Струната на цигулката – хладно оръжие

Музиканти пътуват от летище Пловдив до Бергамо на пети ноември, тази година. Носят цигулка като ръчен багаж. Компанията превозвач е нискотарифна, но правилата за превозване на багаж са ясни и пътуващите са ги спазили.

Изведнъж на проверката за сигурност се оказва обаче, че няма как да качат инструмента на борда, защото... е опасен.

Не защото с цигулка можеш да праснеш някого по главата като в черно-бяла комедия. А защото струните били... "режещи предмети". Освен за свирене, можели да служат и за рязане на разни неща.

Какви точно, служителите на пловдивското летище не са знаели, но това не им е попречило да накарат въпросните музиканти да свалят струните от цигулката и да ги оставят на изпращачите си.

И така - когато пристигнат в Бергамо, цигулката им е просто едно дървено тяло в калъф, на което тепърва трябва да му се купят струни и да сглобят, за да може да засвири отново. Въпреки протестите на потърпевшите, страховитото бордно оръжие е било отстранено. Знае ли човек - вероятно е бил спасен цял самолет от отвличане. Или е предотвратено брутално убийство. Със струни.

Не съм музикант. Свиря котешкия марш на пиано и две-три елементарни парчета на китара.

Знам обаче колко ценен е музикалният инструмент за този, който умее да свири на него. А и за хората, които оценяват музиката и артистичното занимание, свързано с правенето й.

Да хванеш и да разкостиш един струнен инструмент по причина „сигурност на полета" е толкова нелепо, колкото би било да накараш пътниците да влязат в самолета боси например. Защото кой знае - с тези връзки на обувки, с тези катарами или ципове...

Като подреден човек, който обича да си знае правата, а и който има минимум четири международни полета месечно, проверих какви са условията за превозване на музикални инструменти на борда на самолет. Малките музикални инструменти (виола, виолина, цигулка, маракаси, кастанети, флейта, кларинет, дайре и малки ударни инструменти) могат да се превозват като ръчен багаж.

Единственото допълнително условие е това на нискотарифните компании (какъвто е случаят със злополучната цигулка с опасните струни на пловдивското летище) ръчният багаж да е само един брой, така че съответният музикален инструмент трябва да е в чанта за ръчен багаж и да е единствен.

Няма никакви указания за сваляне на струните.

Нашите специалисти по сигурността на пловдивското летище обаче или са се натегнали повече от необходимото, или са си създали свои правила.

По летищата отдавна царува отвратително отношение към пътуващия. Той винаги е приеман като потенциален досадник, домъкнал се с разни багажи, които иска безпрепятствено да пренася насам-натам. Екипът, който следва да го обслужи, е зает максимално добре да възпрепятства тези пътнически нужди. Особено, когато става дума за нискотарифна компания. Земните стюардеси изпитват нещо като професионален оргазъм, ако успеят да гепят някого в издънка.

Нали знаете онази желязна конструкция, която стои като гилотина на гейта, точно преди да минеш последната проверка и да се качиш на борда на самолета? В нея страховито се пазят свещените мерки на позволения ръчен багаж. Накарат ли те да пъхнеш нещастното си куфарче там, стискай палци до кръв размерите му да паснат на железните ограничения. Тежко ти и горко, ако колелцата изхвръкнат извън тях.

Или излизаш обратно в салона, плащаш една българска пенсия глоба и отново минаваш през скенера за сигурност, или изпадаш в тежък обяснителен режим, или на място демонтираш колелата. Последното съм го виждала няколко пъти - все на злополучния Терминал 1 в България и никъде другаде по света.

Другото изпитание, през което трябва да преминеш, е проверката за броя на чантите, които си решил да вземеш на борда. „Райънеър" благосклонно позволяват освен малкия куфар, в салона да внесеш и дамска чанта, компютър или фотоапарат. В „Уизеър" обаче това не важи.

Там от двете страни на опашката пътници към изходите за самолета застават две есесовки, които зорко следят колко точно чанти те съпровождат, дали случайно не носиш някоя по-едра „бананка" на кръста си и не се ли опитваш да минеш компанията с един неплатен допълнително лаптоп на борда.

Нагледала съм се на етюди, в които клети женици тъпчат съдържанието на дамските си чанти по джобове на якета, надяват върху себе си по три пуловера и две сака, за да натикат в позволения куфар торбата с луканките или крият по пазвите си документи, портмонета и козметични чанти, за да избегнат гнева на стюардесата и публичното унижение пред останалите пътници.

Лично аз няколко пъти съм крила цял лаптоп на гърба си, молейки се якето ми да не поддаде и той да не се стовари на пода пред огнения поглед на двете церберки.

Последният път свободно бях преметнала по диагонал фотоапарата си, а безкомпромисната пазителка на самолетния ред ме изгледа така, сякаш бях понесла със себе си гаубица.

Спаси ме единствено дебелото яке, благодарение на което успях да скатая и дамската си чанта, нищо че приличах на човечето на Мишлен. Да не ви казвам с каква странична походка минах през живия „скенер" - то си беше цяла хореография.

Каквито и затворнически преживявания да съм имала по нашите летища обаче, никога не съм се сещала, че струните на един музикален инструмент могат да се окажат проблем за сигурността. Единственото ми обяснение за това престараване е, че необразоваността може да доведе до излишно вторачване в детайли.

Да му мислят всички музиканти, тръгнали по света с малки китари, виоли и цигулки.