Най-продаваната писателка след Бог и Шекспир

На 15 септември отбелязваме рождения ден на Агата Кристи е един от най-обичаните световни автори, когато опрем до криминалния жанр. Нейните разкази, романи и пиеси са изпълнени с сложни и многопластови схеми, а обратите понякога са наистина неочаквани.

С над два милиарда продадени копия по целия свят писателката е карала не един и двама да стоят будни до ранно утро, но само и само да разберат какво се случва накрая на историята.

Кристи прекарва един дълъг, интересен и изпъстрен с интересни истории живот. От работата ѝ като медицинска сестра през Първата световна война, през прословутото ѝ изчезване за 11 дни, та до феноменалният успех да бъде вторият по продажби автор след... Бог и Шекспир.

Ето някои неща, които вероятно не знаете за кралицата на мистериите.

Въпреки че е един от най-известните писатели на света, Агата Кристи не е написала нито една книга през живота си. Тъй като страда от дисграфия - нарушение в процеса на писане, заради който почеркът и е нечетим, всичките ѝ романи са продиктувани на човек, който ги записвал.

Това обаче не ѝ пречи да придобие рекордна популярност. С над 2 млрд. продадени копия името й фигурира в Книгата за рекорди на Гинес като най-продавания автор на художествена литература в света. Единствено Библията и Шекспир имат повече. Творбите ѝ са преведени на 103 езика – повече отколкото тези на Шекспир, а пиесата й "Капан за мишки" е най-дълголетното представление в света, играно от 1952 г. досега, без да пада от сцена.

И все пак светът е можело да не се сблъска с нейния талант, след като майка й години наред е отказвала да допусне Агата да се научи да чете. Въпреки това момичето само се научава на 8-годишна възраст, а на 13 вече започва и да ходи на училище.

Друг семеен фактор, който побутнал Агата Кристи към писането, е сестра й, която като литератор й заявила, че няма как да напише нещо по-добро от нея самата. Агата се амбицирала и й доказала, че греши.

Така се стига до 66 детективски романа, 17 пиеси и редица разкази. Извън тях обаче тя има още 6 романтични новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот, които също се радвали на задоволителен успех сред читателите.

В самото начало на кариерата си тя възнамерявала да се подписва с мъжко име като Мартин Уест или Мартин Грей, тъй като смятала, че женското име на автора на детективски произведения може да предизвика предубеждение у читателя.По-късно обаче решила да остави истинското си име и се подписвала с фамилията на първия си мъж - Арчибалд Кристи.

Бракът й с него обаче приключил с развод, след като го заварила да й изневерява с по-малда жена. 1926 г. била една от най-сложните в живота на писателката. Майка й починала, брат й бил наркоман, а романът й не се продавал особено добре.

Именно тогава дошла и изневярата. Всичко това довело до най-голямата мистерия в живота на Агата Кристи - нейното изчезване.

В продължение на 11 дни тя властите не могли да я открият. Колегите от Chronicle разглеждат историята по-подробно спирайки се на всички важни моменти. И въпреки че първоначалните теории говорели за убийство или самоубийство, тя била открита на 400 км от мястото на изчезването й, регистрирана под друго име и не помнеща почти нищо за предишния си живот. С времето спомените се върнали, но и до днес мнозина смятат, че изчезването е било трик, за да накаже мъжа си или да повиши продажбите на книгата си.

Именно разводът й с Арчибалд станал причината да пътува до Истанбул с Ориент Експрес, в който се развива и един от най-известните й романи - "Убийство в Ориент Експрес". Филмът по него е единственият одобрен от писателката опит за екранизиране на нейните романи за кино или телевизия. Само и единствено там героят, успял да въплъти чертите и поведението на Еркюл Поаро по приемлив за нея начин.

И въпреки цялата слава на романа, самото пътуване с Ориент Експрес не било особено удобно за Кристи, която се оплакала от дървеници в купето си.

След него обаче тя се запознава с втория си съпруг - археолога Макс Малоуън, който бил с 15 години по-млад от нея. Агата често се шегувала, че от една жена на археолог се изисква да е малко по-стара, за да може да му привлече вниманието. Тя остава с него до края на живота си.

През Втората световна война тя пише два разказа - "Завесата" и "Забравеното убийство", които трябвало да бъдат последните книги за двама от най-популярните й персонажи - Еркюл Поаро и мис Марпъл. По молба на писателката ръкописите били скрити в банков сейф за времето, когато тя вече нямало да може да пише. Разказите били издадени през 1974 г., когато Кристи била вече на 84 години.

Реакцията към смъртта на Поаро били толкова силни, че "Ню Йорк таймс" публикува специален некролог за измисления детектив.

Самият Еркюл Поаро е бил вдъхновен от действителна личност, която Кристи видяла в Белгия като млада. Тя до такава степен се впечатлила от мустаците и от вежливите маниери на мъжа, че го направила герой на голяма част от историите си.

Нейна книга се сблъсква с политическата коректност още през 1970-те. Тогава на фона на политическите събития в САЩ името на "10 малки негърчета" е променено на "10 малки индианчета". След като и думата индианец минава като политически некоректна, книгата е преиздадена под заглавието "И тогава не остана никой" (And Then There Were None), както се издава и до днес в САЩ и Великобритания.

Въпреки драмите около името, книгата придобива голяма слава по цял свят и тя неведнъж бива наричана „едно от най-добрите произведения на Агата Кристи“.

Интересни моменти в начина й на писане са множеството случаи на смърт от отравяне, което изследователите отдават на добрите й познания по темата от периода й на аптекар, и фактът, че икономът никога не е отговорен за убийството - в нито едно нейно произведение икономът не е извършител на убийството.

Новините

Най-четените