Гледам, синът ми днес играе превъзбудено някаква игра на таблета... Поглеждам екрана - карта на света, която постепенно се оцветява в червено. Питам го в какво се състои играта, а той развеселено ми обяснява: Заразявам човечеството със смъртоносен вирус.
Обаче има стратегия - продължава да ми обяснява той - например, да ги заразя с безсимптомна болест, за да не се усетят по-дълго време, и да открият лекарство или ваксина. Освен това мога да избирам и методите, по които да се разпространява вирусът - чрез животни, по водата, по въздушно-капков път, чрез насекоми, птици, кръв и т.н. Но трябват пари, а бюджетът ми е ограничен и трябва да избирам.
Оставих го аз да играе и след малко с интерес отивам да видя докъде е стигнал с изтреблението на човечеството.
А той: Много е трудно, да знаеш. Избил съм едва 2-3 милиарда души и вече откриха лекарство. И започнаха да се излекуват, и да оздравяват. И лаборатории унищожавам, но постоянно се появяват нови. Ето, на Мадагаскар затвориха летището и пристанището, спряха и да се заразяват дори.
Накрая играта го победи, а той стигна до извода, че да изтребиш цяло човечество, устояло на какви ли не катаклизми във времето, дори виртуално, е извънредно трудна и скъпа работа.
Тогава го попитах би ли могъл да си представи например, че чрез тази игра проектира някъде в пространство-времето паралелна реалност, в която действително измират милиарди хора от неизвестен вирус?
A той ми се изсмя насреща заинтригувано и невярващо: Да бе, да, едно 12-годишно момче чрез таблета си, как ли пък не:)
Аз си помислих тайничко, а защо не... като гледам нашия гламав свят, доста логично изглежда като проекция на детска компютърна игра, за прохождащи в компютърните игри хлапета от други вселени.
