една организацийка, събираща лични данни. Но има ли полза от труда им?
По-скоро не, защото нека признаем какво се случва масово - цъкаме това голямо "I Agree" и продължаваме да си живеем спокойно.
Раздаваме информация за себе си с такава лекота, че нищо чудно да се появяват визитките, които доброволно да пращаме на всеки сайт при посещение в него: "Казвам се Иван Георгиев; на 43 години; хетеросексуален, нищо, че ме заглеждат и мъже, ама това е защото съм хубавец; педагог по образование, продавач-консултант по призвание; разведен, защото жена ми разбра, че ме дели с три други и мастиката; обичам мусака, мастика и песните на Слави".
Четенето на декларации за поверителност или условия за ползване НИКОГА не са били на почит в интернет пространството (и пред компютър, изобщо) и човек, без да иска, може дори да си продаде бъбрека. Спам вълната около GDPR не променя това - напротив, неангажираното кликане върху "Супер, вземете ми данните" бутоните вече става дори по-бързо, тъй като е необходимо навсякъде и е придружено с голяма доза досада.
Вие колко подобни декларации за поверителност си направихте труда да прочетете през последните седмици? Една? Няколко? Всичките?!? Недейте да лъжете, защото няма кой да повярва на последното. Но ако все пак стоите зад думата си - поздравления за железните нерви, а сега излезте навън и си потърсете занимание в реалния свят.
GDPR, колкото и чудесен да е като замисъл, първоначално ще се усети от самите потребители само като поредното бутонче "I agree", което трябва да натиснат. Същото, което са правили до момента.
Интересът към защитата на личните данни в самите потребители рядко е особено голям. И дори когато някой вместо нас се погрижи данните ни да бъдат защитени, приемаме го по-скоро като тормоз върху спокойното ни браузване из торент-тракери и сайтове за възрастни.
Що се отнася до другите възможности, които GDPR ни дава – да искаме да се променя или трие информация за нас; да търсим отговорност от компаниите, в случай на неправомерно ползване на данните ни, и пр. - за момента това са просто част от онези възможности, които законите ни дават, но ние не се възползваме от тях. Дали защото не сме информирани, или защото не ни интересува. Невежеството е блаженство, нали така?
Тук натисни "I Agree".
